След година и половина в търсене на ново правителство, Белгия е на път да се сдобие с такова. Новопостигнатото споразумение между осемте преговарящи партии предизвика радост сред много хора в страната, но също така и недоволство, особено сред десните партии във фламандския федерален регион. Решението между преговарящите страни е повече правомощия и по-голяма част от бюджета да бъдат управлявани от двата федерални региона в държавата. Споразумението бе постигнато от четири франкофонски и четири фламандски партии, като най-голямата партия в страната, дясноцентристкият Новофламандски алианс, остана в опозиция, тъй като бе отказал да участва в преговорите.
Представата, че Европейският съюз е една хомогенна общност от съмишленици, стремящи се към общото благо на нашия континент, е широко разпространена и силно промотирана от защитниците на европейската идея. В последните години обаче все повече се забелязва, че политическата и особено икономическата реалност на Стария континент изобщо не предполагат необходимото единодушие. Ситуацията всъщност е дори по-сложна. Това е защото в Белгия - държава, която се възприема от мнозина като сърцето на Европа и в чиято столица Брюксел се намират по-голямата част от европейските институции, не е успяла повече от година да състави правителство, тъй като има голямо разнодушие между двата съставни региона на страната. За да разберем повече за сложната ситуация в тази държава - основоположник на Европейския съюз, потърсихме мнението на председателя на белгийския сенат - Професор Дани Питърс, който също така е член на Новофламандския алианс. За това как раздорът в Белгия предизвиква един дълго непреудолим застой в тази предполагаемо стабилна западноевропейска демокрация разказа Дани Питърс.
Какви са вижданията на основните партии в Белгия и на какво се дължи дълготрайното патово положение в парламента? Повече от година страната е без постоянно правителство.
Важно е да се отбележи, че Белгия е съставена от две големи общности - фламандската, която говори холандски, понякога наричан фламандски, и валонската, където говорят на френски. Ситуацията се усложнява от това, че Брюксел е изцяло заобиколен от фламандската част, но е преобладаващо франкофонски град. Там обаче френскоговорещите хора невинаги се идентифицират със сравнително по-провинциалните си сънародници от Валония. Също е важно да се отбележи, че Белгия е федерална държава, където двата региона - Фландрия и Валония, упражняват големи правомощия. Много от тези правомощия си нямат федерален еквивалент - например няма общ белгийски министър на образованието, ами има отделни такива в двата региона. По този начин държавата на федерално ниво не може да се намесва в регионалната политика за образованието, за културата и т. н. Също така всяка една политическа партия в страната е активна само в един от двата региона. Вече не съществуват общобелгийски политически партии. Така имаме две христиан-демократически партии, две социалистически партии, две либерални партии, две зелени партии и така нататък. Като десни партии във Фландрия имаме например Новофламандският алианс, докато една голяма франкофонска партия в Брюксел е партията на Франкофонските демократи-федералисти. Всичко това води до големи трудности като става въпрос за постигане на споразумения на обща държавна основа, защото дори най-големите партии имат много малък брой места - дори най-голямата партия в страната, която е Новофламандският алианс, има само 27 от 150-те места в Камарата на представителите и 14 от 70-те места в Сената. Затова винаги се изискват много широки коалиции в Белгия. Затова в момента ни е много трудно и имаме политическа криза и от почти година и половина нямаме федерално общо белгийско правителство. Това е защото различните партии нямат общо мнение за фундаментални държавни реформи. Всички фламандски партии, кои повече, кои по-малко, са на мнението, че са нужни повече правомощия на регионално ниво, докато франкофонските партии не желаят това и защитават федералните правомощия. Това е защото федералните правомощия са финансирани от данъкоплатците в цяла Белгия, което означава че парите идват основно от фламандците.
Казахте, че хората в двата федерални региона могат да гласуват само за партиите в техния регион. Тъй като населението във Фландрия е значително по-голямо, това означава ли, че винаги има превъзходство на фламандски партии в белгийския парламент?
Да. Но това не е от голямо значение, защото има редица механизми които предотвратяват да бъдат приемани решения без съгласието и на двете общности. Това, което видяхме в отишлото си правителство, е, че почти всички големи франкофонски партии бяха представени в правителството, докато по-голямата част от фламандските гласоподаватели не бяха представени в правителствената коалиция. Следващото правителство може да се окаже подобно, т. е. да няма мажоритарна подкрепа сред по-многобройната фламандска общност.
Новофламандският алианс е въздържана проевропейска партия, която, доколкото съм осведомен, желае независимост за Фландрия. Има ли вероятност да се стигне до референдум, и как според Вас ще протече едно такова гласуване?
В устава на нашата партия е записано, че крайната ни цел е "самоопределението". Не бих използвал думата "независимост", която считам за сравнително старомодна, тъй като никой вече не може да се определи като изцяло независим. Все пак ние винаги сме казвали, че подобно самоопределение трябва да бъде постигнато чрез демократичния процес, но по принцип считаме референдума като странно решение за конкретния въпрос. Това е защото макар и около 70% от фламандското население да подкрепя идеята за самоуправлението, това все пак не е мнозинството в държавата като цяло - във Валония са определено против. Това доста усложнява нещата за нас тук във Фландрия, но в крайна сметка просто ни остава да продължаваме да преговаряме докато не се стигне до някакво споразумение. Затова не смятам, че реално би могло да се стигне до референдум. Позицията на партията в този случай е, че би било удачно да се стигне до един силен конфедерализъм. Така ще можем да решаваме какво да вършим заедно и какво - по отделно. Това би било приемлив компромис.
Казвате, че повечето от френските партии желаят единството на Белгия да се запази, докато във Фландрия е обратното. Откъде идва тази разлика?
Има няколко обяснения за това. Моето е, че тук, в Белгия, всичко е в застой. Поради нуждата от тези големи коалиции, от две десетилетия нищо не се движи. Двете общности в Белгия са на различно мнение по почти всички въпроси - имиграция, външна политика и т. н. Един франкофонски социалист, чието мнение аз споделям, веднъж каза, че позицията на фламандските социалисти във Валония се гледа като на дясна партия. В двете половини на страната ни има тотално различен фокус по отношение на политическите цели. Така че за да бъде сполучлива политиката на водещите партии, е нужно двата региона да имат повече отделни правомощия.
В източната част на Валония живее малка германска общност. Какво е тяхното мнение по всичките тези въпроси?
Германската общност е положително настроена към предложението за предаването на по-големи правомощия на двата региона, но същевременно иска да бъде запазена цялостта на белгийската държава. Германската общност дори не достига 100 000 души, те обаче се ползват с много права в Белгия. Те всъщност не биха желали да се присъединят към Германия, където биха се превърнали в няколко общини в единия край на някоя федерална единица. Това за тях не би било привлекателно.
Ситуацията в Брюксел е сложна, защото градът е изцяло заобиколен от фламандска територия, но по-голямата част от населението е франкофонско. Какво е мнението на брюкселското население по отношение на политическата ситуация в Белгия?
Това е много сложен въпрос. Донякъде населението в Брюксел не желае да се идентифицира с населението на Валония. Да, говорят френски и имат еднакво обществено мнение. И да, те искат по-силни отношения с Валония. Но всъщност не желаят да бъдат интегрирани във валонския регион. Това е, защото езикът не е единственият фактор. От голямо значение са социалните и икономическите реалности. Във Валония например има огромна безработица, особено сред младите. В Брюксел пък голяма част от населението не е с белгийско потекло, а и не идва само от други европейски и северноатлантически държави, ами и от Северна Африка, например. Всичко това прави Брюксел един много интересен град. Същевременно обаче неговото положение добавя до проблемите между валонската и фламандската общности.
Европейският съюз е основан на принципа, че всичките му държави членки са обединени и работят заедно за общото благо. Какво е мнението на разните евродепутати в Брюксел, които наблюдават как Белгия, тази емблематична за Евросъюза държава, има такива вътрешни проблеми и трудности за постигане на единодушие?
Има няколко отговора на този въпрос. Най-напред, за нещастието на фламандската общност, повечето чужденци в страната получават информацията си за белгийската реалност чрез франкофонската преса, просто защото почти никой чужденец не говори холандски. Това е голям минус за фламандците, защото така те нямат възможност да представят своето становище пред света. Второ, евродепутатите се срещат с брюкселското ежедневие, но в местната управа за момента има доста проблеми и те доста се оплакват. Когато става въпрос за вътрешните белгийски политически спорове, европейските политици и мисии стоят настрана, защото осъзнават колко е сложен този въпрос. Един дипломат дори веднъж ми призна, че колкото по-дълго живее в Белгия, толкова повече бива сконфузен от ситуацията в страната. Но като цяло чуждестранните политици не влияят по никакъв начин на вътрешната политика в страната.
В Европа има и много така наречени "еврорегиони", които са трансгранични съюзи от области, споделящи културни и икономически интереси. Фландрия и Валония също са съставни части от няколко такива еврорегиона. Колко са важни тези еврорегиони в състава на Европейския съюз? Също така в модерния свят и особено в Европейския съюз, където, както казахте, никой вече не е "независим", възможно ли е според Вас тези еврорегиони в един момент да придобият по-голяма значимост отколкото държавите?
Еврорегионите съществуват с цел регионално сътрудничество. На картата на Европа е еднакво удачно да се нарисуват границите на държави, както и да се нарисуват границите на съставните им региони. В Европа си има Съвет за Европейските общини и региони. Има региони като например Шотландия и Каталония, които искат да бъдат по-силно признати на свои начала като фактор в Европейския съюз. Да, и двата региона в Белгия си сътрудничат с пограничните им региони в Холандия, Германия и Франция, за да привличат европейски фондове за различни проекти, но те не са политическа реалност. Нека Ви дам няколко сходни аспекта на това сътрудничество - например най-гледаната телевизия от франкофонските белгийци не е белгийска, ами е френската TF1. Също така, във фламандските вестници, страниците с телевизионните програми са посветени почти изцяло на фламандските телевизионни канали. Същото се вижда във франкофонските вестници. За по-сериозния въпрос дали има движения желаещи Фландрия да се присъедини към Холандия или Валония към Франция - да, съществуват такива, но не са популярни и дори не са представени в белгийския парламент.
Поради проблема с европейската икономика има експерти, които предлагат еврото да се раздели на отделни валути - например на северно и южно евро, или дори еврото да се разпадне изцяло. Това води ли до заключението, че Евросъюза е обречен и, че лека-полека, неговите проблеми ще го обрекат?
Това е труден въпрос и не съм най-подходящия човек да даде преценка. Но нека Ви дам отговор от белгийска позиция. Държавата има дефицит, който като цяло не е много голям. Обаче като отделна държава, Валония би имала дефицит от над 20 процента. Като сравнение, дефицита на Гърция е около 10 % и виждаме какви огромни проблеми вече има там. Това показва какви проблеми всъщност има в Белгия, защото сама по себе си икономиката ни прави една много разделена държава. Ако еврото се раздели на "северно евро" и "южно евро", изобщо не е сигурно към кое от двете бихме се присъединили ние.
Европейският съюз силно промотира многоезичието. Белгия е една от най-емблематичните страни членки на Евросъюза, тъй като сама по себе си е федерална държава и столицата й Брюксел е официално двуезичен град. Защо обаче двата региона в Белгия са изцяло едноезични? Дори Канада, където франкофоните са едва една-пета от населението, е официално изцяло двуезична...
Тук има три отговора. Първо, въпреки че Евросъюза насърчава многоезичието, самият той не прилага това правило в собствените си институции: английският език е с огромно предимство над всички останали в Европейския съюз, той никога не е бил в по-силна позиция. Дори френският и немският се пренебрегват за сметка на английския. Второ, исторически погледнато, в началото на 20-ти век е имало официално искане от фламандска страна цялата държава да е двуезична. Тогава франкофоните силно се противопоставят на това предложение и дори като реакция срещу него се сформира първото франкофонско движение в страната. Оттам идва официалното и цялостно едноезичие във Валония. Същевременно, Фландрия остава двуезична, тъй като управляващите в цялата страна са говорели френски. Фламандският елит, тоест аристокрацията и индустриалците, са се стремили да говорят считания за по-изискан френски език. С демократизацията тези хора постепенно изчезват от политическите кръгове и Фландрия с времето също става едноезична. Така че това е началото на едноезичието, макар фламандците да желаят двуезичието. Трето, в днешно време в Белгия много фламандци разбират донякъде френския език, докато повечето франкофони не говорят нито дума холандски. Мисленето им е, че щом говорят такъв важен език като френския, защо е нужно да се говори "езикът на селяните"? Този начин на мислене води до трудностите в страната.
Има ли все още възмущение от фламандска страна за това, че Брюксел едва ли не на сила е бил превърнат в предимно франкофонски град?
Да, но това си е факт. Колкото и да е непоносимо за тях, нищо не се променя. Според мен ще е хубаво да се направи проучване дали френският е езикът, който мнозинството от населението в столицата наистина говори у дома. Тъй като има много чужденци в Брюксел, има и много други езици разпространени в града.
Кои са основните чужди езици, които се преподават в училищата в двата региона в Белгия?
При завършването на средното си образование учениците във Фландрия са изучавали по три чужди езика - съответно по осем, шест и по две години. Двата основни чужди езика са френският и английският, като е по избор с кой от двата се започва. След това учат най-вече немски или испански. Във Валония, основният чужд език за момента е английският.
Споменахме разни региони в европейски държави, които желаят по-голяма автономия. Могат ли евентуалните правомощия, спечелени от региони като Шотландия или Каталония, да се отразят по някакъв начин и на малцинствата, които нямат териториални претенции, като например турците в Германия или ромите в Източна Европа?
Честно казано не мисля, че ще има подобни последици. Главната причина за това е, че основната политика на Евросъюза е да бъдат добре интегрирани малцинствата в съществуващите общества. Трябва да се уважава идентичността, културата и религията на различните общности, но становището е, че държавата се нуждае от все някаква обща идентичност.
В България около 5% от обществото, а според неофициални данни - много повече, е с ромски произход. Езикът им нито се преподава в училищата, спори се за неговия характер и граматически правила. Мислите ли, че това е проблем, като се знае, че циганите представляват една голяма част от обществото на една страна членка на Европейския съюз? Редно ли е българското правителство да обърне внимание на това?
Не е уместно да изразявам каквото и да било становище по отношение на какво е редно да прави българското правителство. Доколкото знам и с турското ви малцинство е било така до един момент.
Да, но значителен фактор е и това, че България граничи с Турция. Ромите си нямат подобен покровител...
Така е. Без да се намесвам в чуждата политика мисля, че това е въпрос на права и задължения. В смисъл, че всички общности, които искат да представят своята култура в дадена държава и които също така искат да играят роля в демократичното функциониране на тази държава. Те трябва да се организират по някакъв начин за да станат готови да поемат отговорността за това. А тази отговорност включва и правата, и задълженията. Тогава би било правилно да им се отдадат правата, които се полагат на малцинствата. Не съм съвсем добре запознат с въпроса, но не може една общност едновременно да не допринася по някакъв начин към държавата, в която живее, като в същото време да иска само да се възползва от права в нея. Не бива обаче да се забравя и въпроса с дискриминацията, от която страда ромското общество в много държави. Не бива да има упреци към когото и да било, но трябва да съществуват взаимодействия и взаимоотношения между общностите. Съответно трябва да имаме правото да изискваме от тях да положат усилията да се интегрират.
