Българската академия на науките може да реши проблема с недостига на средства за издръжка чрез работа по конкретни проекти, свързани с националните и европейските приоритети - това заяви в интервю за Дарик радио новият председател на БАН академик Стефан Додунеков. Сред приоритетите в програмата му е подготовката на академията за кандидатстване по оперативните програми през новия програмен период, които биха осигурили финансовия ресурс, нужен за изграждането на икономика на знанието у нас. Академик Додунеков е математик, но споделя, че в управлението на толкова голяма научна академия не може да се приложи проста формула. Новият председател на БАН даде заявка, че ще се бори за по-голяма държавна субсидия, за заздравяване на сътрудничеството между академията и университетите, и обеща да умножи броя на регионалните структури на академията, като първата нова структура ще бъде изградена във Велико Търново - градът, където академик Додунеков завършва средното си образование.
Понеже сте математик, кажете по каква формила ще работите за развитието на БАН?
По много комплексна формула. БАН е изключително сложна организация, която на всичкото отгоре се занимава с много разнообразни по природа дейности, като се започне от фундаментални научни изследвания, мине се през изследвания, които могат почти директно да се прилагат в практиката, и се стигне до развойна дейност. Това е нещо, което създава големи затруднения човек еднозначно да разпише една формула, по която да управлява академията. Като добавите и това, че една съществена част от институтите на академията са в областта на хуманитарните науки, ще разберете, че такава формула е мечта.
С какво ще се заемете най-напред като председател на БАН?
Аз вече съм се заел с много конкретни неща. Основна цел в първите дни на мандата ми виждам в изясняване на дейностите на академията за българското общество, изчистване на тези негативи, които по една или друга причина се случиха в последните години. Академията не заслужава този негативизъм, академията е една институция, която е национално достижение. Тя е природно възникнала и за щастие е устояла на всички турболенции на времето вече сто четиридесет и две години.
Вашият предшественик Никола Съботинов спомена, че през последните години академията има много достижения, но все още има и много проблеми. Най-важният проблем е недостатъчното финансиране. Как Вие виждате решаването на този проблем и по-конкретно със заплатите на учените от БАН?
Виждам това като успешно решен проблем, но никак не е лесно. Мисля, че академията има огромен ресурс да реши този проблем, като участва в сериозна работа по реализация на националните и европейски стратегии.
Говорим за това, че учените ще участват в конкретни проекти, откъдето ще идват допълнителни приходи.
Точно така, конкретни проекти, които са свързани с непосредствените приоритети на България в краткосрочен план, а също така и в по-дългосрочен план, защото влизаме в режим хоризонт 2020 в Европейската комисия и също така България 2020 за страната. Сега в момента текат дискусии и сериозни подготовки за оперативните програми за следващия програмен период. Академията се включва в подготовката на тези оперативни програми и по-нататък за участието в тези оперативни програми.
Според Вас приложим ли е следният модел на функциониране на академията: на щат да бъдат само служителите на администрацията, а всички учени да бъдат на издръжка за работата си по проекти, тоест да получават заплатите си чрез участие в проекти?
В момента може би над 90 на сто от учените в БАН работят по проекти. Проектите се менят, но хората са тук. Научните изследвания са много сложна технология и не можете когато имате конкретен научноизследователски проблем, вие да съберете набързо там десет-петнадесет души, да ги сложите и те да ви решат проблема. Понякога за навлизане в конкретна тема на научни изследвания са нужни някъде от порядъка средностатистически на две години. Как ще стане това, ако нямате хора, изследователи, които са на постоянен трудов договор? Аз не го виждам това. Проектният принцип е изключително важен. И пак ви казвам, практически 90 на сто от изследванията в БАН са на проектен принцип.
Ще се борите ли за по-висока държавна субсидия?
Разбира се. Това би било сериозна гаранция първо, за едно позитивно отношение на българската държава към научните изследвания, към възпроизводството на научни кадри. Този проблем не е важен само за академията, а за цялата академична общност, както ние казваме - висши училища, научноизследователски институти и така нататък. Ние не можем да искаме от нашето правителство веднага да ни осигури този ресурс, който вече е стандарт в редица силно развити европейски страни. Това просто няма как да стане. Но някакъв реализъм и положителна тенденция в това направление е хубаво вече да има.
Каква трябва да бъде стартовата заплата на един млад учен, който започва сега работа в БАН?
Ама не само работа в БАН, въобще академичната кариера при всички случаи трябва да бъде привлекателна за младите хора. Тя най-често минава през докторантура. Сигурно знаете колко е стипендията на един редовен докторант в България. 450 лв. Тоест ние трябва да ги издържаме тези редовни докторанти с 450 лв. на месец.
А освен тази стипендия, един докторант, който постъпва при вас, получава ли допълнително заплащане?
Ние се стремим с всички средства да осигурим допълнително заплащане на младите хора, които постъпват при нас чрез проектната дейност. Ако не е веднага през първата година, от втората година се стремим да ги включваме в проекти, по-често външни за академията, при които има и допълнително финансиране.
Ще има ли промяна в състава на академиците и член-кореспондентите и в начина на тяхното заплащане?
Събранието на академиците и член-кореспондентите е съществена част от БАН. Това, което следва да се направи, е да се спазва законът. Защото на всеки две години в академията трябва да се провеждат избори за попълване на състава на това събрание на академиците и член-кореспондентите. В момента тече конкурс. Ако по време на следващия мандат ние направим още едни избори, аз мисля, че ще настъпи съществено освежаване от възрастова гледна точка на това събрание.
А на какъв принцип се определя тяхното заплащане? Имаше дебат в тази посока дали член-кореспондентите да получават пари за това свое участие.
Преди около три години в България се случи нещо, което отдавна вече е практика в редица страни. Тези хора, които в голямата си част вече са в пенсионна възраст или са на границата й, получиха съществена поддръжка под формата на допълнително заплащане, което дава възможност да живеят нормално. Тъй като тези хора работят до живот. Даже и след придобиването на право на пенсия, те участват в експертизи, разработване на стратегии, в издателска дейност и така нататък. Това допълнително възнаграждение, което те получават, до голяма степен овъзмездява тяхната дейност.
Как ще заздравите връзката между академията и висшите училища?
С институционално сътрудничество. Защото и сега между БАН и висшите училища има много сериозно сътрудничество, но то се прави на парче. Десетки хиляди аудиторни часа лекции се преподават от специалистите на академията за висшите училища в България. Но много по-добро и по-ползотворно ще бъде сътрудничеството, ако то се направи на институционален принцип. Има вече три-четири договора, които досега са подписани, но това е крайно недостатъчно. България има над 50 университета, мисля, че по време на новия мандат ние ще умножим многократно конкретните договори. Не е тайна, това е обществен факт, че въпреки неголемия научноизследователски процент от академията - 15 процента от изследователите в България са в академията, тук при нас научните изследвания са много ефективни и то е благодарение на добре комплектованите научни школи, на добрата инфраструктура. Ако ние съвместно с висшите училища започнем да работим и по научни изследвания, това определено ще даде възможност за създаване на основите на една сериозна национална научноизследователска инфраструктура. Ние виждаме много сериозни шансове за България в едно такова партньорство. Не могат да се търсят по-скоро тези, които противопоставят БАН на висшите училища или висшите училища едно срещу друго и така нататък. БАН може да бъде обединителен център, катализатор на силно научноизследователско пространство в страната, което напълно да се интегрира с европейската научноизследователска област.
