Предсрочното погасяване на кредити без такса и със задна дата бе записано в закона с тактиките на „градска партизанска война", а целият нов текст още никой не го е виждал.
Така в интервю за „Дарик" председателят на Асоциацията на търговските банки у нас Левон Хампарцумян коментира поправките на Закона за потребителския кредит, които бяха внесени в последния момент в пленарната зала. Според банкера секторът е много конкурентен и не административните текстове ще доведат до повече ползи за потребителите, а предвидимостта на средата. Хампарцумян допълни, че банките имат интерес да кредитират повече, защото така ще печелят не от лихвите, а от „по-големите обеми".
Банкерът обърна внимание, че предсрочното погасяване на кредитите без такси няма да направи рефинансирането толкова лесно.
„Директивата на ЕС за ипотечните кредити се разработва осем години - съгласувания, уточнение на текстове и т.н. За потребителския кредит отне към четири години, защото при ипотечния е по-сложно. Да мислим, че промени, вкарани с тактиките на градска партизанска война, до последния момент писани на коляно, могат да бъдат добри, е доста оптимист, но не е невъзможно, разбира се", допълни банкерът.
Редно ли е със закон да се променят договори, които са влезли в сила?
Ако започнем със закон да променяме договори със задна дата, означава да направим хаос в икономиката и да създадем условия, в които повече инвеститори и повече капитал би се отказал да работи в България. Тук не говоря за чужди инвеститори, а за български капитал, който ще предпочете да отиде в други държави, където средата е по-предсказуема. Засега само чуждият капитал е спрял да идва, но ако започне и българския да търси изход навън, тогава ще имаме сериозен проблем.
Наистина ли ще има по-голяма конкуренция между банките, ако можем да погасим ипотечния си кредит предсрочно без такса, а единствено през първата година - с такса от 1%?
Конкуренция между банките има и без тези промени в законите, и ще продължи да я има, защото има над 30 институции в България. Има и над 200, които са лицензирани да оперират в България - т.е. те не оперират, но биха могли, ако поискат. Така че конкурентната среда във финансовата сфера е обезпечена. Както има може би 200 фирми, които се занимават с т.нар. бързи кредити - едни били по-читави, други - по-малко читави, но конкуренция в средата има. Въпросът е дали имаме среда, която е предсказуема и клиенти, които се чувстват достатъчно уверени да вземат и да погасяват кредит.
Ще се улесни ли рефинансирането, какъвто беше мотивът на депутатите да запишат такъв текст?
Не вярвам. Не забравяйте, че предсрочното погасяване е нарушаване на договор, което би трябвало да има някаква компенсация. Ако ние узаконяваме безплатното нарушаване на договор, това не е добра идея. Освен това ние имаме държавни такси, нови оценки, нотариални такси. Това всичко трябва да бъде направено безплатно, за да стане толкова лесно, колкото депутатите си мислят, и не мисля, че е реалистично да вървим в тази посока. Фундаменталният проблем не е дали хората могат да рефинансират кредитите си, а дали могат да си позволят да плащат кредити, т.е. дали икономиката върви достатъчно добре, така че хората да разполагат със средства, включително и за обслужване на кредитите си. Тази дискусия преди не беше актуална - спомняте си 2006, 2007, 2008 г., когато сегашният премиер беше финансов министър и това не го е безпокояло. Както и депутатите, които приемат тези неща, защото тогава имаше оптимизъм в икономиката - влизането в ЕС, бумът в кредитирането - дали беше устойчив е друг въпрос, но трябва да има предсказуема, устойчива среда, където и кредитополучателят, и банките, и финансовите институции да се чувстват добре.
Записаха се и текстове за това как да се регламентира обезпечаването на случаите, когато човекът не може да си погаси ипотеката. Те ще променят ли по някакъв начин пазара и ипотеката като продукт, който в момента е най-котируем при кредитите?
Пак казвам - административните мерки не създават ново богатство.
Ще се променят ли лихвите на базата на новата формула, записана в закона?
Не бих се наел да прогнозирам, трябва да питате вносителите на закона, тъй като това като че ли е отвъд моята интелигентност...прекалено много фактори влияят на нивата на лихвите, за да може една формула, колкото и сложна да е тя, да ги определя.
Става ли по ясно за потребителите „Софибор плюс надбавка"?
Не мисля, защото това предполага определени професионални знания. Същото е и с тези смешни текстове за размера на шрифта. Примерно вие не знаете финландски. Ако един текст на финландски е написан с дребен шрифт и аз ви го напиша с много голям шрифт, той няма да стане по-разбираем. Много е важно предложенията на банките да са разбираеми, особено в един по-сложен кредит, какъвто е ипотечният, където двете страни поемат 30-годишен ангажимент една към друга. Не може да се направи безспорна икономическа 30-годишна хипотеза за развитието нито на държавата, нито на банката, нито за вашето състояние. Така че там трябва винаги да има един елемент на настройване едно към друго и на гъвкавост. Условията на тази гъвкавост предполагат определени професионални умения и знания, които ги има при нас. Ако изразът на тези професионални знания не е ясен на клиента, той трябва да помоли банката да ги разясни. Ако не може да получи от тази, да опита с друга или да потърси външна професионална помощ, за да разбере какъв ангажимент точно поема. Нашата работа не е да измамим еднократно клиента, както някои политици може би си представят, а да създадем условия за дългосрочно взаимно доверие. Не забравяйте, че основната роля на банките е да се грижат за депозитите на клиентите си. Можем да си позволим да сгрешим с един клиент само веднъж - защото ако сгрешим с него, ще го загубим. Ние не сме отворили днес и да затворим утре, ние сме тук от 50 години и смятаме следващите 50 години да ни има на този пазар. Това става само чрез изграждането на отношения на взаимно доверие. Това не изключва някъде да сме сбъркали - възниква недоразумение или някой клиент не е доволен. Опитваме се да намерим споразумение, а ако не стигнем до такова, има съдебен начин за решаване на един по същество търговски спор.
Вярно ли е, че създавайки тази формула, лихвите ще останат на ниски нива? Например Юрибор е на исторически ниско ниво.
Да и най-вероятно ще видим бъдещ период, в който ще тръгне нагоре, когато инфлацията стане по-голяма заплаха от икономическата и финансова криза. Тези пари, които в момента се изсипват на пазара, за да се стабилизира ситуацията, те ще се приберат обратно. Централните банки имат обикновено един основен инструмент и това е да вдигат основната лихва, която влияе след това и на Юрибор по определен начин.
Излизайки от Юрибор, може ли да търсим тенденция като цяло при лихвите на пазара?
Прекалено много фактори влияят на лихвите, за да се наема да правя обосновани предположения какво ще се случи. Има фактори, които работят в посока нагоре, има фактори, които работят в посока надолу.
А в по-краткосрочен план?
Не се наемам дори и за една седмица да ви правя прогноза, защото утре може да стане някакъв външен шок или нещо да се случи. Тенденцията в момента е към постепенно понижаване, много бавно, на лихвите и по корпоративните кредити, и по депозитите, и по кредитите за физическите лица.
Таванът на годишния процент на разходите, който записа законодателят пак така изненадващо в частта за бързите кредити, как ще се отрази?
Това засяга сегменти на пазара, които са извън нашия икономически интерес. По-глобално погледнато, този таван може да предизвика бум на кварталното лихварство, което ще бъде чисто криминално, и това ще трябва да се преследва от закона със средствата, които законът има, защото не очаквате, че ще напишете закон и криминалните елементи на другия ден след публикуването на закона ще се явят в полицията и ще се предадат.
