Проект на Дарик радио и Zar.bg: ИНОВАТОРИТЕ #21: Винсънт Канистраро
"Дик Чейни поиска от Буш да се бомбардира Сирия, но той отказа. По-късно предложи нападение над Иран", разказва ЦРУ-ветеранът Винсънт Канистраро в ексклузивно интервю за проекта на Дарик "Иноваторите". Дългогодишният шеф на антитерористичния отдел на ЦРУ разкрива интересни подробности около атаките на 11 септември, ролята на Осама бин Ладен и работата на президентските администрации на Буш и Обама в борбата срещу тероризма.
Винсънт Канистраро счита, че терористичната заплаха днес е по-малка, отколкото в годините непосредствено след 11 септември и е убеден, че ролята на Ал Кайда отслабва. В момента Винсънт Канистраро ръководи своя компания, която се занимава с разузнавателна дейност за частни клиенти. Един от въпросните "частни клиенти" е Ватикана, но Канистраро твърди, че не получава пари от тях за услугите си, а разчита само на "божията благословия".
Канистраро следи отблизо и случващото се в Либия още от средата на 80-те години. През 1988 година е назначен за шеф на разследването на бомбения атентат над Локърби, отнел живота на 270 души. През 1998 година организира специално интервю на Осама бин Ладен за американския канал ABC благодарение на контактите си в Близкия изток.
Вече пенсионер, Канистраро продължава да наблюдава случващото се в Близкия изток, Афганистан и други горещи точки.
Константин Вълков: Опишете ми един ваш обикновен и необикновен ден. Имате твърде интересна професия, за да имате обикновени дни, така ми се струва.
Винсънт Канистраро: Вижте, аз вече не работя в разузнаването. Пенсионирах се. Работих 27 години в ЦРУ, като това включва и назначенията ми в Белия дом и Съвета по национална сигурност, както и две години в Пентагона. Така че има разлика в начина, по който прекарвам дните си - сега се занимавам основно със списването на един електронен бюлетин. Времето ми минава много по-спокойно. Преди трябваше да работя всеки ден и да се занимавам с далеч по-важни неща. Работил съм винаги в области, свързани с борбата с тероризма. Занимавал съм се със задачи, които имат за цел да предотвратят терористични акции, водещи до загубата на невинни животи. Сега определено е различно.
Как бихте определили настроението в Щатите на 11 септември? Колко добре се справя правителството с новата реалност след атентатите?
Настроението се промени с течение не времето. Сега е десетата годишнина от трагедията за Съединените щати, която доведе до най-голямата загуба за един ден, която някога се е случвала в историята на страната. Терористичните атаки травмираха много хора. Семействата на жертвите все още носят със себе си тежкия спомен от онзи ден, мислено винаги ще се вълнуват от това, което се случи. След десет години в мислите на повечето американци трагедията все пак няма онова силно значение, както беше преди години. Разбира се, всички си спомнят, обръщат внимание, но то едва ли ще се задържи много дълго след конкретната дата на мемориала.
Сравняват начина на говорене и медийно поведение на Роналд Рейгън и Барак Обама. Как коментирате начина, по който отговориха на кризите - Рейгън за тероризма през 80-те години и Обама за убийството на Осама, войната в Афганистан, скорошните атака срещу Либия?
Навярно отговорите, които двамата даваха на големи събития, е донякъде различен. Няма две мнения по въпроса. Роналд Рейгън имаше страхотен автор на своите речи - дама, която все още е сред нас - Пеги Нуунан. Когато морски пехотинци бяха убити в Бейрут, Рейгън произнесе една много емоционална реч, която беше пълна с литературни препратки. Речта беше написана именно от Пеги Нуунан.
Барак Обама отговаря по-аналитично на подобни събития, но въпреки това доста ефективно. Едно от големите постижения на Обама, което не беше достатъчно високо оценено от хората, е, че той доведе борбата срещу Ал Кайда до точката, в която беше идентифицирана локацията на Осама бин Ладен, човекът, който създаде Ал Кайда. Това беше и човекът, който на практика беше отговорен за убийството на почти 3000 души в Съединените щати. Използвайки данни от разузнаването и своето постоянство, Обама откри Осама бин Ладен и го елиминира. Това беше много важно постижение - нещо, което никой друг преди Барак Обама не успя да направи.
Това е и основната разлика между двамата - Обама работи малко по-прибрано от Рейгън, но въпреки това е постоянен в целите си. Подхожда аналитично към проблемите и така ги решава. Някои хора считат, че не е достатъчно силен като лидер, но що се касае до външната политика е много ефективен.
Да изясним нещо за нашите слушатели и читатели, тъй като Либия е твърде интересна тема, поради случая с осъдените на смърт и по-късно освободени български медицински сестри. Кога режимът в Либия и случващото се в страната попадна в обсега на американския радар? Кога започнахте отблизо да наблюдавате Либия?
Либия е предизвиквала интереса от доста време. Ако се върнем през 70-те и 80-те години на миналия век, сблъсъците с Кадафи започнаха по време на администрацията на Рейгън. Кадафи беше отговорен за взривяването на бомба в дискотека в Берлин, посещавана основно от американци. Това подтикна Рейгън да предприеме военно нападение срещу Либия през 1986 година, което беше един от сериозните инциденти между Либия и Съединените щати. Всичко продължи и до момента, в който Кадафи разпореди да бъде свален самолетът Pan Am 103 - познатата терористична операция "Локърби", която причини смъртта на 270 души. Последва и взривяването на френски самолет над Африка - атака, която отне живота на около 160 души.
Кадафи наистина беше обект на притеснение за много президентски администрации и това продължи до 2003 година, две години след атаките в Ню Йорк на 11 септември, когато имаше опит Кадафи да бъде убеден да се откаже от ядрената си програма. Готовността на Кадафи за разоръжаване, обявена през 2003 и 2004 година, имаше положителни и отрицателни резултати. Силата на Кадафи беше започнала да отслабва заради враждебни ислямистски групи в Либия, които се опитваха да се отърват от него. Тогава Кадафи реши, че ако окаже някакво сътрудничество на американците, ще помогне и на себе си. Смяташе, че помагайки на Америка, която води борба срещу Ал Кайда, ще се справи и с либийските ислямисти.
Това доведе до някои проблеми, тъй като Кадафи беше познат като мъчител на много хора. В някои случаи сътрудничеството с Либия не довеждаше до желаното напредване в познаването на Ал Кайда, на начините й на действие. Имаше добри страни в отказването на Кадафи от ядрените програми, но като цяло анти-терористичното сътрудничество не доведе до очакваните резултати.
Какво влияние има директорът на ЦРУ върху президента на САЩ?
Директорът на ЦРУ има много близък достъп до администрацията на Обама и до президента. За сравнение - достъпът на директора но ЦРУ до администрацията на Буш беше по-малък. Бившият директор на ЦРУ Лиън Панета вече е военен министър, а той има много близка връзка с Обама. Новият директор на ЦРУ генерал Петреъс, който прекрати 37-годишната си военна кариера, за да поеме тази работа, също винаги е имал близък достъп до Обама.
До каква степен мнението на специалисти от разузнавателните служби променя мнението на политиците?
Мисля, че има много големи промени в отношенията между разузнавателните служби и политиците, особено когато в някои случаи стават прекалено политически, а не се взимат предвид анализите на разузнаването. В определени моменти, особено в ранните години на администрацията на Буш, имаше много идеолози, които считаха, че разузнаването трябва просто да подкрепя тяхното лично мнение. Понякога се опитваха и да манипулират това. Беше оказан натиск върху Джордж Тенет, за да се подкрепи схващането, че Саддам Хюсеин притежава оръжия за масово унищожение. Разузнавателните специалисти не можеха да повярват това, тъй като не виждаха доказателства. Те можаха да доставят информацията, в която консерваторите в Ню Йорк и администрацията на Буш вярваше, че трябва да съществува. Мисля, че бяха направени грешки и данните от разузнаването на бяха използвани както трябва. Имаше натиск върху Тенет - в някои случаи той успяваше да устои, в други - не.
Използването на разузнаването трябва да става чрез основната му мисия - да представя и назовава нещата такива, каквито са, а не каквито хората желаят да бъдат. Мисля, че това е важно и този статус е постигнат отново сега.
Ако информацията ми е коректна, на 21 септември по време на ежедневния брифинг при президента се казва за първи път, че подозренията в Ирак за нападенията на 11 септември не са верни и погледите се насочват към Ал Кайда. Така ли е?
Абсолютно вярно. За мен беше ясно, че Бин Ладен стои зад тази операция, тъй като се занимавах с уреждането на едно интервю за ABC с Бин Ладен в Кандахар, Афганистан. Това беше, ако не се лъжа, през 1998. Беше очевидно, че Бин Ладен възнамерява да удари Америка. Разбира се, имаше и история, свързана с предишна операция срещу Световния търговски център, която уби шестима души и това създаде опасността Ал Кайда да опита отново.
Знаехме, че зад нападението се крие Ал Кайда, но имаше разни хора, идеолози, които мразеха Саддам Хюсеин и искаха да се отърват от него. Те се опитаха да използват това, че е негова операция, макар да нямаше никакви доказателства за това.
Два въпроса от моя колега Ангел Иванов - смятате ли, че съществува възможност Осама бин Ладен и Ал Кайда да са в известна степен изкуствено сочени като враг, за да бъдат оправдани постоянно увеличаващите се разходи за отбрана на Щатите?
Не мисля, че са изкуствено създадени по този начин, основният проблем е войната срещу тероризма. Тя не би трябвало да се нарича "война", тъй като - използвайки тази дума - автоматично казваш, че създаваш армия. Не мисля, че департаментът по сигурността в Щатите е толкова повлиян в действията си от Бин Ладен и Ал Кайда. Има и други, дълбоки причини, които доведоха до войната в Ирак, която беше много скъпа, а и по-късно до войната в Афганистан. Някои хора се опитаха да оправдаят това като борба срещу тероризма, но реалността е по-различна. Департаментът по сигурността, който е много голям, ще се намали с 10 процента, такава е тенденцията през следващите години. Големите бюджети на някои агенции в Щатите всъщност са на базата на борбата срещу тероризма.
Има ли специфични детайли от атаките на 11 септември, които светът никога няма да научи? Как бихте коментирали и сценариите, че атаките са дело на определени кръгове в самите Съединени щати?
Теориите на конспирациите винаги ще съществуват. Например твърденията, че е имало поставени бомби в сградата на Пентагона, а не се е забил самолет. Аз обаче бях на един мост във Вашингтон, отивах в едно новинарско студио тогава, и видях въпросния самолет, който се забива в сградата. Има теории за конспирация, независимо какво се случва, но досега не съм видял нито една, която да е акуратна.
Има ли все още опасност от терористични атаки за Щатите?
Анализаторите ще ви кажат, че опасност съществува. Има и тероризъм, който се развива на територията на Щатите, повлиян от джихадисти чрез интернет. Но ако погледнете на фактите, шансовете някой в Америка да загине при терористична операция са 1 на 35 милиона, така че лесно нещата могат да се преувеличат. Същото е, ако сравняваш вероятността да бъдеш блъснат от камион, докато пресичаш улицата и опасността да загинеш при самолетна катастрофа.
Няма съмнение, че съществува риск от терористична атака, но дали ще бъде със силата на атаките от 11 септември, дали съществува такава опасност и риск днес? Бих казал, че не съществува. Но винаги ще има хора, които губят разсъдъка си и правят нещо.
Разполагат ли американските разузнавателни служби с информация за връзки на терористични организации с България през миналия век? Възможно ли е България да бъде терористична цел?
Нямам конкретна информация за България и заплахи срещу страната, но като общо наблюдение бих казал, че има хора, които биха отишли във всяка страна. Терористичните атаки не са фокусирани върху една или две страни, могат да се случат навсякъде. Виждали сме да стават на места, където не сме очаквали. Очаквано е да станат в Пакистан, но пък се случват и в места като Тибет. Мисля, че тероризмът не се развива, не се увеличава. Считам, че мощта му намалява. Силните терористични лидери бяха премахнати. Все още има джихадисти, които вярват, че правят това, което Аллах им казва да направят, но мисля, че императивът е много по-отслабен, отколкото беше.
След месец в България има избори за президент и доста се говори за ролята на вицепрезидента. Ако вземем предвид силовия начин, по който Дик Чейни работеше, кое е по-добре - да имаш слаб или силен вицепрезидент?
Хм, това е политически въпрос. Чейни имаше силно влияние върху Джордж Буш, но през първия мандат. По време на втория мандат Джордж Буш усети, че Чейни греши и е прекалено агресивен. Той отхвърли редица опити на Чейни за определен тип политика. Например Чейни поиска от Буш бомбардировки над Сирия, но Буш отказа. Чейни предложи да бъде нападнат Иран, за да бъде елиминирана иранската ядрена заплаха, но Буш също отклони това.
Всъщност агресивните препоръки на Чейни разцъфтяха през първия мандат на Буш, заради събитията от 11 септември. Резултатът от най-голямата загуба на американски животи в историята, заради тероризъм, се изрази в драматичната промяна на отношението на Чейни към външната политика. И тази промяна резонира в решението на Буш да нападне Ирак и отстрани Саддам Хюсеин, въпреки че Ирак нямаха нищо общо със събитията от 11 септември. Но към края на първия мандат на Буш настроенията около президента се промениха, особено това на Карл Роув. Нещата се обърнаха срещу Чейни и дори се заговори, че за втория мандат Чейни може да бъде сменен.
Но въпреки че слабата кампания за смяна на Чейни като кандидат за вицепрезидент за втория мандат се провали, Буш беше по-малко свързан с неговите схващания, които често съдържаха желанието за повече военни действия.
Компанията ви се казва Intelligence Brief и един от клиентите ви е Ватикана. Какви качества трябва да притежава човек, за да го назначите на работа в Intelligence Brief?
Аз се опитвам да събирам информация за настоящи събития. Разузнаването играе много голяма роля в описването на тези събития. Опитвам се да работя с хора, които са били в разузнаването или извън него, но разполагат с необходимата информация. Наистина един от клиентите ми е Ватикана, но всъщност не е коректно да се описват като "клиенти", тъй като Ватикана заплаща със своята благословия, не с пари. Що се отнася до бюлетина, който компанията ни прави - Intelligence Brief, той се списва така, както смятам, че трябва да се работи в нашата професия - да се описват нещата такива, каквито са, а не така, както бих желал да бъдат.
Кое е важното, за да бъде работата на Intelligence Brief успешна?
Ако поставя отговора във времето, много от нещата, които описваме като независими случаи, броят терористични операции биха могли да се поставят в една обща картина. Важното е нещата да се разглеждат глобално, а не като отделен лист от случаи.
Какво мислите за WikiLeaks?
Мисля, че от WikiLeaks имаше известна полза поради факта, че много неща, за които не се знаеше, сега са известни. Да, там се представят лични и индивидуални мнения, така е. Това смущаващо ли е понякога? Да. Но те помагат някои минали събития да бъдат разбрани. Тези документи са стигали до много хора, не са били просто т.нар. roger channel - т.е. документи с лимитирана дистрибуция. Милиони хора са получавали тези документи и така WikiLeaks са достигнали до тях - някой, който е бил в листата на получаване, ги е подал на Wiki. Като цяло тези документи информират масовата публика за неща, за които не са имали информация. Но не споделям мнението на някои, че това е престъпление.
За професия като вашата е трудно да се каже кой ви е бил учител, кой ви е вдъхновил? Кой е вашият ментор?
(смее се) Добър въпрос, но нямам добър отговор. Много четох по време на училищните ми години и след това. Трудно е да ви дам конкретен отговор. Бях повлиян от T.E. Lawrence и навярно точно това ме вдъхнови да започна да се интересувам от Близкия изток. Но не бих могъл да дам по-конкретен отговор на този въпрос.
Отговорихте на мейлите ми чрез вашия iPad. За какво го използвате най-вече?
Използвам го най-вече за пощата си, както и за достъп до интернет. Влизам например често в al-Arabiya, основно ползвам браузъра за достъп до различни сайтове. Разбира се, следя и спортните събития.
Значи ли, че сте в добра физическа форма тогава? Впрочем, важно ли е за вашата работа да бъдете в такава форма?
(смее се) По-скоро не. Налага се да имаш възможност просто да седнеш пред компютъра. Чувствам се добре, но това не е от чак такова значение за бизнеса.
Коя е най-голямата странност, екстравагантност в живота ви сега?
Най-голямата е колекционирането на писалки.
Можете ли да свържете определена писалка с важно събитие в живота ви?
Мисля, че мога да направя връзка с Осама бин Ладен. Аз организирах интервюто на Бин Ладен за ABC през 1998 година. Това беше сериозно постижение, защото трябваше да мина през доста канали, за да постигна това. Интересното беше, че през 2000 година бях помолен от ABC да направя нова уговорка за интервю с Бин Ладен, но този път беше много трудно. Каналите, които използвах, за да достигна до Бин Ладен, бяха вече арестувани от ФБР. Беше трудно да изградя връзките, Осама каза, че трябва да получи одобрение на Мулла Омар. Все пак успях да го направя и го попитах дали би искал да направи още едно интервю. Общо взето нещата се развиваха, получавах факсове от Бин Ладен - не директно от него, а от човека, който се грижеше за това. Казах на ABC, че сякаш нещата ще се получат. И тогава следващото нещо, което се случи, беше 11 септември. Очевидно Бин Ладен ме разиграваше, докато е планирал тази операция. Осъзнах, че това е единичен момент от моя живот, в който съм бил в контакт с масов убиец.
