Подкрепя ли бизнесът пакта за финансова стабилност, т.е. преките данъци върху доходи и печалби да се променят само с мнозинство две трети от всички народни представители, да бъдат записани правила, че не може да се надвишава 40 на сто от БВП на България за публични разходи, и бюджетният дефицит да не надхвърля 2 на сто пак от БВП. Това са трите предложения на финансовия министър, внесени вече в парламента. Подкрепя ли ги бизнесът?
В „Седмицата” на Дарик разгоовор по темата с председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.
Г-н Велев, подкрепяте ли тези промени?
Асоциацията на индустриалния капитал има официално решение по този въпрос на националния си съвет. Да, подкрепяме ги. Всъщност предложението да бъде ограничението до 2% на дефицита, а не до 3, както беше първоначалната версия, беше направено от Асоциацията на индустриалния капитал. Т.е. тук отчитаме, че едно наше предложение е прието.
Да, ама вдигнаха от 37 според първоначалния вариант на 40% възможността за разходи в БВП.
Да така е, като...
Това подкрепяте ли, това увеличение?
...като се вземат предвид предстоящи европлащания, както и фактът, че и в Европейския съюз средно е 50% преразпределението, не е толкова лошо. И все пак това е една горна граница. Разбира се, дефицитът от 2% не трябва да бъде постиган за сметка на спиране на плащания на държавата по задължения към бизнеса. Това беше изрично коментирано на срещата ни с вицепремира.
Ами как ще стане? Значи, то наистина едната логика е, че бизнесът няма интерес от това нещо, защото държавата ще се стиска и няма да плаща възложените поръчки точно на този бизнес.
Не точно, държавата ще се вмества, ще се простира според чергата си. Ще ограничава тези публични разходи, които не са свързани с възстановяване на икономиката, които могат да бъдат отложени и които следва да бъдат ограничени, тъй като има сфери, в които очевидно има възможности за съкращаване на администрацията. Също така, тъй като сега сме в криза, говорим постоянно за дефицит, но това все пак няма да е вечно, а според нас е важно да има и ясни правила какво става с излишъка? Това беше друго предложение на Асоциацията на индустриалния капитал.
За него не пише нищо обаче, в предложението.
Да, така е.
Обаче все пак има противоречие. Голяма част от българския бизнес разчита на държавата и на нейните поръчки и се радва, когато даже във време на криза се строят някакви нови неща. Сега, ако се въведат такива финансови правила, много от частния бизнес ще загуби от приходите, които получава от държавата.
Всъщност логиката, че кризата се лекува с наливане на пари, не показа добър резултат. Всъщност в страната сега, по предварителни данни за миналата година дефицитът е 3,2% и той на фона на общия дефицит, средният за Европейския съюз, е два пъти по-добър. Това прави страната ни като кредитен рейтинг, като възможности за привличане на финансов ресурс в много по-изгодна ситуация от страни, в които си позволиха да харчат много повече от това, което са спечелили. Бизнесът не трябва да разчита изцяло за излизане от кризата на държавно финансиране. По-скоро тук трябва да търсим по-пълна усвояемост на средствата по европейските фондове. Трябва да разчитаме на създаване на добра среда, в която да се привлекат сериозни чуждестранни инвеститори, които с възлагане на поръчки на подизпълнители, на доставчици да спомогнат за излизане от кризата.
Във внесеното в парламента предложение се предвижда само новите данъци върху доходите и печалбите да се приемат с мнозинство, промени в тях две трети. Това изключва автоматично ДДС, изключва имуществените данъци. Съгласен ли е бизнесът с такива изключения независимо от спора, който водиха тук депутатите дали има или няма в Европейския съюз единна данъчна ставка, то като е казано между 15 и 25%, общо взето, очевидно, че няма единна ставка?
Да, има ограничения. То всъщност и за акциза е същото, има минимални акцизи, няма максимални.
Да, ама толкова е широка тази ножица, че... защо не се запише, че, и в конституцията, тези 20% ДДС не могат да се пипат, без две трети да искат.
Не може всичко да се запише в конституцията. Тогава ще се блокира работата, няма да има никаква гъвкавост. Но все пак е важно да се знае за инвеститорите, че преките данъци ще се променят трудно, защото при нас имаше едно говорене, на следващия ден буквално след като се приеха тези ставки започна говорене, че това е временно, че ще се променят, ще се увеличат, ще се премахне плоският данък. Нещо, което разколебава инвеститори, които правят инвестиции със средносрочни и дългосрочни хоризонти.
Институтът за пазарна икономика смята, че трябва да се въведат такива правила и за общините. Смятате ли, че трябва да се сложат такива стриктни рамки за процент разходи от продукта, който произвежда една община, процент от дефицита, тежка промяна на местните данъци, определяни от общинския съвет, с по-големи мнозинства.
Определено колегите имат основание за това. Примери, като се обърнем назад, има много за неадекватно поведение на общините при определяне на данъци. Например за последните две години данък сгради на много места се... и такса смет се повиши драстично. Такса смет я слагам нарочно тук, защото тя има на много места функцията на данък, тя не е свързана с количеството генерирани битови отпадъци, а се определя на базата на балансовата стойност на дълготрайните активи, а вече на база на по-голямото между балансовата стойност и данъчната оценка на дълготрайните активи. Ние искахме, като бизнес предлагахме преди две години да се... това е предложение, което беше насочено, преди две години се случи да се увеличат данъчните оценки, преди кризата, защото много сделки се изповядват на данъчни оценки, а всъщност реалната пазарна цена, добавъкът до нея, което много често е повече от официалната, се плащаше в куфарче, но това трябваше да бъде съпроводено с намаляване на ставката, т.е. вдигаме базата, основата, намаляваме ставката, запазваме като размер на събраните данък сгради приблизително същата сума. При нас се вдигнаха на два пъти данъчните оценки, даже в редица случаи те надвишават значително пазарните предвид на това пък, че пазарните паднаха в резултат от кризата, но не се намалиха ставките и стана така, че две поредни години се покачва значително данък сгради. Общините имат възможност да намалят, защото с решение на общинския съвет се определя ставката, но това така или иначе не се прави на повечето места.
Т.е. от всичко, което казвате, вие си представяте да се пише, че има смисъл дори и по конституционен път и общините някак да бъдат вкарани в работа.
Да, определено има смисъл. Това, разбира се, е въпрос на една много по-разширена и дълга дискусия, тъй като много хора ще опонират, че така ще препятстваме самостоятелността на общините, тяхното самоуправление, което е прокламирано от редица управления досега като цел.
Логиката на слагане на такива рамки може да отиде още по-далеч, дотам, докъдето стига президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише тази седмица, той предлага единно финансово министерство на цяла Европа. Какво мисли българският бизнес за такава идея?
Идеята още не е анализирана обстойно. Никоя идея не тръгва от чистата глупост, така е и в случая. Не може да има обща валута, а в същото време всяка страна да прави какво си иска. Това не може да продължи дълго. Така че очевидно, ако ще остава еврото като обща валута в Европейския съюз и все повече страни ще се присъединяват към зоната, трябва да има координирана обща финансова политика. Въпросът е докъде да се простира тя, къде е границата.
Общи данъци.
Вижте, САЩ са една държава и там има общи данъци, но има и щатски данъци. Европейският съюз е много далеч от постигането на такава интеграция.
Но според вас ще стане някога като с Щатите, ще има общ европейски данък?
Напълно е възможно.
Трябва ли да бъдат слети НАП и НОИ? Друга дискусия от тези дни.
Може би повече основание има да се задава въпросът дали трябва да бъдат слети НАП и „Митници”. Всъщност нямаме по този въпрос ясна позиция, има аргументи "за" и „против”. Многото административни промени наистина уморяват системата, водят до един период от време, в който тя не работи ефективно. Всичко това затруднява бизнеса. Ние винаги сме искали една по-голяма стабилност. Разбира се, това не трябва да препятства реформите.
Накрая за вашия проект - „Икономика на светло”, на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Тази седмица пак обявявате, че 40% от бизнеса работи на тъмно изцяло или частично, 10 милиарда са загубите на България от сивия сектор. При тези констатации обаче какво решение предлагате?
Всъщност сивия сектор в редица случаи хората са склонни да го оправдаят с поведението на държавата.
Хлебарите казват пък, че даже държавата насърчава, защото имат интерес всички управляващи хлябът да е евтин.
Е, това сигурно не е точно така, защото спомняте си едно време внасяха безакцизно уиски чрез организации, освободени от данъци, такси и мита, и това да не се плащат данъци не е начинът да се постигне добра цена. Защото те не се плащат от едни, но се плащат от други, и тези, които не ги плащат, нелоялно конкурират изрядните данъкоплатци. За да се ограничи сивият сектор, не е достатъчно единствено да се повиши контролът, трябва и да се направи така, че на този бизнес, който е на светло, да му е по-лесно да оперира, тоест да се подобри бизнес средата. Защото една от причините за сивия сектор е недобрата бизнес среда. Не са само данъчните стимули.
