Голямата отговорност на управляващите и на днешния парламент е да вземат решение дали в България да се строи нова ядрена мощност или не - прехвърлянето на отговорността за това решение върху избирателите не е най-добрия подход. Това коментира в интервю за Дарик бившият енергиен министър в кабинета „Сакскобургготски" Мирослав Севлиевски. По думите му обаче след като вече има решение за референдум, той трябва да се проведе по най-добрия начин, за да не се провали самата идея за допитването. Севлиевски, който като министър през 2005 г. размрази проекта „Белене", посочи, че за съжаление този проект е бил провален дори и в благоприятните икономически условия тогава.
„Изборът в голяма степен не е този, който вероятно трябваше да се случи. Защото така или иначе на въпрос дали българите искат да развиват ядрена енергетика, социологическите проучвания през годините са показали от 80 до 60 процента подкрепа. По-големият въпрос е дали ще се строи ядрена централа в Белене или няма да се строи. Разбира се, е трудно да сравняваме това, което през 2005 година беше решено за строеж на такава централа, и днес, седем години по-късно. Нещата трудно могат да бъдат сравнявани. Тогава в света имаше пари, днес в света няма пари", каза Севлиевски.
По неговото мнение голямата отговорност на управляващите и парламента е да вземат решение дали да се строи нова ядрена мощност или не. „Прехвърлянето на отговорност върху избирателите, струва ми се не е най-добрият подход", каза още Севлиевски. Той допълни, че така или иначе решение за референдум е взето и допитването трябва да протече максимално демократично и да е максимално добре организирано, за да не се убие самата идея за референдума.
За проекта „Белене" - преди и сега
Севлиевски изрази вярата си, че страната ни има нужда от развитие на ядрената енергетика. „Аз пуснах „Белене" и вярвах, че тогава България е в състояние да реализира такъв голям инвестиционен проект. За съжаление проектът беше в голяма степен провален, даже в онези изключително благоприятни международни условия за неговата реализация", коментира Севлиевски. По думите му тогава планът е предвиждал първо да се намери стратегически инвеститор, той да влезе в капитала на новата компания и тогава да се водят преговори с доставчик на оборудване или строител. „Нали си давате сметка, че българите, заедно с германците щяха по-лесно да преговарят с руснаците по отношение на цена и срокове например", каза Севлиевски, напомняйки за намеренията на германския енергиен гигант RWE да се включи в проекта, от които в последствие инвеститорът се отказа.
„Проектът „Белене" трябва да ни бъде като обеца на ухото и всички грешки, допуснати в този проект, трябва да ги отчетем и да не ги допускаме при реализацията на „Южен поток", коментира още Мирослав Севлиевски. Той допълни, че договорът за газопровода вече е подписан и няма смисъл от критика - било по-добре да се види как той да бъде реализиран в полза на държавата и българските граждани.
Честността на изборите - голямото предизвикателство пред ГЕРБ
Мирослав Севлиевски гостува в предаването „Междуредие" в рамките на рубриката „20 години по-късно", като коментира 2003-а - годината, в която беше създаден дискусионният клуб „Новото време" в рамките на НДСВ. Клуб, който по-късно се превърна в отделна парламентарна група и даде началото на партия „Новото време".
„Голямото предизвикателство пред ГЕРБ е да организират изборите така, че не само светът, но и българите да вярват, че изборите са честни", коментира Севлиевски, който е един от създателите на Българското сдружение за честни избори и граждански права през 1990 г.
По думите му „въпросът е да не се допусне дори чувство в избирателите, че някой гони служебна победа на вота". „В началото на демокрацията имаше малки пунически битки между СДС и БСП във всяка секционна избирателна комисия - не купено противопоставяне, а емоционално беше това, а сега до всички стигат слуховете за подменени протоколи - нещо, което не трябва да се допуска в държава член на ЕС", коментира още бившият депутат.
Костов днес бил жертва на собствената си политика
„Това СДС, което днес се доразпада, не е това СДС, което беше през 90-та година. Днешното СДС, което се разпада е продуктът, който Иван Костов създаде като партия през 1996-1997 г.", коментира Мирослав Севлиевски по повод събитията в старата десница. „Костов днес е жертва на собствената си политика - той започна да гони хора през 90-те години и днес беше индиректно изгонен от СДС, макар че той е в различна партия от няколко години", допълни бившият депутат.
„Понеже наближават избори старата десница или трябва да бъде коалиционен партньор на ГЕРБ или трябва да стане неконструктивна опозиция", посочи Севлиевски. Според него големият въпрос за 2013 година е дали резултатите от изборите ще доведат ли до стабилно управление или до фрагментация и ще се върнем към това, което е било преди 1997 г. - избори през две години.
Имало ново поколение, което да реализира добрите идеи на нововремци
„Новото време" като начин на живот няма как да остане в миналото - ако ние не сме успели да реализираме идеите на новото време като политически проект, то ще има други хора, ново поколение, което в една или друга форма ще ги реализира - добрите неща винаги се случват, въпросът е да стават по-бързичко", каза Мирослав Севлиевски по повод партията, която не успя да влезе в парламента на изборите през 2005 г.
Севлиевски припомни, че Новото време е настоявало да се създаде центристка коалиция, с която НДСВ, Новото време и ДПС да се явят на изборите през 2005 г. „Ако това беше станало, тройната коалиция в онази й форма нямаше да дойде на власт - тогава категорично съм подценил желанието и способностите на БСП да разбият това намерение", допълни той.
„Подобни случки не са еднозначни, те винаги нанасят щети, но времето показа, че всички обвинения към мен или тогавашните ми колеги са били безпочвени", коментира още бившият депутат по повод „яхтения скандал" - едно от събитията, белязали 2003 година. Политическият скандал беше предизвикан от снимки, на които тогавашните министри Милен Велчев и Пламен Петров и Мирослав Севлиевски са на яхта в Монако заедно с Иван Тодоров-Доктора. Според една от версиите тогава снимките били намерени в колата на Доктора при разследването на атентата срещу него през април 2003 г.
