Стачка блокира влаковете в страната, а социалните партньори не говорят на един и същи език. В деня, когато хора лягаха по релсите, за да спрат влака, синдикатите получиха обещаната среща с премиера, за да бъдат чути и разбрани правилно исканията им. Въпреки че стандартните срещи във формат правителство-синдикати-работодатели протичат с часове, тази нямаше и един. Взривен ли е социалният диалог? Как се водят преговори под натиска на улични протести и какъв компромис биха допуснали синдикатите? Протести докрай или начало на конструктивен диалог? Какво предстои?
Събеседник в "Денят" на "Дарик" е президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Колко влака всъщност спряха днес? Противоречива е информацията.
Нашата информация, която претендирам да е изчерпателна, показва, че към 16.00 часа от 264 пътнически влака, които трябваше да се движат между 8.00 и 16.00 часа, за времето на стачката, 218 от тях са спрели движение в съответна гара, което представлява 83 процента от общия брой на влаковете, които е следвало да се движат. Това може да бъде коментирано, оценявано от различни гледни точки. В товарните превози малкото влакове, които се движат през деня всъщност, тъй като повечето са пренасочени, по разбираеми причини, заради стачката, след 16.00 часа, също са били спрени. Аз мисля, че трябва да си спомнят тези, които сега от управлението на железниците почнаха да броят железничари колко са били на митингите. Между другото в София, Варна, Бургас, Плевен, Перник, Стара Загора имаше митинги, които бяха със стотици хора, които са извън стачката, т.е. са извън работа в момента, в това число и от други професии, които дойдоха да подкрепят хората. В София нито един влак не е заминал от централна гара от началото на стачката до нейния край. Това се вижда с просто око. Ще припомня, че в началото на стачката на учителите имаше един министър, който така почваше - първите дни броеше, втората седмица забрави да брои, на третата седмица съвсем други неща му бяха в акъла, накрая отидохме на седенки. Не знам дали трябва да се учат управниците от техните предишни колеги, но ми се струва, че никой май не прави това. В същото време обаче са си научили урока по отношение на натиска към хората. Ние продължаваме да събираме сигнал след сигнал. Вече има два сигнала за 60 гари - 60, разберете, 60 гари, изписани поименно и дадени в Главната инспекцията по труда, от наш сигнал, в които са подменени графиците и първоначално хората, които е трябвало да бъдат на работа, просто са сменени в деня, в предишния ден, преди стачката. Става дума за огромен натиск и в същото време по подобен начин сме дали жалба, по-скоро сигнал, до "Железопътна администрация", тази изпълнителна агенция, която трябва да следи за управлението на безопасността в ж.п. транспорта и сигурността на железопътните превози, като твърдим, че тези смени на тези графици невинаги са били съобразени със способността на съответните лица, които са заменени в последния момент. А в деня на самата стачка пък на маса места се случиха подобни недопустими и незаконни, забележете, действия на различни началници. Два-три фрапантни примера, превозната бригада на влак 8610 в Пловдив е свалена от влака и е изпратена под конвой на Транспортна полиция да обслужва влака Пловдив-Карлово. Какво друго освен натиск, и даже бих казал насилие е това, което се случи там. А директорът на предприятието "Пътнически превози" в Пловдив заедно с шефа на Транспортна полиция оказват натиск на инструкторите, които стачкуват, да инструктират съответните бригади, за да започнат работа. Едната бригада на русенския влак 9620, заявила, че ще стачкува, е подменена веднага и е извикана резервата. Шест смени са направени на подобни бригади, това са шефовете на влаковете и кондукторите, които са извършени лично от управителя на "Пътнически превози" Георги Иванов. По втора линия София-Варна, на гари Плевен, Ясен, Дойренци и Пордим, както и по линията Горна Оряховица-Провадия са подменени първите лица т.нар. тези, които дават движение на влаковете, понеже са заявили, че ще стачкуват, с началник гарите. Същото нещо стана и в Перник по обяд, тъй като в Перник имаше много силно, така, никой влак не искаше да пътува, та стигнахме до подобни действия. Ако така някой се бори със стачката, нещо не е разбрал.
Аз искам да повторя това, което чух с ушите си от премиера, че той уважава правото, и той го каза днеска и по медиите, уважава правото, демократичното право на всеки един да стачкува и да протестира и няма да насърчава подопечните в цялата администрация, точно министъра на транспорта и шефовете на БДЖ и НКЖИ, да оказват натиск върху хората. Очевидно или това е някакъв нечут апел на премиера, или има някаква друга депеша, която идва от друго място. Но ние всичко това, което казах в момента, сме го изпратили до компетентните институции, до съда и до прокуратурата с конкретния случай, за който говорих, сигналите, които споменах, за двете конкретни институции. Всичко това и в европейските ни синдикални братя, които го гледат и го виждат, в петък след обед свикваме нарочна среща, на която ще информираме посланиците на Г-8 и на европейската тройка, т.е. Полша, Унгария и Дания, които ще председателстват съюза занапред, за това, което става в нашата мила родина. Ако продължава този натиск, сме длъжни да продължим и по-напред. Но едно е ясно - стачката днес стана. Тя е достатъчно обхватна, за да може да удари камбаната в главата на някой, че хората наистина са радикално настроени и не е необходимо повече да бъдат изнервяни. Отговорността стачката да приключи в следващите дни е в подписването на стачно споразумение. И тук, както ние като синдикати, които водим стачката, така и тези, които са срещу нас, трябва да я осъзнаят. Не може цял ден да стачкува България, влаковете да се спрели, а в същото време да няма елементарна покана за започване на елементарни преговори. Никой не казва, че за един ден можем да се разберем. Пък може и да можем, знам ли? Но поне трябва да почнем преговори. Това е задължителната първа стъпка.
Шефовете на тези компании трябваше да направят това още, предполагам, по обяд. Но така или иначе ние утре продължаваме стачката. Осем часа е отново часът, в който влаковете в България пак ще спрат, до 16, и така докато постигнем чрез преговори споразумение, което удовлетворява стачкуващите железничари в България. Междувпрочем ползвам случая да ги поздравя за куража, за доблестта и за смелостта, с която бранят своите права и дават урок на всички други български работници, че не всичко е загубено в нашата мила родина и че този, който се изправя да се бори за правата си, има шанс да го постигне.
С това ръководство на железниците ли искате да подпишете споразумение или сте готови да поискате оставката на ръководството и може би дори на министъра, който е ресорен по проблемите на железниците?
Чуха се много възгласи, хората са изнервени. Естествено, че когато има зле прикрити, даже тенденциозни действия от страна на някои от управниците, очевидно е, че трябва да се реагира бързо. Аз мисля, че само би спечелила ситуацията от една смяна на ръководството на БДЖ, и на изпълнителния директор Йордан Недев, и на шефа на управителния съвет Владимир Владимиров. Те показаха през последните месеци, че не могат да водят диалог. Те доведоха хората до желанието и до решението да стачкуват. Ако беше воден диалог до момента, аз съм убеден, че можеше да се намери много по-рано решение и споразумение. Така че нека министър Московски наистина да прецени дали това са хората, които могат да постигнат споразумение в условията на ефективна стачка, след като се държат арогантно и продължават да обиждат работещите в железницата и нямат никакво намерение да сядат на масата на преговорите. Аз мисля, че е дошло време това да се промени.
Все пак медалът има и другата страна, знаете ли колко са загубите на железниците от проведената днес стачка? И още нещо, имате ли представа колко хора не успяха да отидат на работа или на училище, защото влаковете просто не се движеха?
Оценките са, че ежедневно около 30 хиляди души се придвижват с железницата. Ние още вчера и днес многократно, и сега ще използвам още веднъж, да се извиня на всички граждани, ползващи железопътния транспорт, в същото време да благодаря за тяхното разбиране. На маса места това се вижда, в тяхната подкрепа за стачката. Да се извиним още веднъж за причинените неудобства и да апелирам, и да информирам, и утре няма да могат да ползват жп-транспорта, да не... как да кажа, да не разчитат на него, защото има си хора, които се опитаха да возят влакове с двама души. И не знам кой какво е загубил, но влакът от Видин дойде до София, след като беше спрян на два пъти, след четири часа дойде в София, имам предвид, когато бяха пуснати всички влакове, и с двама души вътре. В "Чайка", експресът от Бургас, той се движеше полупразен, и беше спрян на няколко пъти пак, за да пристигне късно, след четири часа в София. Така че инатът да покаже някой, че някои влакове могат да стигнат и да се движат, нали, независимо от това дали са рентабилни, дали има кой да се движи с тях изобщо, също е другата страна на монетата, за която говорите. Дали пък като няма пътници заради стачката, защото те знаят, че има стачка, дали си струва някой да упорства и на всяка цена да покаже, че влакът трябва да тръгне от дадената гара. А иначе, отново казвам, железницата губи в момента, сигурно, безспорно, финансови ресурси, но печели в това, че показва, говоря, хората печелят в нея, а пък и всички, които са извън нея, показва, че има граждани, има български работници, които могат да си защитят правата и да защитят, забележете, правото на българските граждани да пътуват в безопасни влакове и по безопасен жп-транспорт. Нещо, което с тези средства, с този подвижен състав и най-вече с орязването на персонала, съкращението на хиляди души, никак не може да бъде гарантирано напред.
От кои други отрасли очаквате да подкрепят протестите на железничарите? Знаем, че, да речем, в Стара Загора имаше протести, протестът беше подкрепен от медиците.
В София също работещите в много сектори подкрепиха железничарите. Тук бяха и лекари, и металурзи, и работещите в топлофикация, градския транспорт, енергетика, пивовари, пенсионери, граждани. По подобен начин е във Варна, по същия начин имаше, както казах вече, протестен митинг. В Горна Оряховица много също силен митинг, около 400 работници от различни браншове и железничари. В Перник, така, също много добра подкрепа, в цялата страна, между другото и в интернет, аз също наблюдавам, че подкрепата за стачката набира скорост. Гражданите разбират и оценяват по достойнство, както казах, куража и доблестта на една група български работници, достойни в техните искания, да изправят очи и глави и да се борят. Аз мога да продължавам с международната подкрепа, която получихме, от международните федерации на транспортните работници, европейската федерация. Едва ли е нужно да смятам, че обществото е на страната на стачкуващите.
Защо така и социалният диалог не успя да се състои? Какво се случи на срещата, тъй като, говорейки за протести, знаем, че на 30 ноември се планира друг протест, свързан с пенсионната реформа и това, че синдикатите категорично не подкрепят увеличаването на пенсионната възраст от догодина.
Вие знаете първо начина, по който това беше направено от министър Дянков, заради социалния мир, но и начинът, по който се опитват по-нататък да бъде наложено като безалтернативно решение. Ние онзи ден имахме възможността с парламентарната група на ГЕРБ три часа да коментираме и да изложим допълнителни виждания и искания. В лична среща с министър-председателя, за която благодарим, в час и половина също успяхме да... надявам се, с колегите ни от "Подкрепа", да формулираме други мерки в приходната част, които могат да увеличат финансовата състоятелност, да речем, на системата и да не налагат непременно, за да увеличим пенсии с 9 лева, и то най-ниските пенсии, да искаме жертва от 15-16 хиляди души догодина само, а в годините напред от всички останали, които им предстои пенсиониране, за увеличение на пенсионната възраст шоково. Няма държава, която увеличава. . . няма държава, най-отговорно казано, в Европейския съюз, пък и в света, която увеличава пенсионната си възраст с година, с една година за една година. Навсякъде всичко става плавно, където има увеличение. Да не забравяме, и това казахме и на премиера, припомнихме, че през последните 10 години българските работници, тези, същите, за които говорим в момента като генерация, понесоха на гърба си пет години увеличение за жените на възрастта и три години за мъжете, понесоха 14 години увеличение на стажа, който се изисква за пенсия за жените и 12 за мъжете, 12 години. Къде, коя друга държава е направила през тези няколко години подобни реформи. Сега, тук ни се коментират Франция, Германия, Великобритания. Първо, там става дума за следващите 15 до 20 години, в такъв период и хоризонт става дума за увеличение на пенсионната възраст. Второ, тези държави не правеха нищо докато ние увеличавахме пенсионната възраст и стажа, изискуем за достъп до пенсия, за който споменах вече. Има много и аргументи, които ние казахме и искахме днеска да ги довършим на масата на преговорите, но очевидно някои организации, като Съюзът за стопанска инициатива имаше друго намерение, да, така, да взриви срещата с доста заядливи и бих казал, недобре премерени изказвания. А идеята беше наистина днес да обсъдим конкретни предложения за стабилизиране на диалога и да минем по общата рамка за предложения за пенсионната реформа и да направим работна група. Слава богу, работна група вече има, независимо от това, че срещата беше кратка. След нея министър Младенов покани всички социални партньори на работна група утре в един часа, на която всеки да има право и възможност да си представи вижданията за промени, допълнения по-скоро, към националното споразумение за усъвършенстване на пенсионната система, което беше подписано миналата година, за допълнение и за разширяване на някои възможности както по отношение на приходната част на бюджета на ДОО, така и по отношение на закрилата на пенсионерските права, но без да значи отнемане допълнително, и то рязко отнемане на тия права. Ние на такова няма да се съгласим, независимо кой го предлага. А условието да влезем в тая работна група, ние заявихме, че ще участваме в нея заедно с колегите си от "Подкрепа", при положение, че в НСТС след това, в редовното заседание на НСТС, се внесат само предложенията, по които има консенсус. Тоест ние ще предлагаме, правителството ще предлага, работодателите ще предлагат, те имат също свои мерки, по което постигнем консенсус, само това ще влезе в НСТС за обсъждане и след това за санкция от Министерския съвет. Така може да се върви напред и да се доизгражда, да се надгражда, а не зад гърба ни, през депутат в НСТС, извинявам се, в парламента, без да е минало в съвета дадено предложение, с шоковите виждания на министър Дянков от днеска за утре, с една година за една година, това е недопустимо и няма да стане.
Има ли вероятност, последен въпрос, господин Димитров, на 30 ноември да няма протест?
Вижте, ние готвим нашия протестен митинг, защото не сме чули до момента, в това число и днес, от никой от управляващите, в това число и от министър-председателя, да заяви, че намерението за увеличение на пенсионната възраст засега постоянно или временно се отменя. Няма такова заявление, напротив, лансират се различни варианти, че бил сгрешил Дянков, че казал по-рано, но в същото време нямаме никакво основание да мислим, че тоя замисъл е сложен под тезгяха или забравен. А в зависимост от това в работна група как вървят нещата, може би ще имаме по-голяма яснота, но към настоящия момент, в днешния ден протестният митинг шествие на КНСБ и "Подкрепа" на 30 ноември от 13 часа пред Народното събрание продължава да се организира и подготвя с ясното съзнание, че трябва да бъде проведен, за да покажем реакцията на хората, която наистина е доста остра и доста радикална. А иначе мерки, отново казвам, които могат да стабилизират пенсионната. . . допълнително, не непременно през увеличение на възрастта, има. И аз се надявам на разума на всички, и на работодателите, и на правителството.
