Министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев - събеседник в „Седмицата” на Дарик:
Да започнем с отражението на кризата в Украйна върху бизнеса в България. Колко загуби досега България от кризата в Украйна? Това е четвъртият търговски партньор, извън ЕС, след Русия, Турция и Китай, на България?
Наистина всяка една криза има своите негативни отражения. На този етап не можем да съпоставим кризата с тази криза, която я помним от зимата на 2009 г. Истината е, че износът специално към Украйна намалява и това е съвсем нормално. Предприемачите са притеснени от политическата обстановка в страната. Нека да не забравяме, че там имаме и сериозни инвеститори. Главно, например като „Приста Ойл”, които дори смятат да строят и нов завод. Също така имаме един конкретен завод във фармацевтичната индустрия. Разбира се всички са притеснени, както българските, така и местните инвеститори, тъй като обезценка на местната валута и това няма как дан е доведе до негативни последици. Но още по-притеснително е стокообменът ни с Русия. На този етап няма проблем. Русия все пак е втората държава, с която стокообменът ни надвишава над 5 млрд. евро, на първо място е Германия, където държа да отбележа, че вече имаме позитивно търговско салдо. Т.е. износът е по-голям от вноса ни спрямо Германия, което никога не се е случвало. Но конкретно за Русия, този стокообмен, разбира се е огромен в сравнение с другите, но за съжаление износът ни към Русия е едва около 600 млн. евро. Вносът ни е голям и внос най-вече на енергийни ресурси.
Общо взето през седмицата се формулират три посоки, в които България вече губи. Едната е поскъпване на превозите с 33%, намалял внос на метали и очакванията, че българският туризъм ще загуби от отказ на украинци да дойдат на море в България или пък има и други тези, че ще спечели от пренасочването на туристи от Крим. Вие в кои други посоки бихте говорил за отражение върху бизнеса от кризата?
Само ми позволете за малко да се спра на туризма, тъй като той се превърна в индустрия. Както знаете, приблизително 13,6% от Брутния вътрешен продукт (БВП) се сформира в сектор „Туризъм”. Туристите от Русия са приблизително 700 000 за миналата година. От Украйна са около 200 000 туристи. Ако ЕС реши да наложи санкции именно във визовия режим, това неминуемо ще се отрази доста негативно върху българската туристическа индустрия, тъй като ние ще изгубим приблизително около 400 млн. евро. Но разбира се, ние правим всякакви усилия да задържим и най-вече да разнообразим нашите туристи, които посещават българските забележителности, тъй като бюджетът за туризъм за тази година се е увеличил шест пъти. Това ни дава възможност ние да присъстваме във всички туристически изложения, които се правят през годината. До момента не сме изпуснали нито едно, няма да изпуснем и това в Киев, което ще бъде следващата седмица, въпреки напрегнатата обстановка, тъй като българските туроператори сами пожелаха. Те не се притесняват от действията, които са там, а и мнението на външното министерство е, че няма опасност за тяхната сигурност. Т.е. ние ще присъстваме на това туристическо изложение именно с цел да привличаме колкото се може повече украински туристи. Да, съгласен съм с вас, че вместо в Крим, те могат да дойдат у нас, но нека да не забравяме, че обезценяването на тяхната парична единица, намалява и покупателната им способност. Следователно те ще имат по-малко средства за харчене и съответно ще преценяват своите възможности дали ще пътуват или не. Въпреки всичко ние сме доста активни и желаем наистина да привлечем тези туристи. Но в крайна сметка всичко зависи от развитието на ситуацията. Ние поначало правим всякакви опити за конкретни изчисления на евентуалните ни загуби. Разиграват се няколко сценария. Но единственото, което е сигурно е базата, която е 2009 г. Т.е. ако ние предположим и дано да не се случи този кошмар, който бе през зимата на 2009 г., тогава България за 14 дни претендира за пропуснати ползи пред ЕК в размер на приблизително между 400 и 500 млн. евро. Т.е. ако имаме спиране, не дай си боже да се случи това пак казвам, спиране на доставките на газ, очакваните загуби в срок от 900 млн. лева месечно само от спирането на газта. Общи загуби за икономиката там се изчисляват на приблизително 2 млрд. лева месечно.
Какво стана с претенциите на България за компенсации за кризата 2009 г.? Тези пари получи ли ги България?
Ние доколкото знам, тъй като те трябваше да бъдат получени през 2010 г., отложени са плащанията и не цялата сума е възстановена от страна ЕК, тъй като ЕК трябва отнякъде да (бел.ред. не се разбира) тези пари за непредвидени разходи. И те имат определени бюджети и затова са толкова внимателни относно помощта, която ще бъде предоставена и сега на Украйна. Но дори и да бъде компенсирано всичко в пълен размер, по-страшното е, че се загубва темпото на развитие на икономиката. А ние сега тръгнахме с едно много добро темпо. За съжаление, ако кризата се влоши, то това темпо ще бъде прекъснато.
Какви загуби би имала България при санкции срещу Русия? Тъй като министър Вигенин говори, че ще иска компенсации при евентуални такива санкции?
Всичко зависи от продължителността на кризата, ако има такава. Първо, искам да успокоя всички ваши слушатели, че този момент, до днес, до този час, в който говоря с вас, ние не сме получили информация от „Газпром” за евентуални техни намерения за спиране на доставките на природен газ. Така че засега нямаме никакви притеснения. Разбира се работим и за нагнетяване на допълнителни количества в Чирен, но колкото и да се нагнетява има определен капацитет.
Но той се оказа, че не е бил пълен, поне такива бяха съобщенията в началото на кризата, което странно. При положение, че веднъж вече си имал проблем, защо това хранилище не е винаги пълно?
То не може да бъде винаги пълно, защото то когато се напълни, след това от него започва да тече газ за нуждите на икономиката. След което, когато идва критичният минимум, той отново започва да се пълни. Тогава вече се разплащаме със съответния доставчик. То не може да бъде постоянно пълно, тъй като все пак това са скални кухини. Това не е хранилище, което е направено с бетон и е нагнетено. Това са скални кухини, където се нагнетява природен газ. То дори не може да бъде (бел.ред. не се разбира) изцяло, защото пък скалните кухини тогава се развалят. Има конкретен договор със съответния доставчик през кои периоди се закупува газ. Ние не купуваме постоянно газ, съответно се ползва тази газ, след това отново започва да се купува газ. Т.е. ние в момента, тъй като закупуваме природен газ, ние не нарушаваме нашите договорки с руската страна, но също така искам и вашите слушатели да знаят, че това е свързано и с финансов интерес. Договорът ни с руската страна за съжаление мога да кажа, че не е изгоден за България и всяко едно нагнетяване на Чирен изисква и допълнителни финансови средства, а не мога да кажа, че „Булгаргаз” е в много добро състояние.
Т.е. не е ли работата, като бутилка вода, имаш една, държиш си я пълна в резерв и си пиеш от втората, или от чешмата. И като ти спре водата от чешмата, да си имаш вода? Вие, кой от двата аргумента натежава - че България няма пари да поддържа винаги пълно хранилището или, че е технически невъзможно, макар че защо да е невъзможно, щом като малко може време да бъде абсолютно пълно, защо да не бъде винаги пълно?
Тъй като и двата аргумента са взаимно свързани. От една страна все пак ние имаме хранилище, където се доставя природен газ и в един определен период се ползва този природен газ за нуждите на икономиката. А от друга страна всяко едно нагнетяване, когато започне процесът за нагнетяване, изисква и финансови средства. И тези финансови средства спрямо договора са разчетени. На този етап допълнителните количества финансови средства, които, допълнителните количества газ, които в момента нагнетяваме, не са предвидени на този етап в плана на „Булгаргаз”. Но въпреки всичко ние работим по нагнетяване на допълнителни количества. Също така искам да кажа, нещо много важно за вашите слушатели, че имаме и подписан договор с нашия партньор от Гърция и вече можем, в случай пак казвам, че имаме евентуални затруднения с доставките на природен газ, да внасяме и 2,5 милиона дневно кубически метра природен газ. И за това, което имаме в Чирен, това което се нагнетява в момента считам че, така казват и специалистите най-вече, няма да има проблем за нормалното функциониране на икономиката. Разбира се дали ще бъде един месец, два месеца, аз считам, че засега сме приблизително на етап два месеца, но в крайна сметка нека да бъде ясно, че когато се затопля и времето става по-благоприятно, температурите се повишават, то тогава и нуждите на природен газ намаляват, тъй като топлофикациите в страната не се нуждаят от такива големи количества. Т.е. за производството на този етап природен газ има с допълнителните количества, с договора, който имаме с гръцката страна, считам че няма да се доведе до негативни последици. Но в крайна сметка ние не можем да издържим вечно. И тук вече големият проблем на българската икономика, че ние сме изключително много зависими от един доставчик. Затова аз, когато започнах моя мандат, казах че той ще бъде базиран на диверсификацията. Защото диверсификация означава сигурност, както в сферата на ядрената енергетика, така и в сферата на доставките на природен газ.
Поставихте много въпроси. Единият например неизгоден договор с Русия. На 17 януари тази година казвате, че България води преговори с Русия за ново поевтиняване на цената на природния газ. Докъде са тези преговори?
Както можете да предположите, на този етап разбира се проведените срещи има готовност и от двете страни да започне конкретика по предоговаряне на договора за доставки на природен газ. За съжаление сегашната ситуация затруднява преговорите. И това е една също така доста неприятно, защото ние имахме много големи очаквания от евентуално предоговаряне на тези договори. Но сами разбирате, че ние като държава-членка на ЕС трябва да имаме политиката на ЕС. Разбира се бих желал и самата ЕК да не мисли толкова за богатите държави, да не се поддава на емоциите, да има по-прагматични решения, така че всички държави-членки равномерно да могат да понесат тежестта на евентуална, пак казвам, криза.
Другите теми са свързани с газовите връзки. Да минем една по една – Гърция, от това което казвате, там всичко е готово ли, за да получава България природен газ?
Не. Имаме и сега съществува газова връзка с Гърция, но тя е с един много малък капацитет. Т.е. тук говорим, по която наистина могат да преминават приблизително по 2,5 милиона на ден куб.м природен газ в случай на криза. Тази в момента газова връзка, която имаме с Гърция, ние я ползваме единствено за износ на природен газ. Другата газова връзка, за която говоря, за съжаление заварих от така, както бе оставена от 2009 г., почти нищо не бе мръднало по нея. Сега разбира се вече, така и с партньорите от италианска страна, и от гръцка страна, имаме вече изготвен конкретен план за действие. Както знаете правителството има държавни гаранции за газовата ни връзка с Гърция. Т.е. на този етап търсим съфинансиране, именно с държавни гаранции съм убеден, че лесно ще намерим финансиране. И желанието ни наистина още от тази година да започнем реални действия по отчуждаването и изграждането на газовата ни връзка…
Това ли е връзката при Александруполис, за която говори и президентът тази седмица в Катар, откъдето евентуално втечнен газ от Катар на терминал в Александруполис да тръгва към България?
Аз съм изключително радостен, че за първи път президентът Плевнелиев води последователна политика. Тъй като през м. януари бях в Катар и оттам стартирахме преговорите именно за изграждане на LNG терминал в Егейско море.
Това е такъв терминал, в който този втечнен газ да става обикновен газ?
Да, точно така и да преминава през тази газова връзка, която тепърва ще започнем да изграждаме. Която ще има технически капацитет до 3 млрд. куб.м годишно и евентуално с катарски газ да можем да внасяме и втечнен газ, но разбира се, аз предложих и на Катар този LNG терминал да не бъде само за България. Той може да бъде регионален, така че и другите държави на Балканите да се възползват от втечнен газ. Сега, само за вашите слушатели да поясня, тъй като хората сигурно се питат защо правим терминал в Егейско море, а не си направим един терминал във Варна или в Бургас.
Много е скъпо корабите да преминават през Босфора, вероятно.
Не е скъпо, Турция забранява. Турция забранява въпреки новите технологии, въпреки най-новите системи за сигурност, кораби които пренасят втечнен газ да преминават през Босфора. Затова заедно с гръцките партньори работим именно по такъв, по изграждането на LNG терминал. Но за да изградим такъв терминал, първо ние трябва да имаме сигурност на доставки, тъй като той трябва да е печеливш. Не случайно и по време на моето посещение в Алжир, тъй като и Алжир е един от големите износители на втечнен газ, поставяйки въпроса за евентуално наше участие за разработване на бъдещи местонаходища в Алжир на природен газ и те разбира се приеха това предложение, което тепърва вече трябва да бъде разработвано и на техническо ниво. Така че от наша страна е сформирана вече и работна група, която да започне преговори с алжирската страна.
А реалистично ли е да има газопровод юг-север от Катар? Юг-север го нарече президентът и той говореше за включване освен на България и на Катар, още държави - четирите от Вишеградската група, плюс Румъния и Гърция?
Да, реалистичен е този проект. Но той не е проект на Плевнелиев, той е проект на Вишеградската четворка, най-вече на Унгария. Тъй като когато пропадна проектът „Набуко”, което ние бяхме толкова много разочаровани, Унгария именно чрез интерконектори да може да си доставя природен газ до Унгария, през всичките държави-членки, тръгвайки евентуално от Гърция. Така че това, ние следваме, тъй като тази инициатива бе подкрепена преди около месец и половина от министъра на външните работи Кристиан Вигенин, също така и от мое лице, като министър на икономиката и енергетиката, и не случайно всички тези политики и наши действия са именно както за България, както за Балканите, така и за този коридор юг-север. Но това е инициатива на Вишеградската четворка. Хубаво е да се случи, но в крайна сметка имаме и друг газопровод, който очакваме да започне реализацията, именно газопроводът ТАП. И не случайно това правителство е едно от малкото, което възложи на своята държавна компания в лицето на „Булгаргаз” да подпишат договор за 1 милиард кубически метра с консорциума „Шах Дениз 2”. Това е природен газ от Каспийско море през Турция да минава…
Това е от Азербайджан.
… Да, от Каспийско море, от Азербайджан да минава през Турция, Гърция именно през тази газова връзка, която ние ще започнем да изграждаме тази година с Гърция да може да влизат тези 1 милиард кубически метра, които вече ние сме договорили, имаме подписан договор. Т.е. реални действия по диверсификацията.
А кога ще се подпише договорът за връзката с Турция? Четох съобщение, че тази седмица били финалните разговори, догодина трябвало да бъде готов първият 20-километров участък от общо 75 км - връзки, които трябвало да станат за две години. Разбира се, вие сега ще потвърдите или ще отречете тази информация.
Ще потвърдя тази ваша информация, тъй като работата по връзката бе ускорена след моя среща с министър Йълдъз, която се състоя в края на януари месец в София. Досега по неразбираеми за мен причини нямаше конкретен резултат за изграждането на тази газова връзка с Турция. Знам колко активно бе и предишното управление. За съжаление няма конкретен резултат. Мога да потвърдя, че работата на работните групи вече е приключила и вече има изготвен меморандум за стартиране на дейности по уточняване на техническите и икономическите параметри на бъдещата връзка, която, разбира се, ще бъде реверсивна и този меморандум трябва да бъде подписан от мен и от министър Йълдъз. За съжаление аз физически нямам възможност, програмата не ми позволява да се срещна с министър Йълдъз и с него се разбрахме аз да подпиша меморандума, след това да бъде изпратен на него, той ще го подпише и вече започваме предпроектното проучване, по което вече ще бъдат уточнени всички технически аспекти на проекта и неговите финансови параметри. Важното и ключовото е, че тук вече отговорен ще бъде „Булгартрансгаз", от руска страна ще бъде тяхната компания „Боташ”, което значително ще ускори процедурите по изграждането на проекта, тоест няма да имаме този род публично-частно партньорство както в гръцката връзка, което наистина, моето лично мнение е такова, разбира се, че забави изграждането на тази връзка. И желанието и на двете страни е до края на може би 2015 г. някъде, но това е доста оптимистично според мен, такова е желанието на турската страна, нека да кажем 2016 г. ние вече да имаме наистина изградена връзка с Турция. Това е наистина един огромен успех, тъй като досега имаше нежелание от страна на Турция да седне на масата с българските представители, да започнат да водят преговори. Сега вече очаквам меморандум, който да подпиша и съответно да бъде изпратен и на министър Йълдъз и оттук нататък в най-кратки срокове да започнем работа по техническите параметри. Ние ще купуваме газ от границата с Турция, надявам се на доста изгодни цени. На този етап те изглеждат наистина изгодни, но докато всичко не се подпише, сега не мога да го коментирам. И вече България наистина да има реална диверсификация.
А докъде е връзката с Румъния? По едно удачно заглавие от преди месец била заседнала по Дунав заради появили се в началото на януари тази година геоложки проблеми и заради резистентен варовиков структурен комплекс, пречещ на нормалната сондажна работа.
За съжаление има и трудности, които не зависят от строителите на тази газова връзка, това са главно румънски компании. Има такива затруднения по втората тръба, но първата тръба, която трябва да бъде изцяло изградена и вече да може да се пренася природен газ, считам, че до края на май месец, началото на юни месец, ще бъде готова.
„Южен поток”. Иван Костов предложи през седмицата да се спре участието на България в „Южен поток”, за да се засилят позициите на Украйна.
Вижте, жалко е, че българските политици използват проекта „Южен поток” за такъв тип политиканстване.
Той не е политик вече, не би трябвало да бъде подозиран, че го прави от политически съображения. Чисто експертно. Той няма политически амбиции в момента.
Но тези думи бяха изречени и от Бойко Борисов, което, разбира се, при положение, че това е проект от национално значение, аз лично не го разбирам. Но вижте, господин Вълчев, ще бъда безкрайно откровен с вас и вашите слушатели, за да изчистя наистина всякакви спекулации по темата „Южен поток”. Миналата седмица в понеделник вечерта имахме среща по „Южен поток” с колегите министри и комисарят Йотингер. Пред него всички министри се обединихме около позицията, че проектът е важен за Европа и за икономиките ни и работата по него трябва да продължи. До момента информацията, която имам е, че разговорите на експертно и техническо ниво не са спрели, тъй като това е един стратегически проект за Европа. Този проект е важен не само за България, но и за Италия, Австрия, Унгария, Словения, Хърватия, Гърция и разбира се, една държава, която е извън Европейския съюз - това е Сърбия. Самият господин Йотингер ясно и категорично заяви, че наистина този проект е инфраструктурен, който е с огромни икономически ползи за Европа и той е изключително важен проект. Разбира се, разговорите на политическо ниво могат да бъдат забавени и това бе тезата на господин Йотингер. За съжаление тук в България отново се интерпретира: веднага трябва да спрем, за да бъдем солидарни с Европейския съюз. Нищо подобно. Ние работим заедно, ние сме част от този отбор. Но нека да кажем на вашите слушатели, че в момента в Европа има и Северен поток, който свързва директно Русия, Германия и оттам той доставя природен газ на всички богати държави. Т.е. защо господин Костов или господин Бойко Борисов не предложат да санкционират Русия именно може би със спиране на доставките по Северен поток? Нека тогава да видим как ще реагират богатите държави в Европа, дали ще бъдат съгласни на това предложение?
Избрани ли са строителите на „Южен поток” през България? „Медия пул” вчера пише, че консорциум между руската компания „Стройтрансгаз” и пет български фирми щели да поемат строителството, според информация, която те казват, че имат, макар проектната компания „Южен поток”-България нито да е потвърдила, нито да е отрекла този избори. Става дума за поръчка от 3,5 млрд. евро.
Доколкото знам, проектната компания все още не се е произнесла по процедурата за избор на изпълнител. Доколкото знам, там има огромна документация, която в момента те проверяват и не вярвам в такива кратки срокове да се произнесе, а истината е, че тя още не се е произнесла. Така че когато се отворят пликовете и се види кой е победител, тогава вече ще бъде ясно фирмата или фирмите, които ще изграждат „Южен поток” на територията на България. Но проектната компания още не се е произнесла.
Каква е вашата позиция по посещението на колегата ви - външният министър Кристиан Вигенин, в Киев? Тъй като през седмицата в „Дума” Ваня Добрева, тя е председател на една от парламентарните комисии в парламента и е виден представител на социалистическата партия, написа, че не може да приеме, че министър социалист е изразил крайно едностранно и по същество антируско становище. Вашето становище до кое е по-близко, до това на вашата колега от БСП или до това на вашия колега в правителството и също член на БСП Кристиан Вигенин?
Министър Вигенин не е изразявал антируско становище, доколкото аз знам и доколкото съм информиран. А считам, че добре съм информиран.
А крайно едностранно?
Едностранно не бих казал, тъй като в Украйна има приблизително 250 000 граждани от български произход. Тоест ние трябва да имаме, разбира се, някакво отношение към тези хора в създалата се ситуация. Когато един министър отива на посещение, за да се интересува за съдбата на тези хора, е нормално да се срещне и с представители на правителството. Но основата цел на неговото посещение бе именно да разбере каква е ситуацията и какво ще се случи евентуално и до колко са спокойни тези граждани от български произход, ако мога така да се изразя. Така че считам, че това посещение бе наистина навременно. Нека да не забравяме, че и други външни министри също така посетиха Украйна. А и още повече, ние трябва да знаем истината, да почерпим информация от първа ръка, както се казва за актуалното състояние в Украйна, тъй като наистина това може да има много, много тежки икономически, да не говорим дали политически може да има... Но за мен лично ще е много неприятно, ако имаме тежки икономически последици от евентуалното развитие на кризата. Така че, когато има подобни ситуации, ние в България наистина много действаме така от страна на емоциите... (бел.ред. не се разбира) ...в крайна сметка ние сме държава членка на Европейския съюз и имаме една общa политика.
Кои са аргументите ви, че България се отлепя от дъното по вашия израз, от преди дин?
Може да попитате всяка една работодателска организация. И това го казват абсолютно всички. Всички казват, че наистина България се отлепя от дъното. Нека да видим - икономическият ни растеж за трето тримесечие е 1,1, икономическият ни растеж за четвъртото тримесечие е 1,6%, т.е. растеж, който ние не сме имали през последните четири години. За да стегнем дотук, това, разбира се, не става с магическата пръчка. В икономиката има една теория - теория на очакванията, и когато очакваш нещо позитивно да се случи, ти вече нагласяш и своите бъдещи действия именно към тези очаквания.
