Не, аз не бих искал от това наше поведение да се правят изводи и едва ли не като в сапунен сериал всяка седмица да се случва нещо ново в сюжета. Тук става въпрос за едно много премислено и позволявам си да кажа, премерено поведение, което, както вече имахме възможност да обявим, се дължи на няколко обстоятелства, които едновременно бяха на лице миналия четвъртък, ако не възразявате накратко да ги припомня.
На първо място, макар и чисто технически въпрос, но той е много важен: има една недобра практика, която може би и в други правителства се случва, тъй като общественият живот е много пъстър, но напоследък в нашето правителство доста често взе да се случва. Теми и предложения за дневен ред, които не са далеч толкова важни, дълго време се съгласуват, предварително се обявяват, а най-важните точки от дневния ред се внасят в 10 без 5. Случаят беше такъв и с наредбата, която засяга възнагражденията на работещите в държавни и общински предприятия.
По същество, в този си вид, никой не беше виждал това предложение от членовете на правителството, поне не и от квотата на НДСВ и ние получихме материала в 10 без 5. Сега, това е една наредба от 7-8 страници, включително в приложението има едни математически формули. Как е възможно в 10 без 5, след като в 10 часа започва заседанието, човек да се ориентира дори?
10 без 5 получавате, 10 без 4 звъните на Симеон Сакскобургготски, съгласувате с него и излизате? Или как стана съгласуването или пък той знаеше от по-рано, че ще ви дадат наредбата? Във вас дреме, може би един неизявен сценарист. Сега, тук не става въпрос, за някакви технологично-битови неща. Понеже вие отворихте въпроса за технологията, казахте че НДСВ е съгласувала. Технологично ние знаехме, че ще бъде внесена, но нямахме текста. И преди това се съгласувахте и взехте политическото решение с лидера? Щяхте да кажете наговорихте? Да, ние си имаме решение по начин, по който мисля, че всяка зряла политическа сила, никой от министрите не прави самостоятелни..., няма самостоятелно поведение, тъй като знае, че това е колективна игра. Бихте ли отправил сега предупреждение към вашите колеги от БСП, ако в четвъртък, идния, внесат предложение за увеличение на пенсиите по същия начин или то вече е внесено, ще последва ли същата реакция? Г-н Вълчев, съзнавам, че това, може би от ваша гледна точка е по-интересно, но може ли първо да кажа, все пак какви бяха основанията за това поведение, защото така ще се разбере по-ясно какво точно сме направили и защо сме го направили, а след това обещавам да се върнем и на този въпрос. Да кажете и за пенсиите, добре.Първият въпрос е процедурен и технически, но все пак важен. Не можем да се ориентираме какво точно се внася, а това са важни решения на правителството. Вторият въпрос, който ми се струва също много важен е, че това е наше принципно становище – не бива едно правителство да работи под външен натиск. Разбира се, в живота, в обществото има различни фактори, които оказват определено влияние, включително върху решенията на правителството, но не може, когато някой заплаши със стачка, ние веднага правим в ответен ход, даваме това, което се иска от нас.
След това друг заплашва с протест – даваме, това, което се иска от нас. Така не се управлява държава и мисля, че всички колеги от всички политически сили, представени в правителството, а мисля, че и всички, които са били на власт знаят, че това е така, а в случая ние правим точно това – заплашват ни със стачки и ние казваме: “Няма никакъв проблем, заповядайте, ето решаваме – махаме наредбата, махаме това, махаме онова”. На трето място мисля, че е много важен този въпрос, финансовата стабилност винаги е била приоритет на НДСВ, иначе няма нищо по-изкушаващо от това една политическа сила да каже: “Ето сега ще ви увелича един път и половина пенсиите, два пъти заплатите, три пъти стипендиите и т.н”.
Целият въпрос е откъде ще дойдат парите и България вече няколко пъти, един път вече доста драматично минава през такива периоди, в които твърди се: “Ето сега ще увеличим, това ще увеличим, онова... Всички ще живеят щастливо, след което цялото общество плаща тази наивност и да подчертая много дебело - плащат ги основно хората с ниски доходи, с нисък икономически статус. Не съм чул някой голям предприемач или богат човек да плати подобно нещо, няма такова нещо.
Основно така масовият гражданин го плаща и последното нещо, което мен лично най-много ме дразни в цялата работа и мисля, че колегите го възприеха като правилен подход, в момента за какво върви целият спор: вярно, тежък е трудът на хората, които работят в градския транспорт, никой не го оспорва това нещо, то човек е достатъчно да дойде с кола до вашето студио да види. Никой не го оспорва, но все пак в обществото има някаква логика на съотношенията в това кой колко получава от общественото благо. Няма нормално общество, в което един ватман да взима колкото трима учители, няма такова общество. Това не е нормално и това не е нормално, не защото едните са по-добри или по-лоши от другите хора, а защото важността на труда е различна и много е различно времето, за което трябва да се подготви този вид труд. Тук не става въпрос за един шофьорски курс, става въпрос, че тези хора 4-5 години са учили, след това квалификация и т.н.
Значи в тези неща има определена логика, когато се загуби тази логика в обществото, обществото според мен се дезинтегрира и още нещо, ако разрешите последно по тази тема да кажа. Някак си излиза, че който е по-шумен, може да надвика другия, който може да заплаши имащите възможност да вземат решение със стачка, с протест, с блокиране на еди какво си и т.н., той получава за това похвала, а на учителите винаги се казва: Сега уважаеми учители, вие сте интелигентни хора, вие разбирате какво е положението. На учените се казва: Да, много е тежко, знаем, обаче няма пари за наука, вижте сега, ще има след някоя друга година и понеже университетските преподаватели са културни, интелигентни хора, учителите са такива, учените от БАН са такива и те разбират, пък другите не разбират – на тях ще им дадем веднага. Една абсурдна логика.
Добре, вие изтъкнахте четири аргумента, ако тях ги преведем, обаче в оценъчен вид, например за министър-председателя, в чието правителство участвате, значи излиза, че Сергей Станишев е допуснал да се взимат решения по една важна наредба, внесена пет минути преди да се гласува по нея преди да стане ясно какво да се гласува. На второ място, решения под натиск, на трето място несправедливи решения, както ги описахте вие и нелогични от гледна точка на разпределение на общественото благо. Пита се вие какво търсите в това правителство? Нека да припомня какво всички ние търсим в това правителство. След изборите през 2005 година помните, че поне НДСВ, а и мисля, че за БСП се отнася - нито една от партиите нямаше голямо желание да направи такава коалиция, това е самата истина, ние бяхме основни конкуренти за тези избори, както и между другото и на предстоящите избори. Ние имаме доста различни виждания по редица въпроси, но мисля, че в двете политически сили надделя разбирането, че България се нуждае, особено в тази много важна година в първите години след членството в ЕС от стабилно правителство и в крайна сметка степента на развитие на едно общество, в политически план поне, мисля че зависи от това доколко различните групи в обществото, различните виждания в обществото успяват да намерят пресечна точка. Това е, което се случва. Първите години, в които ще се нуждае, колко са? Само първата или и втората, или та и третата, когато би трябвало да има избори, нормални. Засега мисля, че се нуждае от такова правителство, поне моето впечатление е такова и преобладават добрите неща, които правителството прави и нашата оценка е такава. Сега кажете за пенсиите. Тръгва ли си НДСВ от заседанието на правителството в четвъртък, ако БСП предложи 10% увеличение на пенсиите, да се гласува, в известен смисъл и в предизборен контекст? Ние сме против това да има някакви конкретни политически факти, които да обособяват тежки икономически решения. В крайна сметка никой не спори за това, че възрастните хора в България живеят зле, преобладаващата част от тях, никой не спори по това, ако поставим на морална плоскост въпроса, че един човек, който работи по 20 – 30 години, целия си съзнателен живот оставил в производството или в каквато и да е било друга обществена сфера, трудейки се, сега има право на едни достойни старини, това никой не го оспорва. Въпросът е, обаче откъде се взимат тези средства? Ако тези средства бъдат намерени така, че да не попречат на икономическото развитие на страната – нищо по-добро от това. Да разбирам ли, че НДСВ няма да участва в заседание на правителството, на което отново, в последния момент внесено предложение за увеличение на пенсиите бъде предложено. Ако няма предварително съгласуване на подобен материал два дни преди изборите, мисля че това е изключително неуместно да бъде внасяно. Има ли до момента такъв материал, който да е минал през министрите? Не, няма, но аз мисля, че не бива да правим изводи от факт, който все още не се е състоял, така че аз не мисля, че... Че ще има увеличение на пенсиите, гласувано от правителството тази седмица? Не, не мисля, нищо лошо няма, пак казвам, г-н Вълчев, да има увеличение на пенсиите, въпросът е зад това да стоят сериозни икономически аргументи, защото в противен случай ще стане така, както стана през средата на 90-те години - увеличихме това, увеличихме онова, след което всички в купом платихме два пъти това, което получихме. Виждате аналогии с 1996 година и Жан Виденов ли г-н Вълчев? Виждам аналогии навсякъде по света, в света всичко е свързано, г-н Вълчев. Виждате ли аналогия между правителството на Сергей Станишев и правителството на Жан Виденов? Слава Богу, засега не. А тогава какво ви навя на мисълта да сравните с средата на 90-те години ситуацията? Ако се тръгне в такава посока, резултатът би бил такъв. То не се ли тръгна с наредбата за освобождаване на заплатите в губещите предприятия? Бих казал, че това е някакъв сигнал, че има желание и то не мих казал, че е свързано толкова с членовете на кабинета, а по-скоро едни малко по-бурни социални очаквания тук-таме, но мисля, че всички сме достатъчно разумни, за да направим онова, което е наистина в интерес на обществото, а не просто краткосрочно да решим един въпрос и дългосрочно да създадем препятствия пред развитието на страната. Нека изясним още малко как работи вашето правителство... Като всяко друго правителство, г-н Вълчев. Когато се взема толкова важно решение за освобождаване на двама зам.-министри в ключови министерства, излизане в отпуск на още по-ключов министър и то точно преди изключително важно посещение в Русия, където той играе основната роля. НДСВ като основен коалиционен партньор беше ли уведомено от министър-председателя и вие дадохте ли съгласието си? Може би трябва да разделим въпроса на две. Първо, що се отнася до отпуските, мисля че това не е политически въпрос и министър-председателят може да разрешава или не на всеки един министър отпуски по свое усмотрение, мисля, че това е правилно. А що се отнася до освобождаването на зам.-министри, бих искал да кажа, че юридически погледнато, това също е правомощие еднолично на министър-председателя, а що се отнася... Тоест, той утре може да освободи всичките ви зам.-министри и НДСВ нищо няма да каже, така ли? Имайте търпение да довърша мисълта си. Аз съзнавам, че в събота сутрин или към обед малко по-тромаво ми тече мисълта, но ще се опитам да бъда малко по-бърз. Юридически това е така. А що се отнася до политическата или партийнополитическата страна на въпроса и в двата случая искам да подчертая, че не става въпрос за зам.-министри от квотата на НДСВ. НДСВ по никакъв начин на участва в този скандал. Тоест вас не трябва да ви питат, когато се освобождават зам.-министри от други партии и вие не участвате в общите решения. Ние не сме участвали и в тяхното назначаване. Г-н Пеевски никой от НДСВ не е казвал дали трябва или не трябва да бъде зам.-министър и на това основание няма никаква причина при неговото освобождаване да ни пита. Г-н Вълчев, очевидно е и това е ясно за нашите слушатели. Вие участвате в правителство с двама зам.-министри, които са замесени в крупен корупционен скандал, поне на равнище... Сега, без да искам някого да оправдавам, все пак, това щях да кажа, че засега такива са по-скоро усещанията на обществото. Аз самият не разполагам с достатъчно доказателства за това, но това е и работа на институциите... Участвате в правителство, чийто много важен министър влиза в много остър конфликт с шефа на следствието, смятате ли, че най-добрата политика, която НДСВ може да проведе в този случай е да се прави, че не е там. Г-н Вълчев, за съжаление в политиката, както без съмнение и вие знаете, и повечето предполагам от вашите слушатели, човек много рядко избира между доброто и злото. Ако това беше така, лесно се избира доброто. В политиката човек обикновено избира между различни видове злини и майсторлъкът е в това да избереш най-малката. Така че, ако трябва да избираме пред това човек да... или по-скоро НДСВ, не отделен човек, трябва да предпочете стабилното бъдеще на България или един краткосрочен свой политически интерес - да речем шумно излизайки, в името на това да получи някакви политически дивиденти, ние винаги сме показвали, че винаги сме избирали интереса на страната. Дано не звучи помпозно или самохвално, но мисля, че това е истината. Тоест, НДСВ, от всичко, което казахте, излиза, че остава в това правителство, макар и може би да не ходи на все по-голяма част от неговите заседания може би. От вашите думи така излезе, че всъщност ние оставаме да служим, без да ходим на работа. Не, не е така, напротив... Нещо като стачка на министрите. Не, веднага искам да кажа, че нищо подобно няма, напротив, ние предупредихме нашите колеги от кабинета, че по тази точка от дневния ред не бихме могли да участваме при вземането на решения, а след това, разбира се, продължихме участие в заседанията на кабинета. Така че тук въобще не става въпрос за някакво маниерно държание или нещо подобно. Ние по принцип не сме други партньори.... като че ли имат по-голяма склонност към това. Впрочем какво бъдеще на Министерството на икономиката и енергетиката виждате, каква е принципната позиция на НДСВ, трябва ли това да остане едно министерство или да бъде разделено, предвид ситуацията в момента? Как гледате на идеята да се раздели между БСП и ДПС, каквито коментари има в пресата тази седмица? Тоест, кое избирате - Овчаров министър или един друг министър от БСП и ДПС или и вие ще играете? Не знам защо гледате на тази работа като на някакво раздаване на карти, нищо подобно няма в Министерския съвет. В крайна сметка големият въпрос е по-скоро концептуален - имат ли бъдеще такива големи министерства. Имат ли според НДСВ? Аз само ще кажа, че ако не ме лъже паметта, имаха шест-седем зам.-министри. Оттам нататък вие направете извод доколко може да бъде обхваната една такава голяма територия. Аз лично съм по-склонен да мисля, че би трябвало министерствата да имат един периметър, който да може наистина да бъде обхванат от ръководствата и да се прави една по-целенасочена политика. Тоест, НДСВ би подкрепило разделяне на Министерството на икономиката и енергетиката. Не сме обсъждали такъв въпрос... Даниел Вълчев е “за”. А и не съм чувал някой да го е поставял. Вие “за” ли сте за това да има редовни полети от София до Луната всяка седмица? Нали, то такъв въпрос изобщо не стои, какво значи да съм “за”? Не стои. Искам да кажа, че ако такъв въпрос бъде поставен, разбира се, ние ще формулираме позиция, но аз изказах лично мнение по принцип за подобни министерства. Сега, ако искате нещо по-конкретно да кажа, аз ще си позволя да кажа и то е, че моето лично впечатление, без да си позволявам да оценявам действия на колеги от кабинета, но мисля, че основният акцент в това министерство някак си се изнася върху енергетиката, в което между другото няма нищо лошо. Това е изключително важна област, но струва ми се, че би могло малко по-ясни икономически идеи. Ще ви дам един пример. Отдавна е известно, че един от големите проблеми на България е дефицитът по текущата сметка на външнотърговския баланс. Вече като че ли няколко години няма никакви свежи идеи по този въпрос. Това е нещо, което ни спира да си изхарчим бюджета, трябва да излизаме на излишъци и т.н. Никаква свежа идея. Добре, нещо правим ли по този въпрос? Хайде, да не е тази година, догодина, по догодина, в средносрочен план... Искате да кажете, че се солидаризирате с колегата си Николай Василев, че не знаете каква е икономическата политика на кабинета, в който участвате? Всъщност трябва да признаем, че икономическата политика, която в момента съществува, тя е по-скоро насочена към поддържане на макроикономическата стабилност, без да има отделни “голмайсторски” решения в отделни области, ако така ми разрешите да се изразя. Струва ми се, че България има капацитета да направи пробиви в определени области. Така ми се струва поне. Впрочем, за да завършим темата за скандала около Министерството на икономиката, позиция ли е на НДСВ каненето на европейски експерти, които да се занимават с разследването или наблюдаването на разследването на скандала в "Топлофикация" между Овчаров и Александров или и за това не знаехте, че ще се канят? Аз мисля, че това е позиция на главния прокурор... Самият министър-председател го обяви, след среща с главния прокурор, че двамата са се разбрали. Вие искате ли така да бъде? Даниел Вълчев: Да, и частично на правителството, което показва, че не толкова ние държим някой да дойде да ни свърши работата, това не е и юридически възможно, както всички знаят, но нямаме какво да крием. И в крайна сметка, ако има желание Европейската комисия да създаде и нови канали... То се оказа, че тя няма желание. Защото счита, че тези канали, по които осъществява мониторинг на съответните задачи, които стоят пред България, информацията, която получава по тези канали, е достатъчна. Но не пречи и според мен е добре, че ние направихме жест по посока на това, че сме открити и за други канали за придобиване от тях на информация. Нищо лошо няма в това. В този смисъл - да, подкрепям, разбира се. Това НДСВ го подкрепя. Да поговорим сега за вашия ресор. Впрочем вие направихте сравнението с шофьорската и ватманската заплата и тримата учители. От 1 юли щели да влязат в сила новите правила за определяне на заплати на учителите. Там какво увеличение се очаква? Вярно ли е предположението за 30%?Аз пак да започна с това, което и вие казвате. Проблемът с учителските заплати е в това, че на нас винаги ни се казва така: Това са средства на заетите в обществения сектор и ако увеличим възнагражденията на учителите, то по силата на същото трябва да мислим за увеличение на заплатите в администрацията, болниците и т.н. Добре, има логика в това, но някак си с много по-голямо основание трябва да сме предпазливи, когато става въпрос за едно губещо държавно или общинско дружество. Ето сега например, нека да разсъждаваме логично.
Добре, увеличават се да речем два пъти или един път и половина заплатите на заетите в градския транспорт, решаваме, че е много тежък този труд и хората заслужават. Нищо лошо в това, увеличаваме ги, но дружеството е на загуба. Откъде точно вземаме парите? Откъде ги вземаме тази пари, след като дружеството е на загуба? То генерира загуба. Въобще не става въпрос да има по-голяма печалба, която да се разпредели като заплати. Откъде? Два начина има - първият начин, разбира се, да увеличим цените на билетите. Тогава с увеличените цени на билетите ще покрием заплатите, но това значи да го платим всички ние.
И вторият начин е, разбира се, те да ги поискат, понеже са общинско дружество, от общината, а кметът по стар славянски обичай, да ги поиска от държавата. И в крайна сметка да дойдат от бюджета, защото те пак няма откъде другаде да дойдат - нито държавата има някакъв източник на пари извън преразпределението, нито общината. Следователно пак всички ние ще го платим. Ако някой има съмнение, че това са обществени пари, време е това съмнение да отпадне. И сега аз питам - добре, хубаво, ако ние имаме възможност, около три милиона долу-горе се получава това, което те искат годишно, дадем три милиона на хиляда човека, каква е причината да не можем да намерим 30 милиона, забележете, за 100 000 човека? Колкото са учителите и колкото би било нужно да им увеличим годишно с 5% заплатата.
А Гайдарски ще пита за медицинските сестри. С основание ще пита, да ви кажа, с основание ще пита. Значи, какво излиза сега? Нищо против нямам, дано не обидя хората, които са с тази професия, защото това е професия като всички други, която заслужава уважение. Но добре де, кой труд е по-отговорен и по-сложен? Този на ватмана, който да получава колкото трима учители и колкото пет медицински сестри. Що за общество е това? И между другото, цялата тази работа е в това, че, отново да кажа, че тези категории хора – учени, университетски преподаватели и учителите, които са най-многобройното съсловие от тази категория хора на интелектуалния труд и педагогиката всъщност те са достатъчно прибрани и разумни, за да не поставят по остър начин своите искания и помните, че аз започнах всъщност работата си като министър с едни много сериозни протестни на учителите и съм ходил да ги убеждавам многократно: Ето, да, хората разбират нашите проблеми и т.н. Тази година може да не е, ама догодина – това-онова. А сега те какво виждат? Те виждат, че не чак толкова няма пари, а изглежда, че не са си ги поискали достатъчно кресливо. Който ги поиска по-кресливо, съответно на него му се дава. Сега, какъв е планът за увеличение на учителските заплати, ще стане ли това увеличение достатъчно високо, така че учителка по литература от механотехникум в Русе да не трябва да очаква 200 лв., за да пише тройка на някой, а тия 200 лв. да са и важни? Е, сега веднага искам да кажа, че това е особен случай и от това не бива да се прави в никакъв случай извод за цялата гилдия. За съжаление във всяка една професия има и читави хора, има и други хора. Прави впечатление размерът, докато, примерно за бивш шеф на телевизия, Държавната телевизия се въртяха вярно или невярно някакви записи на заповед за стотици хиляди, нали тук става дума за 200 лв.?Да, разбирам какво казвате, но така или иначе той, самият факт е грозен, а пък размерът, дето се казва, въпреки че вие ще кажете, че размерът има значение, но и за мен е така, но ако сериозно сега говорим: какво е положението с учителските възнаграждения – разбира се, те ще получат това увеличение от 10%, което се отнася за цялата бюджетна сфера от 01 юли. Това, което ние успяхме тази година да извоюваме са едни 13 милиона и все пак малко нервно ще спомена – 3 млн. за 1 000 човека се намират, а 13 млн. за 100 000 човека с 300 зора се намериха, при това, от вътрешните резерви на системата. Ние продължаване и тази година да сме на 4.2% от БВП.
Да не остане някой с впечатление, че някой е дал на системата тези 13 млн. Просто благодарим на Министерство на финансите, че не ни ги взе. И за да не се получи така, че ето – на учителите се увеличават заплатите и еди-кои си други социални групи да поставят същия въпрос, ние това го правим под рубриката “Диференциация на учителските възнаграждения” и това между другото е нещо наистина добро, т.е. от 1 юли извън тези 10% за увеличение на заплатите, които не са бог знае какво, всички знаем това, ще има още едно увеличение, което ще бъде диференцирано по едни правила, които вече са установени.
Значи, че трябва някой да започне да взима по-малко, за да взима друг, примерно с 20% повече? Всъщност тези 13 млн. всеки ще си взима най-малко, колкото е взимал досега, а тези 13 млн. ще дойдат като горница, разпределени не равномерно, а в съответствие с определени критерии и да отбележа, разпределени от самите учителски колективи. Така че това, което ще се получи. За догодина аз се ангажирам, че ако минат добре нещата, тази година след 13 имаме готовност, ако, пак казвам, знаете, че с финансите винаги е малко трудно, с Министерство на финансите, мисля, че имаме виждане за още 30 млн. Всеки месец ли ще се пишат оценки. Някъде бяхте обяснили, че няма учениците да са решаващият фактор, любимият учител да взима най-много. Разбира се, че не. Който пише двойките и тройките, за него най-малко. Разбира се, никога не е ставало въпрос за подобно нещо. Ако сме говорили някога за участие на ученици и родители, то е, за да подчертаем възгледът, според който някой, тук-таме се прокрадва, в смисъл, че учебната работа и въобще работата в едно училище е толкоз сложна, че никой няма право да се произнася външен за системата. Това не е така. Няма система, която да е толкова сложна, че хората да не могат да разберат какво става в нея. Критериите са най-разнообразни. Те са по една карта, за съжаление в момента не я нося, и там има най-различни, като се почне от постижения на децата, мине се през използване на нови технологии... На постижения, не какви оценки са изкарали в това училище, а как са влезли примерно в добри университети... Ами те са няколко вида......общи изпити, матури... Да, и като крайна сметка има и една компонента, която е около 30 %, след съгласуване последно ще остане вероятно от цялата тежест, която всяко училище само ще определя какво да представлява. Т.е. за нашето училище, да речем, най-важно е еди какво си, за вашето най-важно е еди-какво си. Самите учители ще си преценят. Сега пак казвам, не е Бог знае какво, но това е мисля, че една добра крачка. Иначе по повод на това, което казахте, би могло да се случи, всъщност увеличението ще бъде някъде между 10 и 40 %. Успоредно с приемането на Закон за висшето образование имаше студентски протест с искане за ясна стратегия и реформи в образованието. Сега вие всъщност за свободно определяне на таксите в университетите ли, или сте против свободно определяне. Ще си позволя да цитирам какво казвате във в. “Труд” на 14 март. Казвате буквално, че вместо да се увеличи драстично държавната субсидия, вие предлагате различен модел, основан на таксите, свободно определяни от университетите. Този модел не беше приет. Това означава ли, че вашето предложение беше бламирано от парламента, или че вие не сте искали всъщност това?
Ама вие сте в много драматично настроение днеска. Вероятно преди изборно. Сега ще обясня, но преди това, ако разрешите, да кажа нещо за този протест вчера. Доколкото аз успях да разбера, наистина са се събрали 20-30 човека. Да отворя една скоба - в България има двеста, четиридесет и няколко хиляди студенти, и тези 20-30 човека са поставили няколко въпроса, включително да не се увеличават студентските такси, което надежда на мисълта, че всъщност вероятно не са проследили добре дебата, тъй като това въобще на второ четене не се и предлага. Така че този въпрос за мене не е много интересен. В България, разбира се, всеки може да поставя всякакви въпроси по всякакъв подходящ начин. Сега, що се отнася до действителното положение, то е такова. В модела, който, може би да отворя още една скоба.
Има нещо вярно в това, че правилният подход беше ние да предложим стратегия, тя да бъде възприета и след това поетапно, било със законодателно, били с други средства да изпълняваме тая стратегия. Не го оспорвам това нещо. И аз отговорих на тия критики още в парламента. Можем да го направим, но ако го бяхме направили, това означава да изтървем тая кандидатстудентска кампания и всъщност практически, поради цикличния характер на работата в едно висше училище цяла една академична учебна година. Това е причината да направим предложение за такъв малък пакет, го наричам условно, а есента ще има стратегия, обещавам. Иначе логиката беше обратна, наистина. Сега, имаше няколко ключови момента в това, което ние бяхме предложили, и те се състоят в следното. Първото и най-важно нещо е да се даде възможност на висшите училища, включително държавните висши училища, да приемат такъв брой студенти, какъвто е техният капацитет, установен от Националната агенция, която следи за това.
Това беше прието.Давам един пример. Общинският университет мисля, че 28 хил. студенти са му признати, а той има 20 хил. И сега се пита, добре, ние защо задържаме Софийският университет да не приеме още осем хиляди студенти. При положение, че на него му е признат. Той има базата, има преподавателите, никой нняма да оспори това, има сериозна научна дейност и т.н. Защо го правим? Всъщност ние по този начин преразпределяме студентите и този, който би искал да учи в Софийския университет, няма да учи там, ще отиде някъде другаде, където не му толкоз интересно да учи, но все пак човекът ще отиде там. Защо е важно това?
Защото в момента, и ще отговоря на въпроса, който ми поставяте, защото ако това стане, а то се възприе и това ще стане, България ще има тази кандидатстудентска кампания между пет и осем, и седем, не мога да кажа точно колко, тъй като изчисленията са все пак общи, хиляди места за студенти повече от желаещите. Което означава, че самите университети ще се борят да привличат студенти. И най-накрая в България ще стане нещо, което, както и вие и нашите слушатели знаят, лесно се става студент, трудно се завършва. И всъщност голямото сито е, докато учиш, а не на входа на висшето училище, което е една много стара и отречена напълно практика. Така че аз допуска, че догодина може би част от кандидатстудентските изпити ще отпаднат, и с въвеждането на матурите, и оттам нататък ние ще имаме нормална система. Децата се записват в университета, сега тука-таме за някои специалности може би ще продължи да има допълнителен контрол на входа, но свободно се записват в университета, но трудно завършват, защото има високи изисквания.
Но ще плащат ограничени такси, а не свободно определяни от университетите, както вие предлагахте. Сега вторият въпрос, който ние бяхме повдигнали, наистина е въпросът за таксите. Какво е положението? Масовите такси в България са някъде около двеста, двеста и няколко лева за масовите специалности в държавните висши училища. Това са такси, които практически не влияят много на бюджета на университета. Влияят, но по един доста ограничен начин. Ние казахме така. В света има две системи, свързани с таксите. Едните са да няма такси или да има много малки такси, както у нас. А държавните висши училища да се издържат главно чрез бюджета. Такъв е случаят у нас. Независимо дали с малки такси или без такси. Другата система е да има високи такси, но същевременно и система за студентско кредитиране или студентски стипендии, както е главно в англосаксонския свят. Мисля, че няма човек, който да не вижда, че университетите в този втори случай се развиват по-бързо и по-добре. Мисля, че това е всеобщо мнение. Достатъчно е да отворите която и да е класация. Достатъчно е да отворите която и да е класация световна на висшите училища. Сега ние, разбира се, бихме могли да направим някакъв по-плавен преход, колегите от парламента изказаха обаче опасение, че нашите академични ръководства не са готови за това и може би ще се увлекат по много високи такси, които практически да станат преграда пред равния достъп до образование. И българските млади да отидат да учат при евтините такси в държавите, които си издържат университетите от бюджетите. Г-н Вълчев, това е една голяма илюзия, която не знам по какъв начин е успяла да проникне в общественото съзнание, а именно че е по-евтино да учиш в чужбина. Това е категорично невярно. Ако вземе дори Германия, където една част от провинциите са все още практически без такси, бих могъл да кажа, че издръжката на един студент е с пъти по-голяма, отколкото в България. Просто защото е по-скъпо да живееш. Едно че е по-скъпо да живееш, има други различни плащания, които трябва да бъдат правени. Така че това е изключително несериозно. Друг обаче е проблемът. Че образованието се счита поне, да не казвам, да не обидя някого, но се счита за по-качествено. И това е вече много притегателно. В България в момента по наши изчисления, въпреки че нямам много точна статистика, някъде 40-45 хиляди студенти учат българи в чужбина. И ако ние не направим някакви решителни усилия да финансираме българските висши училища, този брой ще нараства. Аз пак да напомня. Не може в ЕС 8-9 хил. евро да се харчат годишно за един студент, а в България да се харчи 1000 евро, и да твърдим, че материална база, преподаване, всичко ще бъде на едно и също ниво. Просто не е на едно и също ниво. Понеже социолозите вече тропат на вратата, за да кажат кой колко мандата ще вземе след седмица в Европейския парламент, трябва да свършваме с въпроса. Това щеше ли беше или е сериозно, че 17 май ще е неучебен ден, защото го били решили 28 ученици, които вие бяхте поканили в политическия си кабинет? Не. Истината е следната. Министерският съвет преди известно време на свое решение обяви 17 май за национален ден на спорта в България. И аз имам едно писмо от г-жа Лечева, която агенцията организира доста големи спортни мероприятия, с молба да обявя този ден за неучебен. Аз имах известни вътрешни колебания, защото има доста неучебни дни през месец май... И освен това мога да изброя поне още пет ведомства, които могат да искат за други цели пак неучебни дни. Е, мисля, че Денят на транспортни работник все пак по-малко децата имат отношение към това. Докато Денят на спорта имат известно отношение. Бих казал, много голямо. Очаква се от тях да спортуват. Иначе пенсионерските спортни клубове не са чак толкоз многобройни. ТНТМ-ета имаше. Но те са техническо и научно творчество, а това са спортни дейности. Така че това беше и просто исках децата сами да преценят много ли са дните, не са ли много. Те между другото разумно взеха решение. Това да питаш ученик за ваканция... А, не е така. Знаете ли какво решиха те? Те решиха и аз така съм подписал заповедта. Да бъде неучебен, но присъствен ден. Т.е. децата и учителите ще бъдат в училищата, но там ще се проведат спортни мероприятия. Нищо лошо няма в това, в крайна сметка правилното решение.
