Няма пазарна логика за увеличаване на лихвите по кредитите - в момента има тежка конкуренция за клиенти и приемането на законови промени в тази сфера не може да бъдат причина за ръст на лихвите.
Това заяви в интервю за Дарик председателят на бюджетната парламентарна комисия Йордан Цонев, който е един от вносителите на поправките в Закона за потребителския кредит. Цонев напомни, че малко над 800 млн. лева са общите приходи на банките от такси годишно - една част от тези такси ще останат, но това ще бъдат само такси, за които банките правят реални разходи.
Председателят на бюджетната комисия отхвърли опасенията, че ако със законово поправки отпаднат част от таксите, които банките събират за усвояване или управление на заемите, банките автоматично ще калкулират тези средства, повишавайки лихвите.
„Ако банките са в картел, лихвите ще скочат. Ако, както те твърдят, не са в картел - няма как да скочат", категоричен е Цонев. „Ако се окаже, че са в картел, тогава ще се обърне другият край на тоягата", отсече той, уточнявайки, че става въпрос за Комисията за защита на конкуренцията и санкциите срещу картелни споразумения.
Ние се притесняваме от първия момент, от който поехме властта, от наследството, което получихме. Израз на това притеснение беше и актуализацията на Бюджет 2013, която направихме през юли и август миналата година и тогава намалихме данъчните приходи, заложени в Дянковия бюджет. Още тогава аз бях единственият, който каза, че това намаление е доста по-малко от реалността.
Тук мога да кажа две неща в тази посока - приходите, събрани през второто полугодие, през което управлява кабинетът "Орешарски", са с 942 млн. повече от събраните през първото полугодие. Това е близо милиард и оборва казаното от ГЕРБ. Второто е, че приходите през второто полугодие на 2013-а са повече с 442 млн. лв. спрямо второто полугодие на 2012-а. Общо приходите са с близо половин милиард повече през 2013-а отколкото през 2012-а. Няма място за паника, нито място за такива катастрофични оценки. Истината е, че правителството на Орешарски направи сериозни усилия да повиши събираемостта. Ако обаче Орешарски казва, че не е достатъчно доволен, всички сме на това мнение, защото има още много резерви.
Данъчните приходи не са изпълнение със 199 млн., но пък неданъчните са преизпълнени. Тук мога да кажа само един пример в методиката - до този момент лихвите по неплатените данъчни приходи се отчитаха като данъчни приходи. Вече лихвите лихвите по данъчните приходи ги отчитаме като неданъчни, за да е ясно колко са данъчните. При данъчните приходи неизпълнението е малко под 200 млн. Резерви има и мисля, че последните два-три месеца показаха, че върви в прав път кабинетът. Трябва да се търсят резерви и в митническата администрация по събираемостта на акцизите, ДДС от митници. На НАП планът е преизпълнен, а на агенция "Митници" не е изпълнен. Има и субективни, и обективни причини. Субективните са, че малко закъсняхме със смените и реформите.
В същото време Ваньо Танов коментира, че "готови хайдути се назначават в митниците", критикувайки кадровата политика там. Но това е съвсем друга тема, която бихме отворили.
Бих казал, че мотото на хората като Танов, Цветанов и Борисов е "Крадецът вика "Дръжте крадеца".
Да погледнем към кредитите и готвените законови промени. Доколко основателни са притесненията на мнозина, че в опит да помогнете на потребителите на кредити може да избодете очи, защото банкери и експерти от сега предупреждават, че това ще е за сметка на лихвите, които е възможно да скочат.
Да, ако банките са в картел, ще скочат лихвите. Ако както твърдят те, не са в картел, няма как да скочат. Първо, защото те се конкурират помежду си или би трябвало, за клиенти. Като махаме таксата за предсрочно погасяване, даваме възможност на една банка да взема клиентите на друга банка, като предлага по-добри условия. Имате кредит към банката Х, идва банката Y и ви казва "Аз ще ви дам с половин процент по-добра лихва, без да плащате". Пречка за това досега беше таксата за предсрочно погасяване на ипотечен кредит, както и на потребителски при определени условия. Не виждам опасения за това, ако не са в картел. Аз мисля, че не са. Но ако се окаже, че са в картел, тогава ще се обърне другия край на тоягата.
Кой е другият край на тоягата?
КЗК и санкции срещу картелни споразумения. Тъй като не мисля, че има такова (картелно споразумение), съм убеден, че няма как на пазарен принцип лихвите да растат. Има тежка конкуренция за клиенти. Няма как при тази ситуация да растат лихвите.
Тоест казвате, че ако след тази законова промяна лихвите тръгнат нагоре, то това би било в резултат на споразумение между банките, а не по обективна нужда.
Поне би било индикация, че би имало такова споразумение. Не бих казал категорично, не е само това условието да се случат тези неща, да има такова твърдение. Вижте шест месеца потребители и медии - изумен съм, този път всички бяха като едно, искаха тези промени: в таксите - направихме промени, няма да има такси за обслужване на кредита, няма да има за предсрочно погасяване; искаха да падне зависимостта на клиента от това как банката еднозначно и еднолично определя плаващия лихвен процент - и това е факт вече; искаха стъпки в посока изясняване на условията в договорите - и това е факт. След като тези стъпки са направят, започват разговори "ама тези стъпки дали няма да доведат...". Изводът какъв е? Да не ги правим ли?
Банките печелят от такси, комисионни, лихви и в действителност ако депутатите им посегнат на част от приходите, те може да компенсират това с повишаване на другия си приход - лихвите.
Няма защита, ако един пазарен субект реши да налага диктат над потребителя. Тогава единствената защита е потребителят да откаже да ползва услугата. Ако на вас ви предложат домати по 25 лева за килограм, сигурен съм, че няма да ги купите. Опитваме се да отговорим на очакванията на потребителите и сме изпълнили голяма част от техните искания, защото сме водили много разговори с потребителски организации и асоциацията на търговските банки, и БНБ. Мисля, че тези промени са добър баланс и ще дадат резултат тези, които искат ипотечен кредит, да задължаваме банките да им дадат възможност да избират какъв да бъде ипотечният кредит - дали при непогасяване жилището или обектът на ипотеката да удовлетворява изцяло вземанията и да няма други задължения или да бъде по сегашния ред. Сегашният ред е продават ти жилището и разликата, която не е погасена, я дължиш на банката със всички свои активи.
За да си представят хората какво може да им бъде спестено с тези законови промени, какво е онова, което в момента банките имат като печалби от такси и комисионни?
Малко над 800 млн. са общите приходи на банките от такси годишно. Една част от таксите ще останат, но ние сме казали, че такси се събират само за точно предоставени услуги, по които банките правят разходи и се обосновани тези разходи. Другото, което е важно да се знае, е, че има защита и в договорите. Направили сме всичко възможно договорите да са много ясни, има текст, който предвижда да няма различен шрифт в договорите, по-малък или по-едър, да се предоставя на клиента достатъчно време да ги разгледа и да се запознае с тях, да се консултира с по-компетентен човек и тогава да пристъпи към подписване на договор. Второто нещо, което се дава през договорите на потребителите, е да има яснота, че това, което подпише, до края на кредита няма да бъде изменяно нито като такси, нито като общи разходи по кредита, освен плаващия лихвен процент, който обаче оттук нататък ще бъде изменящ се, но независимо от волята на банката, по обективни причини, да кажем индекси като Либор, Юрибор, Софибор, индикатори на БНБ и НСИ, които предварително са описани в договора, както и методиката, по която се изчислява тази променлива част на лихвения процент. След като клиентът подпише договора, ще може да следи, ако има изменения в тези индикатори, да го изчислява сам. А не както беше досега - събира се кредитният или управителният съвет на банката, променя лихвения процент и го научаваш това след месец-два-три.
Доколко промените ще решат казуса с това лихварство и проблема на хората, които опират до бързите кредити? Има ли шанс това да бъде пресечено?
Това изменение, което ние предлагаме в Закона за потребителския кредит, има само една стъпка в тази посока - че тези кредити, които са под 400 лева, досега не попадаха в изискванията на Закона за потребителския кредит. Това условие отпада. Тоест и бързите кредити ще трябва да отговарят на всички условия, на които отговарят потребителските кредити на банките. Но това е само една малка крачка. Следващата ще бъде направена до две или три седмици, тъй като подготвяме законопроекти за изменение на други закони, с които да регулираме този сегмент, който е около 2 млрд. лв. в българската икономика, значителен сегмент са бързите кредити.
Там ще се опитаме да регулираме капитала на фирмите, които се занимават, прозрачността на този капитал, изискванията към тях. Най-вероятно те ще минат на лицензионен режим, за да могат да бъдат следени от регулатора много точно, стъпка по стъпка какви кредити дават и по какъв начин обосновават разходите си. Има идея и най-вероятно ще бъдат премахнати наказателните такси, наказателните лихви над законовата лихва, което ще направи бързия кредит неоскъпяем от неговото непогасяване в срок. В много случаи досега вземаш кредит например от 300 лева, не можеш да го върнеш в срок и той за няколко месеца става от 300 на 3000 лева поради наказателни лихви или такси. Това ще отпадне и остава единствено да се реши въпросът дали ще има регулация на тавана на кредита и каква ще бъде тя. По принцип регулация на тавана не е пазарна мярка, но ще помислим в тази посока.
Таван за бързите кредити?
За бързите кредити.
Има ли опасност цялата тази история около лицензирането да изнесе този бизнес в сивия сектор?
Има такава опасност, но тя не е от лицензирането, нито от изискванията. Тя е ако бъде сложен таван на лихвите, който не отговаря на пазарната ситуация. Трябва да знаете, че те ползват по-скъп ресурс от банките, първо, и второ, несъбираемостта на кредити при тях е над 30 процента. Което означава, че те, тъй като не вземат гаранции, дават заем само срещу лична карта, голяма част от тези кредити са несъбираеми и тези загуби се калкулират в лихвения процент.
Ако сложите по-строги правила там, част от от тях просто ще спрат тази дейност или ще се покрият, ще излязат в нелегалност.
Да, ще минат в сивия сектор както много лихвари са си в сивия сектор. Това не е желателно. В Европа сегментът на бързите кредити е добре уреден и доста голям. Ние не правим някакво изключение, цяла Европа има институции и стопански субекти, които дават бързи кредити. Просто трябва да го регулираме, да няма такива извращения и никой да не спекулира с немотията на хората и техния проблем.
Очаквате ли официална реакция на банковия сектор сега, когато проектът е в Народното събрание?
Онова, което направихме, е да избегнем рисковете за банките от регулации, които биха могли да разклатят стабилността. Те се съгласиха с нас, дадоха положително становище. Оттук нататък да говорят, че тези регулации са против клиентите, не го намирам за много пазарен подход, но няма да им се меся. Нека видим. Моето мнение е, че няма да се отразят.
Въпросът е да не използват вашия законопроект за алиби, вдигайки лихвите.
Ако целта е да бъдат ощетявани извън нормалната пазарна логика, аз не мисля, че това е целта. Банковият сектор е стабилен и сериозен. Банковият сектор има някои неща, които се нуждаеха от частична регулация и ние ги правим. Не е сериозно това отношение да плашиш хората "Едни депутати правят едни промени и понеже тези промени са такива, вие ще бъдете ощетени". Че да не би да не са ощетени сега клиентите от тяхната дейност? Ако не са ощетени, за какво имаме силната подкрепа на цялата общественост? Ако банките са прави, че досега всичко е било окей, пък този проект ще промени нещата в лоша посока, питам ги защо е бил целият този протест на хората.
Питам ви, защото мнозина са скептиците, които смятат, че може да има някаква успешна битка с банките и те няма да си вземат своето под една или друга форма?
Българите трябва да си отваряме очите, когато подписваме договори, първо. Второ, трябва да знаем, че те са избрали депутати, които да бранят техния интерес и ние се опитваме да го правим. Трето, трябва да знаят, че освен че банките дават кредити, да помнят, че дават кредити с техните пари. Когато вземам кредит, аз го вземам с вашите пари и ако регулацията е такава, че позволява аз да правя каквото си искам, ще се окаже, че аз няма да връщам кредита, ама вие няма да си получите обратно депозита. Банките са сложно нещо, те са важна част от нашия обществен живот и ние трябва да знаем, че всеки кредитополучател е и вложител.
Въпросът е законовите промени в крайна сметка да постигнат търсения ефект и той да не се изкриви като краен резултат при прилагането им.
Банките знаят, че можеше да има много тежки изкривявания, ако не бяхме толкова внимателни и пет-шест месеца не обмисляхме текстовете. Банките знаят, че този проект е възможният компромис между интересите на потребителите и стабилността на банките.
