Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) обсъди Бюджета за 2024 г., както и бюджета за НЗОК и Държавното обществено осигуряване (ДОО).
"След проведения съвет имаше редица бележки, които бяха направени по бюджетите. Част от тези бележки трябва да бъдат обсъдени от Министерския съвет (МС), който да се проведе в петък, за да бъдат приети окончателните варианти на бюджетите". Това заяви финансовият министър Асен Василев на брифинг в МС след заседание на НСТС.
По думите му очакванията са до 22 декември да бъде приет проектът за държавен бюджет за 2024 г., както и проектите на бюджети на Здравната каса и на Държавното обществено осигуряване.
Относно бюджета на Здравната каса за догодина, социалните партньори не постигнаха единодушие . Основните забележки към текстовете са, че с тях не се правят реформи в системата.
Единствено от АИКБ се въздържаха от подкрепа на Бюджета, защото според Асоциацията на индустриалния капитал в България няма конкретни реформи, с които да се развие здравноосигурителната система. КТ "Подкрепа" и КНСБ подкрепиха заложената рамка.
"По точка две от дневния ред НТСТ не постигна единодушна подкрепа относно Проекта на Закона на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2024 г. АИКБ, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Съюз на стопанска инициатива (ССИ) се въздържат от подкрепа. Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Българска стопанска камара (БСК) принципно подкрепят. КНСБ и КТ "Подкрепа" не подкрепят под условие", съобщи вицепремиерът Мария Габриел след продължилото над 5 часа заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
"Социалните партньори не постигнаха единодушна позиция и относно Проект на Закон за Държавния бюджет. "БСК, КРИБ и КТ "Подкрепа" се въздържат от подкрепа. АИКБ, ССИ не подкрепят, БТПП и КНСБ принципно подкрепят с редица бележки", допълни тя.
В проектобюджета са заложени общо 8 163 353 100 лв. от приходи и трансфери. Увеличението в средствата за НЗОК за следващата година спрямо тази е с 1 136 139 500 лв.
В Бюджета е разписано увлечението на минималната работна заплата на 933 лева от 1 януари 2024 година.
Василев: В бюджет 2024 г. са заложени публични инвестиции за почти 10 млрд. лв.
Най-много средства са предвидени за болниците - около 3,5 млрд. лева. За общопрактикуващите лекари са предвидени 560 млн. лева, за специализираната извънболнична помощ 562 млн. лева, за лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели са предвидени над 2,1 млрд. лева.
Министърът на здравеопазването Христо Хинков определи бюджета като "балансиран", и заяви, че той "създава стабилна финансова рамка за цялостно функциониране на системата".
Заместник-министърът на финансите Георги Клисурски посочи, че са заложени повече средства за извършването на профилактични прегледи. Целта е увеличаването на броя хора, извършващи профилактични прегледи.
КНСБ оцени бюджета за 2024 г. като „напрегнат”
"Продължаваме тенденцията към увеличаване на разходите за извънболнична помощ и профилактична дейност", заяви министърът на здравеопазването Христо Хинков по време на обсъжданията на проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) на заседанието на Съвета за тристранно сътрудничество.
Според министъра параметрите на бюджета показват, че се увеличава броят на неосигурените хора, за които държавата поема все повече ангажименти. „Това е проблем, който би трябвало да ни насочи вниманието за това да се увеличава възможността здравното осигуряване да обхваща все повече от населението на България“, посочи Хинков.
„Приемаме напълно балансирания бюджет на НЗОК. Смятаме, че параметрите в проекта на бюджета създават стабилна финансова рамка за цялостното функциониране на системата", добави министърът.
Синдикатите от КТ „Подкрепа“ вече обяви принципна подкрепа за проекта за държавен бюджет, както и за проектобюджета на здравната каса, но не подкрепя този на Държавното обществено осигуряване. В становището се посочва, че предложените проекти на бюджети за 2024 година и тригодишната прогноза не могат да откроят изпълнението на поставените цели с Националната програма за развитие „България 2030“, а именно: ускорено икономическо развитите, демографски подем и намаляване на неравенствата.
КНСБ оценява внесения бюджет с измененията, които бяха направени буквално последните дни, и минимизирането на приходите и разходите без съответно таксата за пренос на газ и намаляване на капиталовата програма, като напрегнат, особено в приходната част.А Съюзът за стопанска инициатива обяви, че не подкрепя Бюджет 2024 и има сериозни резерви по отношение на полезния ефект, който ще възпроизведе предложената макрорамка. За съжаление, заложената фискална политика не е насочена към постигане на балансиран бюджет или излишък, посочиха от ССИ.
Като пречки пред развитието те посочиха въвеждане на 15% ставка по данъка върху печалбата за предприятия с приходи над 1,5 млрд. лв., повишаване на максималния осигурителен доход на 3 750 лв., което е твърде високо и увеличаване на минималната работна заплата и на минималния осигурителен праг на 933 лв. Освен това, на фона на цялостната ревизия на данъчната политика у нас, липсва цялостна визия и прогноза как ще се реализира тя в годините занапред и какви биха били ефектите от нея, което поставя българския бизнес и международните инвеститори, клиенти и партньори на тъмно, обясняват от съюза.
"След проведения съвет имаше редица бележки, които бяха направени по бюджетите. Част от тези бележки трябва да бъдат обсъдени от Министерския съвет (МС), който да се проведе в петък, за да бъдат приети окончателните варианти на бюджетите". Това заяви финансовият министър Асен Василев на брифинг в МС след заседание на НСТС.
По думите му очакванията са до 22 декември да бъде приет проектът за държавен бюджет за 2024 г., както и проектите на бюджети на Здравната каса и на Държавното обществено осигуряване.
Относно бюджета на Здравната каса за догодина, социалните партньори не постигнаха единодушие . Основните забележки към текстовете са, че с тях не се правят реформи в системата.
Единствено от АИКБ се въздържаха от подкрепа на Бюджета, защото според Асоциацията на индустриалния капитал в България няма конкретни реформи, с които да се развие здравноосигурителната система. КТ "Подкрепа" и КНСБ подкрепиха заложената рамка.
"По точка две от дневния ред НТСТ не постигна единодушна подкрепа относно Проекта на Закона на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2024 г. АИКБ, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Съюз на стопанска инициатива (ССИ) се въздържат от подкрепа. Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Българска стопанска камара (БСК) принципно подкрепят. КНСБ и КТ "Подкрепа" не подкрепят под условие", съобщи вицепремиерът Мария Габриел след продължилото над 5 часа заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
"Социалните партньори не постигнаха единодушна позиция и относно Проект на Закон за Държавния бюджет. "БСК, КРИБ и КТ "Подкрепа" се въздържат от подкрепа. АИКБ, ССИ не подкрепят, БТПП и КНСБ принципно подкрепят с редица бележки", допълни тя.
В проектобюджета са заложени общо 8 163 353 100 лв. от приходи и трансфери. Увеличението в средствата за НЗОК за следващата година спрямо тази е с 1 136 139 500 лв.
В Бюджета е разписано увлечението на минималната работна заплата на 933 лева от 1 януари 2024 година.
Василев: В бюджет 2024 г. са заложени публични инвестиции за почти 10 млрд. лв.
Най-много средства са предвидени за болниците - около 3,5 млрд. лева. За общопрактикуващите лекари са предвидени 560 млн. лева, за специализираната извънболнична помощ 562 млн. лева, за лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели са предвидени над 2,1 млрд. лева.
Министърът на здравеопазването Христо Хинков определи бюджета като "балансиран", и заяви, че той "създава стабилна финансова рамка за цялостно функциониране на системата".
Заместник-министърът на финансите Георги Клисурски посочи, че са заложени повече средства за извършването на профилактични прегледи. Целта е увеличаването на броя хора, извършващи профилактични прегледи.
КНСБ оцени бюджета за 2024 г. като „напрегнат”
"Продължаваме тенденцията към увеличаване на разходите за извънболнична помощ и профилактична дейност", заяви министърът на здравеопазването Христо Хинков по време на обсъжданията на проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) на заседанието на Съвета за тристранно сътрудничество.
Според министъра параметрите на бюджета показват, че се увеличава броят на неосигурените хора, за които държавата поема все повече ангажименти. „Това е проблем, който би трябвало да ни насочи вниманието за това да се увеличава възможността здравното осигуряване да обхваща все повече от населението на България“, посочи Хинков.
„Приемаме напълно балансирания бюджет на НЗОК. Смятаме, че параметрите в проекта на бюджета създават стабилна финансова рамка за цялостното функциониране на системата", добави министърът.
Синдикатите от КТ „Подкрепа“ вече обяви принципна подкрепа за проекта за държавен бюджет, както и за проектобюджета на здравната каса, но не подкрепя този на Държавното обществено осигуряване. В становището се посочва, че предложените проекти на бюджети за 2024 година и тригодишната прогноза не могат да откроят изпълнението на поставените цели с Националната програма за развитие „България 2030“, а именно: ускорено икономическо развитите, демографски подем и намаляване на неравенствата.
КНСБ оценява внесения бюджет с измененията, които бяха направени буквално последните дни, и минимизирането на приходите и разходите без съответно таксата за пренос на газ и намаляване на капиталовата програма, като напрегнат, особено в приходната част.
