Антон Станков
Антон Станков / БГНЕС, архив
Ако премахнем съкратеното следствие, се връщаме към безкрайните съдебни процеси, твърди един от авторите на поправката и бивш съдия
Два юридически въпроса предизвикаха голям обществен дебат през последните дни. Първият е свързан с темата за съкратеното съдебно следствие, което позволява на съда да редуцира наказанието на направилия самопризнания обвиняем, а вторият – с условното предсрочно освобождаване на осъдения за убийство у нас австралийски граждани Джок Полфрийман. В тази връзка DarikNews потърси мнението на Антон Станков – практикуващ адвокат, бивш наказателен съдия и бивш министър на правосъдието в кабинета на НДСВ и ДПС с премиер Симеон Сакскобургготски /2001-2005/.

Данаил Кирилов: Двата законопроекта за съкратеното производство не си противоречат, а се допълват

- Г-н Станков, заради случаите на тежки престъпления през лятото, съкратеното съдебно следствие попадна във фокуса на обществения дебат. Депутатите одобриха на първо четене и няколко законопроекта за промени в НК и НПК, които си противоречат. Според едната страна в спора съкратеното следствие трябва да отпадне при някои случаи, защото възможността за намаляване на наказанието за тежки престъпления не е справедлива. Според другата гледна точка обаче правният институт трябва да остане, но съдът да преценява при всеки отделен казус. Как мислите вие?

Гласуват окончателно за съкратеното производство преди депутатската ваканция за вота

- Аз съм привърженик на съкратеното съдебно следствие. Бих искал дебело да подчертая, че това е тесен юридически въпрос. В този смисъл, моля обществото да остави тази тема да я решават юристите, защото тя е част от фината настройка на наказателноправната система в България. Съкратеното съдебно следствие спестява много пари на данъкоплатците и усилия на съдебните, следствените и полицейски органи. Следователно то не може да бъде зачертано просто ей така.

В същото време общественият дебат е много важен, защото той акцентира върху темата за несправедливостта на наказанията при тежките случаи. Има какво да се случи, има какво да се промени, но аз съм привърженик, че съдът би могъл да преценява кога да го приложи и кога – не. Такава възможност и в момента има.

Съдът да решава може ли да се намалява наказанието при убийство, изнасилавне, блудство​​​​​​​

- Но все пак има политическа воля за премахването на съкратеното следствие. Какво би последвало от това?

- Връщаме се към безкрайните съдебни процеси – омаломощаване на свидетели с призовавания, отлагане на заседания. Омаломощаване на експертите, защото и те по същия начин ще се „влачат“ по съдебните зали, я се даде ход на делото, я – не. Има хиляди адвокатски хватки и трябва да си даваме сметка за това. Докато при съкратеното съдебно следствие подсъдимият признава фактите по обвинителния акт. Не вината си, а фактите. Върху признаването на тези факти може да се пледира включително и за невиновност, така че не трябва едностранно да се гледа на този наказателноправен институт.

- Имате ли наблюдения как е уреден този въпрос в някои други европейски държави? Този правен институт съществува и там. Води ли се някъде също подобен дебат?

- Не бих могъл да кажа. Съжалявам, че нямам такава информация. С риск да прозвучи нескромно, но аз съм един от авторите на тази идея. Когато защитихме този проект за НПК през 2005 г., включително със съкратеното съдебно следствие, главата „Правосъдие и вътрешните“ работи беше затворена. Това беше през пролетта на 2005 г. и България направи огромна крачка напред към членството си в Европейския съюз. Това бих могъл да кажа като прецедент в българската история на правото.

- Другият юридически казус, който предизвика огромна вълна от обществени реакции, е предсрочното освобождаване на осъдения у нас за убийство австралиец Джок Полфрийман. Стигна се и до противопоставяне вътре в магистратските среди. Какво е вашето мнение?

Случаят „Полфрийман”: Протести и политическо напрежение след съдебното решение (ВИДЕО)

- Обществената реакция, включително и моята лична като гражданин, беше негативна. Аз съм бил дълго време заместник-председател на Софийския градски съд, отговарящ за наказателното отделение и конкретно за условните предсрочни освобождавания. Категоричен съм, че съдът винаги се е съобразявал с отрицателно становище на затворническата администрация, каквото в този конкретен казус има. Любопитно ми е Хелзинкският комитет давал ли е становище по други казуси от подобен вид? Аз не съм запознат и не мога да коментирам, но просто ми е интересно. В същото време, като юрист, се присъединявам към мнението, изказано вече от някои колеги. Процедурата, която прокуратурата инициира за възобновяване на наказателното производство по повод на предсрочното освобождаване, за мен е недопустима. За съжаление го казвам, но такъв е законът.

- Прецедент ли е тя? Имало ли е други и преди?

- Не мога да кажа, няма от къде да имам такава информация. Общо взето в публичното пространство за първи път се инициира такава процедура и тук становището на прокуратурата ще зависи и от отношението на ВКС. Конкретните трима съдии, които са определени, как ще подходят към този казус. За мен НПК не позволява подобен вид развитие на казуса. Трябвало е да се мисли по-рано.

Филчев: Решението за Полфрийман е взето от незаконен и предубеден съдебен състав​​​​​​​

- Означава ли това, че прокуратурата е стартирала процедурата, за да отговори на обществените очаквания?

- В предизборен период сме, за избор на нов главен прокурор. Предполагам, че тези действия са подчинени на тази логика, но не съм в прокуратурата и не мога да коментирам повече. Може би все пак отговарят на някакви обществени очаквания, но те, според мен, не почиват на закона в момента.

- Как смятате, че ще завърши този казус?
​​​​​​
- Има съд, той ще реши. Не бих искал да поставям под никакъв натиск ВКС. Колегите ги познавам поименно, работили сме заедно. Ерудирани и подготвени са. Надявам се с мъдрост и по закон да отсъдят, но обществото не трябва да се възмущава, ако решението бъде отрицателно. Според мен процедурата е на ръба на закона.