Парламентарната комисия по конституционни въпроси ще разгледа промените в основния закон на второ четене. На заседанието се очаква текстовете да бъдат прецизирани. Част от промените са свързани с реформирането на съдебната система и с ограничаването на правомощията на президента при съставянето на служебен кабинет, предава БНР.
Към момента единствената сигурна поправка, която отпада от първоначално внесените, е тази за националния празник. ГЕРБ се отказаха от идеята си да го сменят от 3 март на 24 май.
На първо четене: Парламентът прие промените в Конституцията
В измененията на основния закон се предвижда, при назначаване на служебно правителство, премиерът да се избира измежду председателите на народното събрание, на БНБ и на Конституционния съд. Вносителите вече дадоха заявка, че този кръг от хора най вероятно ще се разшири. Обсъжда се и възможността хора с двойно гражданство да могат да бъдат избирани за министри.
В резултат на проведените обществени обсъждания в ресорната комисия редакции се очакват и в текстовете, свързани с индивидуалната конституционна жалба. Всеки съд по своя преценка, или по искане на страна в процес, ще може да се отнася директно към Конституционния съд. Висшият съдебен съвет да бъде разделен на два отделни съвета - съдийски и прокурорски, но вносителите на конституционните промени трябва да намерят форма, под която те да провеждат съвместни заседания по общи въпроси за съда и прокуратура.
Предвидено е в прокурорския съвет превес да имат представителите на парламентарната квота, като целта е да се засили обществения надзор върху дейността на прокуратурата, както и да се гарантира по голяма независимост на редовите прокурори чрез намаляване на влиянието на обвинител номер 1.
В петък стана ясно, че отпада идеята председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд, както и главния прокурор да имат право на повторен мандат. Двамата върховни съдии ще се избират за 7 години както досега, но мандатът на главния прокурор ще бъде намален на 5 години.
Към момента единствената сигурна поправка, която отпада от първоначално внесените, е тази за националния празник. ГЕРБ се отказаха от идеята си да го сменят от 3 март на 24 май.
На първо четене: Парламентът прие промените в Конституцията
В измененията на основния закон се предвижда, при назначаване на служебно правителство, премиерът да се избира измежду председателите на народното събрание, на БНБ и на Конституционния съд. Вносителите вече дадоха заявка, че този кръг от хора най вероятно ще се разшири. Обсъжда се и възможността хора с двойно гражданство да могат да бъдат избирани за министри.
В резултат на проведените обществени обсъждания в ресорната комисия редакции се очакват и в текстовете, свързани с индивидуалната конституционна жалба. Всеки съд по своя преценка, или по искане на страна в процес, ще може да се отнася директно към Конституционния съд. Висшият съдебен съвет да бъде разделен на два отделни съвета - съдийски и прокурорски, но вносителите на конституционните промени трябва да намерят форма, под която те да провеждат съвместни заседания по общи въпроси за съда и прокуратура.
Предвидено е в прокурорския съвет превес да имат представителите на парламентарната квота, като целта е да се засили обществения надзор върху дейността на прокуратурата, както и да се гарантира по голяма независимост на редовите прокурори чрез намаляване на влиянието на обвинител номер 1.
В петък стана ясно, че отпада идеята председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд, както и главния прокурор да имат право на повторен мандат. Двамата върховни съдии ще се избират за 7 години както досега, но мандатът на главния прокурор ще бъде намален на 5 години.
