Как психично болни хора могат да попаднат в омагьосан кръг?
98001
Как психично болни хора могат да попаднат в омагьосан кръг?
Психично болни стигат до психиатрични клиники едва след като извършат престъпление. Това коментира пред Дарик директорът на Държавната психиатрична болница в Карлуково д-р Христо Василев. Много от болните, извършили престъпления, са били пациенти в някоя от клиниките в страната, но месеци или години след като са постъпили и са се стабилизирали, те са били пуснати. В България обаче няма институция, която да проследява какво е състоянието им и дали то се влошава. Така повечето от тях могат да се върнат в психиатричните клиники едва след като извършат престъпление и то само ако бъдат заловени.
В България има три начина човек с психично заболяване да постъпи в клиника: доброволен, когато пациентът сам осъзнава какво е състоянието му, настанен със съдебно решение, когато неговите близки осъзнават, че човекът има проблем и трябва да бъде приет в болница, и приет по спешност, когато извърши престъпление или наруши обществения ред.
Животът не е права и настъпването на педала докрай може да ни изхвърли на завой
Директорът на Държавната психиатрична болница в Карлуково д-р Христо Василев обаче разказа пред Дарик, че хората с тежки психози не отиват сами в клиника: „По една или друга причина той се е влошил, постъпва при нас, било то доброволно, принудително, задължително лечение, ние го лекуваме и след това го изписваме и навън никой не го проследява. Което съответно води до поредно влошаване на състоянието, обостряне. Дали ще извършат престъпление или не, те се въртят в един порочен кръг – влизат, лекуват се, стабилизират се, излизат навън, спират лечението си сами и пак влизат в болница. Тук чакаме да се влоши до такава степен, че да извърши нещо и тогава да търсим кой крив, кой прав”.
Психично болни хора, извършвали престъпления, прекарали месеци или години в болница и подобрили състоянието си, напускат лечебното заведение. Въпреки че си тръгват в добро състояние, навън те спират да приемат лекарствата, които са им нужни и рязко се влошават. Д-р Василев споделя, че е възможно същите тези хора да извършат повторни престъпления и никой да не носи отговорност за това: „Би трябвало колегите, които са го пуснали и съответно съдията да носи такава отговорност. Но мисля, че в законодателството в България не е предвидено дали районният съдия или колегите, които са направили експертизата, биха могли да носят отговорност. Възможно е никой да не носи отговорност”.
Психично болни без грижа, здрави живеят в психиатрии
По думите на Василев психично болните биха могли да се радват на нормален живот в обществото ни, стига да приемат лекарствата си редовно. В България обаче няма институция, която да проследява състоянието на хората с подобни заболявания. Така част от тях превръщат психиатричните клиники в приюти, защото няма къде да отидат, ако излязат, а друга част остават навън и могат да бъдат прибрани отново, но едва когато извършат престъпления и бъде доказано, че те са виновни.
В България има три начина човек с психично заболяване да постъпи в клиника: доброволен, когато пациентът сам осъзнава какво е състоянието му, настанен със съдебно решение, когато неговите близки осъзнават, че човекът има проблем и трябва да бъде приет в болница, и приет по спешност, когато извърши престъпление или наруши обществения ред.
Животът не е права и настъпването на педала докрай може да ни изхвърли на завой
Директорът на Държавната психиатрична болница в Карлуково д-р Христо Василев обаче разказа пред Дарик, че хората с тежки психози не отиват сами в клиника: „По една или друга причина той се е влошил, постъпва при нас, било то доброволно, принудително, задължително лечение, ние го лекуваме и след това го изписваме и навън никой не го проследява. Което съответно води до поредно влошаване на състоянието, обостряне. Дали ще извършат престъпление или не, те се въртят в един порочен кръг – влизат, лекуват се, стабилизират се, излизат навън, спират лечението си сами и пак влизат в болница. Тук чакаме да се влоши до такава степен, че да извърши нещо и тогава да търсим кой крив, кой прав”.
Психично болни хора, извършвали престъпления, прекарали месеци или години в болница и подобрили състоянието си, напускат лечебното заведение. Въпреки че си тръгват в добро състояние, навън те спират да приемат лекарствата, които са им нужни и рязко се влошават. Д-р Василев споделя, че е възможно същите тези хора да извършат повторни престъпления и никой да не носи отговорност за това: „Би трябвало колегите, които са го пуснали и съответно съдията да носи такава отговорност. Но мисля, че в законодателството в България не е предвидено дали районният съдия или колегите, които са направили експертизата, биха могли да носят отговорност. Възможно е никой да не носи отговорност”.
Психично болни без грижа, здрави живеят в психиатрии
По думите на Василев психично болните биха могли да се радват на нормален живот в обществото ни, стига да приемат лекарствата си редовно. В България обаче няма институция, която да проследява състоянието на хората с подобни заболявания. Така част от тях превръщат психиатричните клиники в приюти, защото няма къде да отидат, ако излязат, а друга част остават навън и могат да бъдат прибрани отново, но едва когато извършат престъпления и бъде доказано, че те са виновни.
