Даниел Вълчев: В образованието винаги ще има проблеми
Даниел Вълчев: В образованието винаги ще има проблеми / netinfo
Интервю със заместник министър председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев за предаването „Седмицата” по Дарик радио.

Имаше ли откриване на учебната година точно в 9.00 ч. в това пазарджишко училище?

Разбира се, така както е по традиция, с издигането на националния флаг и под звуците на националния химн се откри учебната година.

Тоест там не стачкуват, това искате да кажете?

Ама, моля ви се сега, дайте да не започваме разговора за 15 септември точно с това. Довечера ще видим кой къде е стачкувал и то ще се разбере. Иначе ще стане малко като диференцираното заплащане. Масово не искали учителите, а пък нашата справка е, че както масово не искат, в няколко области всички искат, а в няколко области по 1-2 до 5 училища не са пожелали.

Заместник-председателите, г-н Вълчев, току-що двамата заместник-председатели на двата основни синдиката, КНСБ и "Подкрепа", казаха, че 67 процента от училищата в България са се включили в предупредителната едночасова стачка. Вие нямате ли също информация, каквато те демонстрират? Звънеше непрекъснато г-н Никифоров тук и му казваха - в това училище толкова стачкуват, в това - толкова. Вие в министерството имате ли такава информация към този момент?

Разбира се, че имаме такава информация...

Какъв е вашият процент?

...и тя в момента се обобщава и числата далеч не са такива, но в задочни спорове относно цифри не ми се влиза. Важното е, че учебната година започна и тя ще продължи нормално.

Това ли ще бъде позицията на правителството и вашата лична позиция, че всъщност стачка няма, проблем - няма?

Е, вашата позиция каква е - че не трябва да започва учебната година и не трябва да се развива нормално ли? Това е моята позиция.

Не, въпросът е...

Че тя е съвсем естествена.

Въпросът е смятате ли наистина, че проблем няма?

Зависи какво имате предвид. В образованието проблеми винаги има и ако трябва да бъда откровен, това много напомня на онази известна случка от живота на свети Августин, където той видял на брега на морето едно дете, издълбало в пясъка дупчица и постоянно сипвало вода, която постоянно попивала надолу. Така е и с образованието - ако искаш да има в дупчицата малко вода, а дай боже и повече, трябва непрестанно да наливаш усилия, така че проблеми винаги има. Ако въпросът е дали социалното напрежение е приключило, разбира се, то не е приключило, но това което аз се опитах да кажа и на колегите от синдикатите, и от няколко дена заедно с ръководството на министерството обикаляме страната и да се срещнем с учителите и директорите, искам да кажа следното - да, учителството даде знак на обществото, обществото мисля, че го разбра, правителството - също, и ние ще направим това, което е по силите на тази страна.

Синдикатите твърдят, че има спестени 54 млн. от закриване на училища и съкращаване на учители, които, ако бъдат сега разпределени от 1 октомври, ще позволят 10-процентно увеличение на заплатите, каквото впрочем им било обещано на учителите.

Не знам кой какво им е обещавал на господа синдикалистите. Който е обещавал, да го изпълни.

Добре, а има ли такива пари?

Пари в една държава винаги има. Ако става въпрос, ние може и с 300 процента да увеличим възнагражденията от 1 януари без никакъв проблем. Ще трябва просто да съкратим наполовина бюджета за отбрана или бюджета за вътрешни работи или да не започнем нито една магистрала или да намалим пенсиите. То в една държава всичко е възможно, само че големият въпрос е кое е разумното и кое е обществено оправданото. Според нас...

Има и друго...

...правилното е ние да вървим към ситуация, при която средните учителски възнаграждения се изравнят поне със 100 процента от БВП на глава от населението, което е средното за ЕС и колкото повече произвежда обществото, толкова повече бюджетните сфери ще имат възможност да получат това, което заслужават.

Четох ваши изказвания, че всъщност с последните увеличения се били изравнили с процента от брутния вътрешен продукт, какъвто бил в Европа, вярно ли е това?

Не може да сте чели такова изказване, тъй като такова не съм правил.

Значи може би не са ви разбрали.

Напротив, това, което твърди и министър председателят, е, че целта на правителството е до края на мандата, а с по-големи усилия може би и до края на следващата година, да бъде постигнато това нещо. В момента той то е между 74 за тези, които още не са актуализирани заплатите, до 82-83 за тези, които са актуализирани след 1 юли. Така че ние сме още далеч от 100-те процента.

Г-н Вълчев, има обаче и един друг голям, да го наречем дори морален въпрос, понеже през седмицата си разменяхте доста реплики със синдикатите, свързани с мерцедесите и ако не се купят 100 мерцедеса за властта, колко би могло да се увеличат заплатите. Вие очевидно сте прав.

Всъщност 20, ако трябва цитирам госпожата, която направи това изказване.

Добре, така или иначе, купуват се мерцедеси, возите се - и министрите, и депутатите.

Не мога да кажа, аз не купувам. И както може да се види в Министерство на образованието, мисля, че за 10 години е купена една кола или две кола, или нещо такова.

Вие с каква кола като министър се возите? Каква марка, какъв модел кола използвате?

В момента се возя със ситроен.

Със ситроен се возите. Не в момента, а по принцип мерцедес ползвате ли на Националната служба за охрана?

Аз по принцип не се возя. Да, тези коли, с които разполага Националната служба за охрана, са мерцедес. И вие като станате министър, така ли ще се возите...

Значи моралният въпрос... Не, не, моралният въпрос, който искам да ви задам, е...

Какъв е този морален въпрос...

Ако България е бедна държава...

В кои държави, извинете, в кои държави министрите или които и да са други представителни лица, да речем, президентът... Ами президентът защо се вози с две коли, защо не се вози с една например.

Г-н Вълчев, чакайте да ви задам...

Кметът Борисов защо се вози защо се вози с пилотка с две коли, обяснете ми това.

Е това е големият въпрос. Ако сме бедна държава, не трябва ли и по атрибутите на властта да личи, че сме бедна държава.

…голям въпрос е следният, че ние не умеем да се зарадваме на нищо. Днес е 15 септември, децата тръгват на училище. Това е ден на радостта от знанието, на цикличността в това, че едно поколение си отива, идва друго поколение, а ние по чисто балкански, да не кажа по-силна дума, манталитет започваме да се разправяме кой какво е казал, кой каква кола кара и т.н. Ето това е, което дърпа тази стана назад.

Вижте, г-н Вълчев, нали всички се радваме, г-н Вълчев, че е 15 септември.

Ама на вас, да ви кажа, пък хич не ви личи.

Не, да ви кажа пък... понеже видях учителите на моето дете с 300-те лева те не изглеждаха много радостни. Та, нали... въпросът е как властта в България показва съпричастността с несгодите на всички хора. Това дразни. Факт е, че 20 мерцедеса и да се купят, и да не се купят ще вземем по една стотинка всеки повече. Въпросът е, че не личи по нищо властта да участва в проблема на всички.

Това съвсем не е вярно. Аз за себе си мога да кажа какво е направило министерството и съм го казвал много пъти.

Кажете.

И ако ми бъде дадена възможност, бих го повторил още веднъж.

Повторете.

Искам да ви повторя, не знам какво имате предвид под властта, но когато аз бях старши асистент през деветдесет и, струва ми се, пета-шеста година, или може би главен вече в Софийския университет, искам да напомня, че моята заплата тогава беше 5 долара. Още веднъж да повторя - 5 долара.

Сещате ме да ви питам - вие участвахте ли в протестите срещу Жан Виденов?

Не е лошо все пак да вземем малко да видим кои хора са докарали тези страна дотук и дали това не са същите онези хора, на които ние сме ръкопляскали, които ние сме избирали...

Не, не, кажете - вие в протестите срещу Жан Виденов тогава на университета точно през есента участвахте ли? Подкрепихте ли...

С най-голямо удоволствие, г-н Вълчев, като ме поканите ще ви разкажа за всички протести, в които съм участвал, но на 15 септември бих ви бил благодарен, ако все пак нещо кажем като пожелание за децата, за техните учители и за техните родители.

Ами, те, учителите казаха какво искат, какво са си пожелали.

Учителите не са казали. Вие с колко от тях говорихте, те са 102 хиляди. С колко от тях говорихте?

Ами, синдикатите твърдят, че 82 хиляди са техни членове.

Е, не знам кой какво твърди.

Та... искахте да кажете какво сте направили в министерството като съпричастност, за да напомня живота на тези, които управляват образованието, на живота на учителя.

Опасявам се, г-н Вълчев, че тези, които управляват образованието, са хората, които работят в Министерството на образованието. И тези хора по нищо не им се различават съществено възнагражденията от тези в сферата на образованието. За съжаление трябва да ви кажа, че дори в дирекциите на министерството няма достатъчно кандидати, за да заемат важни позиции. Ето това е резултатът. А разговорът, от който всички ние бягаме... всички ние бягаме, е къде трябва да стои учителската заплата в йерархията на заплатите. Разбира се, няма пречка ние да заемем и такава позиция.

Къде?

Една учителска заплата трябва да е равна на две депутатски. Например ето сега една хубава позиция. И изчисляваме и се получава еди-какво си. Или една учителска заплата трябва да бъде на четири полицейски равна. Няма пречки и това да направим.

Те искат половин депутатска заплата.

Значи могат да бъдат намерени едни съотношения. Въпросът е, че никой не иска да ги приеме тези съотношения, никой не иска да види в света какви са тези съотношения. И това, което аз ви казах, мисля, че мина по някакъв незабележим начин - България има краен брутен вътрешен продукт и каквото и да правим, ние не може да изяждаме повече от това, което произвеждаме. Големият въпрос е как го разпределяме, както основателно и вие казвате. Но големият въпрос е не дали президентът ще се вози с кола, защото в цял свят това е така... в цял свят това е така и сигурно има някакви причини...

Не, аз пред копенхагенския парламент, г-н Вълчев, съм видял сигурно триста велосипеда и нито една кола от моделите, които стоят пред българския парламент - това дразни обществата.

Ами не знам какво дразни обществото... ами, дайте да го променим като дразни, г-н Вълчев. Дайте да го променим. Защо ги избираме тези хора тогава? Защо не го променим?

Сега...

Аз нямам нищо против на 15 септември министърът на образованието и науката да поеме върху себе си целия товар на всички несгоди в тази страна, нямам нищо против да призная, че аз съм виновен за това, че се купуват мерцедеси от Национална служба за охрана, нищо против нямам да поемам ангажимента за това да се опитам това да го променя. Но искам да ви кажа следното и с това ще ви моля да приключим, тъй като аз трябва да ходя в още десетина училища. Този манталитет, който не ни дава възможност да се зарадваме дори на хубавите неща, според мен няма да позволи на тази страна да направи онези крачки, които тя има силите и заслужава да направи, защото България може повече. Целият въпрос е, че всеки основателен протест, какъвто между другото е протестът на учителите, се яхва и се използва за едни чисто политически цели. Ето това е трагичното и това е много, да ви призная честно, срамно.

Кратък финален въпрос - какъв процент от брутния вътрешен продукт искате за образование за следващата година като министър на образованието?

Сто процента, г-н Вълчев, искам.

Не, кажете сериозно, процентите се движат и в Европа между четири, шест, шест и нещо, в Щатите над седем.

Бих искал да е сто процента и за нищо друго да не се харчат пари освен за образование. Ще се боря геройски за това, ще видим сега какви ще бъдат резултатите, разбира се.

Тоест понеже министърът на отбраната вече каза конкретния процент, който иска, вие не сте готов да го назовете сега, така ли?

Ами, че аз го назовах - сто, това е числото, което се изписва с единица и две нули.

Това не е сериозно, така да завършим. Наистина, какви са плановете на министерството?

Целият ни разговор беше много особен, г-н Вълчев. Плановете са доста сериозни. До края на мандата също няма да купуваме леки коли, ето, това са плановете на Министерството на образованието и науката.

Последвайте ни

Интервю