Инфлацията изпреварва увеличението на цената на тока за битовите потребители, което ще доведе до по-малка възможност за инвестиции в електроенергийната инфраструктура - за това предупреди пред Дарик председателят на Института за енергиен мениджмънт Иванка Диловска. По думите й не е нормално цената на електроенергията за стопанските потребители да се увеличава с доста по-висок темп от тази за битовите, тъй като в крайна сметка битовият потребител отново я плаща - не чрез фактурата за ток, а чрез по-високата цена на стоката, произведена от предприятието, което плаща по-скъп ток. Очаквано ли бе настоящото поскъпване на тока за бита и за бизнеса и какви възможности се отварят пред ЕРП-тата с новите цени? Отговор на тези въпроси ще потърсим от Иванка Диловска:
През месеците от февруари, когато говорим за цени на енергия, регулаторът винаги е излизал с информация, че ще има увеличение в рамките на 2-3 процента, което всъщност се случи.
Възможно ли е това увеличение да осигури нужното развитие на енергийната инфраструктура и може ли да се постигне качествена инфраструктура без това сериозно да удари цената за крайния потребител на ток?
Ако погледнем как се движи инфлацията през последните години и как се увеличават цените на електрическата енергия, ние можем веднага да стигнем до заключението, че всъщност увеличението на цените на електрическата енергия е в рамките и под нивото на инфлация, което означава, че ние не можем да говорим реално за някакво увеличение на цените на електрическата енергия. Това означава, че не можем да очакваме и по-добро качество на услугите.
Бихте ли дали пример с това каква част от крайната цена, която плаща потребителят, отива за инвестиции в инфраструктурата, каква част отива за останалите необходими дейности по веригата за пренос и доставка и каква част остава като печалба у доставчика на ток.
Ако погледнем веригата на енергията, веднага ще установим, че има два основни центъра, в които се правят разходи, за да може да ни се осигури доставката на ток. Първият център са централите, които купуват горива от доставчик, превръщат ги електрическа енергия и ги продават след това на търговците на свободния пазар или на крайните снабдители, ако говорим за регулиран пазар. Само че оттам тази енергия трябва да бъде не само пренесена на големи разстояния до нашите центрове, центровете на потребление, но също така да бъде и трансформирана в подходящ вид и това е работата на мрежовата инфраструктура. Ако погледнем цената на тока, която ще плащаме след това повишение от 1 юли, тя е около 17 стотинки за киловатчас. Тези 17 стотинки включват 11 стотинки, които през ЧЕЗ, Е.ОН и ЕВН, които сме свикнали да наричаме ЕРП-та, преминават и достигат до централите. 3 стотинки от цената на примерния киловатчас отиват в мрежата и те се използват както за поддържане на съществуващата мрежа, така и за балансиране на производството и потреблението, за да можем ние във всеки един момент, когато поискаме електрическа енергия, да я получим. И третото, за което се използват тези три стотинки, е за да може мрежата да се развива да бъдат присъединявани нови потребители по време и по място, когато те поискат това да се случи. И последните 3 стотинки от 17-те, са тези, с които плащаме данък добавена стойност. Това е разпределението на цената на нашия примерен киловатчас. Трите стотинки, които даваме за мрежа, от своя страна пък се разпределят между мрежа високо напрежение, системния оператор ЕСО и мрежа средно и ниско напрежение и операторите на мрежа средно и ниско напрежение, за да може да осигурят това транспортиране и опериране на системата.
От тази гледна точка какво е състоянието на енергийната инфраструктура на мрежата в момента и може ли да го сравним с другите европейски страни?
Самата европейска мрежа е с остаряла концепция. ПРО е концепцията на 19 век, когато няколко големи производители са произвеждали енергия и са я насочвали еднопосочно към потреблението. Нашата концепция в България е много стара, тя е сигурно на 40 години, така че тя трябва да бъде модернизирана, за да може да реализираме концепцията за така нареченото децентрализирано производство. На много места ще се произвежда електрическа енергия. И в нашите домове например, ако ние решим да произвеждаме електрическа енергия, да си сложим фотоволтаичен панел или вятърна перка, би трябвало да има друга концепция на мрежа - мрежа, която не само да снабдява с електрическа енергия, а да може, когато ние произвеждаме с нашите си мощности в домовете си енергия, тя да я изкупува. Вече всички си говорим за умни мрежи, но ми се струва, че си говорим само във вид на една хубава мечта, а не мислим прагматично за парите, които са необходими, за да бъде тя осъществена. Става дума за много пари.
Според вас логична ли е тенденцията, която се наблюдава от няколко години - цените за стопанските производители да растат с по-висок темп отколкото за битовите потребители.
Тази тенденция не е логична. Ние наблюдаваме феномена на така нареченото кръстосано субсидиране, от което би трябвало отдавна вече да сме се отървали. Крайните снабдители губят от това, че са ни продали електрическа енергия по една стотинка на киловатчас. Те губят обаче от бита, но не губят от продажбите на стопанските потребители. Фактически стопанските потребители чрез относително по-високи плащания за енергия компенсират загубите на крайните снабдители от доставките за битовите потребители. Това не бива да продължава и ние би трябвало да си плащаме по цени, които да покриват разходите на дружествата, които ни доставят електрическа енергия. Така всъщност няма да ни излезе по-скъпо и не би било несправедливо.
Ако тръгнем по логиката, че с излизането от кризата е нормално предприятията да потребяват повече ток, тоест да имат по-висока консумация, възможно ли е да има проблеми с инфраструктурата.
Всички станахме свидели напоследък на това, че през последните години по време на туристическия сезон има проблеми с електроснабдяването по морето. Всъщност ако компаниите не планират адекватно, изпреварващо и ако ДЕКВР не осигури достатъчно пари, за да могат те да изпълнят плановете си за развитие на системата, ние ще ставаме все по-често свидетели на подобни прецеденти. Което води първо до това, че възможно е да присъединят някой, който е решил да прави бизнес в България, но ако го присъединяват по-бавно, отколкото в Румъния, е напълно възможно инвеститорът да предпочете Румъния като по-подходящото място. Във всички случаи ние можем да осигурим адекватното присъединяване и да отговорим на изискванията на бизнеса, ако дружествата съответно разполагат и с достатъчно средства за това.
