Заради кризата в Гърция голяма част от българските емигранти обмислят да се завърнат у нас, заяви в интервю за Дарик Даниела Тодорова, директор на българско неделно училище "Св.св. Кирил и Методий" в Атина. По думите й голяма част от българите работят по-нискоквалифицирани професии, отколкото е образованието им - жените като домашни помощници, а мъжете - като строители. И макар и българите да са участвали в протестните действия, те все по-често поглеждат към родината, особено младите, които категорично предпочитат да завършат висшето си образование в България.
Последната година, дори последните две години, бих казала българите живеят много притеснено и повечето от тях останаха без работа. Усеща се това масово. Моите наблюдения са и като директор на българско неделно училище "Св.св. Кирил и Методий" в Атина. Последната година има много желаещи да посещават българското училище точно поради тази причина - ние вече се ориентираме към България и трябва да помислим какво да правим и с нашите деца.
Т.е. много българи обмислят връщане в родината?
Да, обмислят връщане в България около 50-60 % и то категорично.
Какви са стандартните професии, които упражняват българите в Гърция?
Със сигурност по-нискоквалифицирана работа. Малко са тук хората, които упражняват професията си. Жените работят в къщи като домакини, помагат за отглеждане на малки деца и на възрастни хора и почистват къщи, мъжете извършват строителни дейности, всякакви строителни дейности. Децата посещават гръцко училище, всички, независимо на каква възраст са, а освен това посещават и българското неделно училище. Нашето училище е едно допълнение към гръцкото, защото се изучават предметите, които не се изучават в гръцко училище, т.е. български език и литература, история и география на България. Училището издава удостоверения, които служат на децата в България и им помагат при завръщането за по-лесното преодоляване на шока, а именно - не се явяват на приравнителни изпити, а могат спокойно да преминат в по-горен клас.
Има ли разлика между това, което те учат по история, да речем за Византия и отношението й с България, в гръцките учебници по история и в българските учебници?
Да, със сигурност има разлика и най-интересното е, че тази информация я получаваме и от децата. Това им прави впечатление, споделят го с нас. Радостното за нас е, че те ясно осъзнават какво им се говори, споделят го с болка и в същото време с един дух на изключителен патриотизъм. Пример за това е много честото споменаване на имената на братята Кирил и Методий.
Гърците ги припознават като свои ...
Да, и съответно децата споделят своето мнение по този въпрос на базата на това, което учат в гръцкото училище и което учат при нас - Кирил и Методий са нашите братя.
По-голямата част какви планове имат - да завършат висшето си образование в Гърция, да се върнат у нас, или пък да потърсят реализация в Западна Европа - Великобритания, Германия...?
Големите ученици при нас са малко, така че не мога да направя обобщение за всички. При нас повечето ученици са по-малки и не са ориентирани все още, но от осемгодишното съществуване на училището все пак при нас има и дванайсетокласници и всички те отиват да учат в България.
Излезе една статистика за България, че едва от 10 % от хората посещават библиотеки и на много места от години не е обновяван книжният фонд. Какво е вашето наблюдение за Гърция - и при вас ли хората толкова малко четат?
Мисля, че за съжаление е така. Дали е въпрос на забързаното ежедневие, или тук в Гърция - на изключителното напрежение през последните години, или пък на по-ниското интелектуално ниво, но е факт. Ние в училището имаме библиотека, посещава се освен от учениците, и от общественици. За съжаление, няма огромно движение и това е проблем, особено на по-малките деца.
Как българите приемат случващото се в страната - дълговата криза и последвалите политически проблеми?
Мисля, че проявяват интерес към случващото се. Масово сме участвали и ние в протестните демонстрации, които се правят във връзка със случващите се събития. Това трябваше да се случи отдавна, защото случващото се в момента е в резултат на много, много дълги години водене на този техен безотговорен и лесен начин на живот. Неща, от които ние тук винаги сме се възмущавали.
Гръцкото сиртаки...
Да, за което говори и целият свят - че те са хора, които обичат добре да прекарват, които не обичат да работят и предпочитат някой друг да им работи.
Промени ли се имиджът на Гърция като страна - от страна с голямо културно-историческо богатство на символ на кризата?
Мисля, че се промени, но ще е за много кратък период от време.
