Чобанов: С хипотези за български корени на Ахил ставаме смешни като някои комшии
Чобанов: С хипотези за български корени на Ахил ставаме смешни като някои комшии / снимка: Sofia Photo Agency, архив, Юлиана Николова

Ако МВР не залови извършителите на този „духовен варваризъм" - кражбата на няколко от грифоните на паметника на Васил Левски в София, ако съдът не ги осъди с най-тежките възможни присъди, има риск да поощрим вместо да накажем извършителите. Това коментира в интервю за Дарик зам.-кметът по културата на София Тодор Чобанов. Добрият резултат според него за обществото е виновните да бъдат наказвани, за да не се насърчава практиката на кражби и последващо откупуване на подобни обществени ценности.

Тодор Чобанов определи като спекулация хипотезата на наш историк за български корени на Ахил. Чобанов, който е археолог, коментира изказаната и в ефира на Дарик преди дни хипотеза на историка Александър Мошев и екипа на списание „Осем" - хипотеза, която прави връзка между две от глинените плочки, открити край македонския град Виница - върху едната според тях е изобразен познатият ни от Омировата „Илиада" герой Ахил, а върху другата конник, до когото пише „Болгар".

Според Чобанов българските учени трябва да бъдат много отговорни в интерпретациите и хипотезите си, за да не заприличат на „някои наши комшии, които смело спекулират с историята и изобретяват цели исторически пейзажи". „Добре е, че плочките излязоха от анонимност - констатираме научния факт, че върху една от плочките се чете надпис, който вероятно е свързан с българите, но трябва да бъдем много внимателни, за да не станем смешни", добави археологът.

Започвам от най-стойностното нещо, което трябва да бъде отбелязано да се случи, и се радвам, че се случва - възстановяването на паметника на Левски в навечерието на 19 февруари. Как вървят работите по това възстановяване, знам, че в леярната, в която се работи активно, се довършват фрагменти от паметника?

Напредва, четирите канделабри, които бяха демонтирани, са вече готови с реставрираните липсващи елементи. Трябва да подчертаем, че тези липси, някои от тях са много стари, това са предмети, части от декоративната метална украса, които са изчезвали в хода на времето, някои поради инциденти като споменатия случай с трамвая, излязъл от релсите, други вероятно от кражби. И разбира се, последната сцена - този духовен варваризъм, когато бяха откраднати няколко от грифоните. Сега сме на практика на финала, текат последни приготовления и до дни екипът на господин Марин Марков ще сглоби четирите канделабри и ще извършим монтаж. Така че за датите 18 и 19 февруари всичко ще бъде както трябва да бъде.

Не ви ли свърши лоша услуга тази история с иначе много похвалното патриотично дело на господин Василев, който откупи част от откраднатите елементи, но пък като че ли ако полицията не се задейства, не залови извършителите, тази история може да продължи и с други паметници в София?

За нас доброто случване на нещата беше МВР да арестува извършителите и съдът да ги осъди с най-тежки възможни присъди, защото действително има риск, независимо, че ние безкрайно разбираме добрите мотиви. Господин Василев е прав в своето желание да помогне, но същевременно има риск, вместо да накажем виновните, да ги поощрим по този начин. Надявам се наистина МВР да изпълни своята задача да установи виновните, да бъдат арестувани и подведени под отговорност. Мисля, че за всички граждани това е най-желания резултат, тъй като справедливостта не е абстрактно понятие. Когато някой посегне на светинята, той трябва да бъде наказан.

Да, боя се да не стане бизнес това. Има много места в София, където може да се посегне, и като че ли алъш-веришът в тази сфера поне трябва да ни смущава или да не го приемаме така еднозначно.

Сложна е темата. При всички случаи добрият резултат за обществото не е да бъдат насърчавани виновните, а да бъдат наказвани.

Бързам да попитам преди да се върнем към това, което анонсирах като един от поводите да си говорим, една доста провокативна хипотеза за едни глинени плочки край македонския град Виница, но какво се случва с разкопките до ЦУМ, онези важни елементи от стара Сердика, които трябваше да видим, да са вече пред очите на туристите?

В рамките на няколко археологически сезона от 2009 година нататък Столична община инвестира близа 6 милиона лева в това да бъдат проведени археологическите проучвания, да се извърши предварителната работа, така че да стане възможно изпълнението на един проект, който се финансира по оперативна програма "Регионално развитие". Тази програма, която действаше на практика до края на миналата година, на този проект, основен бенефициент е Министерството на културата. Ние сме подпомогнали всячески това Министерството да може успешно да изпълни своя проект и много се надяваме тази финална фаза с реставрирането, консервацията на археологическите структури, тази финална фаза да започне час по-скоро, защото действително е тревожно, че поредна зима археологическите структури зимуват без необходимата консервация. Имаме уверението на Министерството на културата, няколко пъти ни беше дадено, че буквално в следващите дни ще започне процедурата по избор на изпълнител. Искрено се надявам тя да се проведе успешно, защото поради специфичните особености на това място, явно строителна работа и свързаните с археологията консервация и реставрация, може да се извърши само в летните месеци. И ако не се работи това лято, през една следваща тежка зима може и вероятно ще се стигне до сериозни щети върху археологическите структури. Неслучайно няколко пъти сме повдигали този въпрос и много се надяваме този път министерството да успее да поведе процедурата и успешно да реализира финансиране от европейския данъкоплатец на този голям проект за центъра на София. Той е много важен проект, тъй като с експонирането, с представянето пред публика на тези културни ценности, на тези следи от античния град ние вървим стъпки напред към голямата цел - центърът на София да кандидатства за културен пейзаж в списъка на световното културно наследство, като уникално съчетание от дейността на различни цивилизации, натрупване в хилядолетията на културни слоеве, за да стане възможно да влезем в този авторитетен списък, да стане възможно въобще да кандидатстваме, ларгото трябва да бъде завършено и археологическите структури там да бъдат представени по най-добрия възможен начин

Забавянето колко е, близо две години?

Има забавяне, основните проблеми са от процедурен характер. Процедурите, които бяха провеждани до момента не успяха да се случат, те на практика се прекратяваха. Сега за пореден път се започва. Надявам се да е преработена съответната документация, процедурата да мине без проблеми и да се осъществи в най-скоро време.

Казусът със скитниците, които се заселваха там май го решихте, но щетите?

Не само скитници, всякакви хора влизаха нерегламентирано. Още лятото сложихме специална охрана, камери, допълнителни усилия бяха направени, за да може да се изолира зоната до времето, когато тя ще си има една пряка музейна охрана, като музей на открито. Така че ние каквото можем правим. Извършвахме обработка на терена паразитна растителност, няколко пъти е пръскано с химикали. Но на ход е Министерството на културата, което трябва да осъществи консервацията и реставрацията на археологическите културни ценности.

Сега към тази провокативна хипотеза, която чухме, тя е на Списание осем и на историците, с които те работят във връзка с тези намерени край Виница в Македония плочки. Свързват се две плочки, на които има надпис "болгари" и Ахил и съответно се завърта тълкуванието за това има ли Ахил български корени. Доколко и как подобни провокативни твърдения и хипотези ни слагат в онази графа, която напоследък предизвиква усмивка у нас, когато македонците говорят за своята история?

Действително това са едни интересни предмети, аз си позволих да се консултирам с мои колеги, които по-отблизо следят тази тема, включително и с госпожа Кабакчиева, която може би от българските археолози най-добре познава тази група находки. Първо, трябва да кажем, че академичната наука няма как да споделя подобни спекулации, които са меко казано свободни, но не отговарят на принципите, по които се прави наука. Това са едни хрумки, едни любопитки. Ако тръгнем по подобен род логика, можем да стигнем до извода, че щом Св. Димитър пронизва цар Калоян с копието си, Св. Димитър е българин, например. Трябва много да внимаваме с подобен род заключения. В никакъв случай не може да си позволяваме да се доближаваме до някои наши западни съседи. Не всички, и там има много здравомислещи хора, нормални, готини учени, академични фигури, но има хора там, които обичат да си изобретяват история, да фантазират. Нека да не изпадаме в подобна ситуация. Каква е истината? Истината е, че става дума за една група предмети, които въобще не са само тези, за които става въпрос, те са около 30, а може би и повече керамични предмети са установени. Това е едно производство, най-вероятно 6 или 7 век, в този период датира. Става дума за задоволяване на духовните потребности на населението в онази епоха. Предметите са сравнително евтини като изработка и крайна цена, свързани с християнството.

Казват, че са първите икони?

Да, могат да бъдат считани за изразител на тази тенденция в този период, действително да се утвърждава иконопочитанието. Те до някаква степен наследяват доста богатата традиция в римската империя да се изработват различни предмети от култов характер от керамика - най-различни лампи със сюжети божества и други малки статуетки. Това е една късна антична традиция, много силна. Нормално е тя да изкристализира и в християнско време. Между другото трябва да свържем и нашите керамични успехи в първото българско царство, използването на керамика за култови цели в златния век също с тази доста силна антична традиция. Но конкретно за тези предмети. Те не са щателно публикувани, както стана въпрос, наши учени не са имали достъп до тях, не са се запознавали. Можем да кажем какви са реалните възможности, въобще не искам да коментирам математика от рода на Ахил е българин. Тя е просто несериозна. Но какви са реалните хипотези. Знаем със сигурност от водещият византийски извор от 6 век, Прокопий Кесарийски се нарича, той е висш сановник във Византийската империя, първостепенен участник в редица политически и военни процеси. Той е много близък до императора Юстиниан. Прокопий доста подробно разказва за това, че императорът и Византия като държава, имат отношения с две български групи кутригури и утигури. Знаем също така, че едната от тях - утигури са си традиционни съюзници на Византия, докато с другите - кутригури са по-скоро врагове на Византия. Те имат едно нахлуване до портата на Константинопол, техният вожд Заберган създава големи главоболия на правителството в Константинопол. Има едно сведение точно от Прокопий, че на група кутригури било разрешено да се заселят на територията на империята, за което утигурите много протестирали. Като съюзници те се почувствали в някакъв смисъл ощетени от това, че техните врагове са настанени на територията на империята и ползват редица удобства от тази цивилизованост , както се описва в извора - живот с бани, с коприна и така нататък. Също така Прокопий има редица податки, че във византийската армия се сражават, както той ги нарича- хуни и масагети. Не е изключено тази плочка по някакъв начин да се свързва и това болгари да произлиза от връзка с някое от тези явления- или заселени в териториите на империята кутригури или български контингент конни стрелци във византийската армия. Съвсем възможни сценарии. Това са научните трактовки. Но разбира се, също смели хипотези, докато не се запознаем подробно. Другият проблем е, че липсва и част от предмети. Ние не знаем дали няма нещо от другата страна. Докато нямаме 100% яснота всякакви заключения биха били прибързани. Трябва наистина да сме много отговорни към интерпретациите, за да не заприличаме на някои наши комшии, които смело спекулират с историята. И от несвързани факти изобретяват цели исторически пейзажи.

Така е, но друг е въпросът доколко понякога подобна провокация като твърдение не привлича с основание и в правилна посока внимание. Малцина българи знаеха за тези плочки. Може би е добре и науката ни, и обществото с по-голямо любопитство да погледне. Да даде господ скоро и български учени да имат достъп. Доколкото разбирам музея в Скопие е още в ремонт, там може да бъде видяна специално тази плочка.

Хубаво е, че една светлина се постави върху тези предмети, че те излязоха от анонимността, в която се намираха. Но оттам нататък трябва да сме много внимателни. Констатираме научния факт, действително се чете надпис, който вероятно е свързан с българите, но оттам нататък всякакви интерпретации трябва да бъдат много внимателно поднасяни, за да не станем несериозни и смешни.