Лидерската битка е вредна за БСП, но левицата няма да се разцепи на предстоящия конгрес на партията в края на седмицата. Това коментира в интервю за рубриката „МеждУредие" на Дарик кафе новият председател на градската организация на БСП в София Анна Янева.
Преди дни тя зае мястото на Румен Овчаров начело на столичните социалисти и предстои да напусна парламента, тъй като партийният й пост не позволява да бъде народен представител. „Моята кандидатура беше издигната за председател в 14 районни партийни организации. Може да говорим за дирижиране, ако имаше един кандидат, а кандидатите за председател бяха 16", каза Янева, запитана за обвиненията, че е била посочена от Румен Овчаров като негов наследник на „Леге".
„Не разбирам амбиция на Георги Първанов да се върне отново като председател на партията. Той би могъл много успешно да работи за БСП със своя опит и професионализъм, би могъл да помогне и, аз се надявам, че това ще стане", каза новият председател на столичната организация на левицата по повод предстоящия в края на седмицата конгрес на БСП.
„Човекът на Румен Овчаров", „посочената за председател" - така Ви определиха някои медии в деня на Вашия избор, след това продължило до късни часове заседание на градската организация на БСП.
Не само „човекът на Румен Овчаров", „дясната ръка на Румен Овчаров". Държа да кажа, че с Румен Овчаров се познаваме почти 30 години. Един човек, когото аз дълбоко уважавам и съм сигурна, че и той мен уважава. Не знам как точно ме е посочил. Моята кандидатура за председател беше издигната в 14 районни партийни организации. Така че дали съм човек на Румен Овчаров, или дясната ръка, мисля, че не е съвсем точно. Има и още един факт - че аз от 2005 година не съм в ръководството на градския съвет на БСП, така че няма как да бъда дясна ръка, но според мен това не е толкова важно.
Не е ли по-лесно да си останете в Народното събрание, което сега трябва да напуснете заради този пост в градския съвет на БСП, защото столичната организация не е лесна хапка, винаги там са бушували емоции, които не са оставали скрити за медиите. Хора с позиция, с мнение, често с разнопосочни тези, които защитават.
Аз смятам, че еднакво отговорно е и в Народното събрание, и в градската организация. Трябва да кажа, че решението си да участвам в избора за председател съм взела след сериозно обмисляне, защото наистина да си председател на градската партийна организация е доста отговорно. Това е най-голямата организация в БСП в страната, сега наброява 15 000 души. Тук е съсредоточен интелектуалният потенциал на партията, има редица проблеми, които трябва да се решават. Така че решението съм го обмислила добре и няма никакъв проблем да напусна НС. Считам, че за да успеем като градска организация, не само аз като председател, защото е ясно, че един човек не може да свърши всичко или не зависи всичко от него, аз разчитам на колегите, аз съм за отбора от играчи, които знаят, могат, искат да печелят. В този смисъл е и моето решение да бъда в градския съвет, да имам повече време и възможност, за да решаваме проблемите, които стоят пред нас.
Дирижирана ли беше тази конференция. Татяна Дончева се оттегли - също беше номинирана, - направи си отвод с този аргумент. Отделно доста оспорвана група се получи на финала на това гласуване - и Кадиев беше там, и Борис Цветков, Николай Малинов.
Можем да говорим за дирижиране, ако има един кандидат. Сигурно знаете, кандидатите за председател бяха 16, номинирани от районните организации на БСП. За самия избор останахме петима кандидати. Проведе се избор, на първия тур никой не спечели. Проведе се втори тур с трима участници, тъй като вторите двама имаха еднакъв брой гласове - Николай Малинов и Борис Цветков. След което аз получих най-много гласове. Разбира се, 50 на сто плюс един, колкото изисква уставът на нашата партия.
Малкият избор в навечерието на големия избор. Станишев или Първанов - с това основно се свързва темата около БСП през последните седмици и месеци да кажем. Играта загрубя на моменти. Печели ли партията от всичко това, което се случва?
Мисля, че партията не печели. Дори за мен е вредно. Аз допреди един месец бях председател на районната партийна организация „Триадица". Била съм на много събрания и трябва да кажа, че повече от две трети от времето отне този въпрос - Станишев или Първанов, вместо да говорим по реалните проблеми, по политиката, по алтернативата, която предлагаме на избирателите.
Можеше ли по друг начин да се подходи по този казус?
Със сигурност можеше. Моето мнение е, че в партията има място за всеки и партията има нужда от всеки. Всеки е който желае да работи честно за БСП, би могъл да работи и без да е начело на партията.
Говорите за Първанов?
Говоря за Първанов, да, и в този смисъл аз и не го разбирам. Трябва да кажа, че уважавам и двамата. Познавам и двамата. Георги Първанов е един успешен председател на нашата партия, два мандата президент, не разбирам неговата амбиция да се върне отново като председател на партията. Той би могъл много успешно да работи за партията със своя опит, професионализъм и би могъл да помогне и се надявам, че това ще стане.
Очаквате ли обрат на първоначалните нагласи? Засега номинациите сочат точки в полза на Станишев, но се появиха и версии, че в последния момент може би пък част и от бизнеса, който ви подкрепя, ще заложи на картата на доскорошния държавен глава.
Вижте, аз се надявам мъдростта да вземе връх на конгреса, да обсъждаме и дискутираме реално проблемите, политиките, алтернативите, да излезем обединени, защото нас ни обединява социалистическата идея, обединява ни целта, която сме си поставили - да спечелим предстоящите парламентарни избори. В този смисъл аз не очаквам обрат.
Да, но мнозина казват „Станишев не е алтернатива на Бойко Борисов" първо. Второ, капацитетът на БСП в сегашното й състояние, с тази подкрепа, която има, й дава максимум 40-50 мандата в следващия парламент, поне към днешна дата.
Вероятно са верни социологическите проучвания, които излизат. Все пак има тенденция на увеличаване на подкрепата за БСП. Разбира се, за да успеем, трябва да свършим няколко неща. На първо място, конгресът да мине спокойно, в конструктивен тон. На второ място ми се струва много важно, че ние трябва ясно да кажем на обществото какво предлагаме, тъй като и в момента националният съвет е приел управленски проекти, но така или иначе те някак си останаха затворени в залата на „Позитано 20".
Реално левицата не излъчва послания като уж водеща политическа сила.
Бих казала, че това ни е до някаква степен недостатък, който трябва да преодолеем, защото смитам, че предлагаме много добри неща. Разбира се, трябва да кажа, че управленските проекти ще трябва да се доработят, преработват в зависимост от икономическата обстановка в страната. Защото ако днес обещаеш нещо за след една година, е малко трудно, но това трябва да го преодолеем и аз мисля, че ще успеем. Първо като създадем необходимата организация това да стигне до всеки член на БСП и след това успешно да ги представим на обществото.
Споделяте ли критиките към досегашния и настоящ лидер на партията за това, че в членската маса на БСП се е свила до предимно възрастни хора. Както беше казала Татяна Дончева „Какво искате от баба си, тя може само да ви обича и да ходи да гласува за вас".
Това е проблем, който важи и за градската партийна организация. Беше ясно казано и в отчетния доклад, и в експозето на Румен Овчаров - имаме тенденция на намаляване на организацията и на застаряване. Почти две трети са над 60 години. Това е сериозен проблем и ние го отчитаме.
Ако не може да дръпнете млади, активни хора, които да видят във вас шанс...
Трябва да кажа, че в партията е важен всеки. И затова ние си поставяме и аз лично си поставям тази задача - да отворим градската партийна организация и да привлечем хората на средната възраст, хората между 35 и 60 години - хората, които имат достатъчно опит, които могат да правят политика, да разработват политиката, могат да я отстояват и да я правят. Това не може да стане от днес за утре и не е реалистично, но трябва да се превърне в постоянна задача. И аз мисля, че ще успеем в тази посока, тъй като ние като партия сме изключително демократични. При нас може всеки да дойде и ние сме го показали и в градската партийна организация, чрез градския дискусионен клуб, където се канят различни представители дори на други партии, когато се обсъждат важни въпроси от национално и местно значение.
Ако се върнем обаче пак към конгреса, очаквате ли ако прогнозите, че подкрепата за Станишев е доминираща като нагласа в партията, се сбъднат, очаквате ли разцепление в БСП, ако Георги Първанов се обиди, че като президент с два мандата не среща онази подкрепа сред партията, която представи добре на президентски избори преди десет години и след това повтори резултата?
Мисля, че няма място да се сърдим и обиждаме. Има място да работим. Оптимист съм и считам, че партията няма да се разцепи, още повече пък градската партийна организация и мога да дам пример с преминалата отчетно-изборна конференция, където въпросът или дебата „Станишев или Първанов" го нямаше, той отсъстваше от дискусията. Напротив, дискусията беше достатъчно и критична, с много предложения за подобряване на работата и да гледаме напред. Така че аз не очаквам разцепление.
В БСП гледат ли онова, което се случва в старата десница, гледате ли го с притеснение, защото преходът...
Аз лично го гледам и го давам и за пример, защото това, което се случи в дясното, на практика го разби. Надявам се ние да не вървим по този път. Ако вървим по този път, нищо добро не ни чака като партия и българите при едно следващо, второ управление на ГЕРБ.
Следващо управление на ГЕРБ, натам ли вървят нещата?
Зависи от нас.
Мнозина казват не се е появила силата, която би изместила водещата роля на Борисов. Вие пък имате поглед върху икономиката, какво се случва по Ваша оценка и има ли полезен ход кабинетът в оставащата година и малко?
Резултатът от управлението на ГЕРБ е виден, всички го виждаме и го усещаме. България е най-бедната страна, с най-ниските доходи в Европа.
Но пък сме стабилни на фона на Гърция.
Е, хайде да не говорим за Гърция, защото само пред дни един гръцки икономически съветник каза, че ако нещата не се случат в Гърция, след десет години я чака положението на България. Ние казваме, че Гърция е зле, но се оказва, че ние сме по-зле. На практика липса на чуждестранни инвестиции, ниско усвояване на европейските фондове, спиране на най-високо технологичния енергиен проект, имам предвид АЕЦ „Белене", и тук мога да продължа да изреждам - непрекъснати скандали, смяна на министри, винаги сме сочени като страната с корупционни практики.
Сега и чиновниците ще местим.
Това с чиновниците на мен ми звучи малко като виц.
Мислите, че не е сериозно.
Мисля, че не е сериозно и в петък министър-председателят в парламента, отговаряйки на въпроса на мои колеги, каза, че решение както за Сребърния фонд, така и за преместване на администрации няма, това са само идеи. Но тук има ....Аз казвам като виц, но проблемът е сериозен. Защото без да се направи анализ на това първо, колко ще струва това преместване, колко ще платят данъкоплатците, защото това струва пари. Вторият въпрос, който също е много важен: това ще доведе ли до подобряване на обслужването на гражданите, на фирмите, на всички субекти.
Сега документите се движат с месеци между две преки в София.
Това е така, а когато ги преместим в Пловдив, Русе, Търново, какво се случва? Третият въпрос е свързан с капацитета, който ще работи, хората, които ще работят. Защото според мен една част от хората няма да бъдат съгласни да се преместят или да пътуват ежедневно. Това е и доста нереално. Въпросът с капацитета е много важен. Освен това има и други въпроси. Знаете, че след обявяването на преместването на сектора туризъм в Пловдив, веднага от Бургас и Варна казаха "те трябва да дойдат тук, защото тук е туризмът и тук ще бъде"....Така че възникват вече и други въпроси. Така че аз предлагам на правителството да седне и съвсем разумно да го обсъди и да се откаже от този вариант. Трябва да решаваме въпроса с ефективността на държавната администрация и тук трябва да се положат повече усилия за електронното правителство, тъй като там нещата не вървят, знаем, че и президентът Плевнелиев го посочи като един от проблемите, за които няма решение на този етап.
Очевидно по темата икономика и състоянието на държавните финанси в момента можем да говорим доста, ако се върнем към предстоящото събитие в левицата - конгресът, бихте ли го сравнили по важност този конгрес, изобщо последните седмици и месеци с времето на Виденов. Толкова важно като събитие, като конгрес от това време насам.
Считам, че предстоящият конгрес е много важен и той е важен за това как нашата партия ще излезе от този конгрес и пак ще повторя става въпрос за политиките, които ще предложим, за алтернативата. Помня конгреса от времето на Жан Виденов. Не бих го сравнила, защото тогава бяхме в друга обстановка.
Като важност.
Помня как делегатите на конгреса разбрахме, че правителството е подало оставка сутринта на самия конгрес, което беше изненада и което в голяма степен предреши нещата оттам нататък. Не ги сравнявам. Но смятам, че сега конгресът ни е много важен, ако искаме да вървим напред и да спечелим предстоящите парламентарни избори, разбира се, след това ни предстоят и избори за Европейски парламент.
