Новите тръбопроводи може да изпреварят нарастването на добива на каспийски нефт

20 септември 2007 14:28

През последните години Черноморският регион играе все по-активна роля на международната арена, изтласквайки на втори план Каспийския. Само през последната половин година в Черноморския регион бяха одобрени проекти за създаване на нови газо- и петролопроводи, които в бъдеще трябва да увеличат каспийските енергийни доставки за европейските пазари. Подписано беше споразумение за прокарване на петролопровода Бургас-Александруполис, направена беше заявка за създаване на прикаспийски газопровод, както и за прокарването на южноевропейски газопровод през акваторията на Черно море до България с разклонения към Австрия, Словения и Италия. Очаква се, че ресурсите, които ще идват от каспийските находища по новите тръбопроводи, ще повишат значението на страните от Черноморския регион.

Същевременно ще се увеличи и конкуренцията между тях за правото да изнасят ресурси, добити от каспийските находища. С подписването на споразумението между Русия, България и Гърция за създаването на петролопровода Бургас-Александруполис рязко се увеличи значението на България. Началната пропускателна способност на тръбопровода е 35 млн. тона годишно с възможност да се увеличи до 50 млн. тона. Съществува също проект за създаването на трансбалкански петролопровод Бургас-Вльора, който трябва да свърже бреговете на Черно и Адриатическо море.

Предвижда се неговата мощност да бъде 37 млн. тона годишно. И въпреки че осъществяването на тези проекти е въпрос на бъдещето, България става важен компонент от системата за износ на ресурси за европейските страни.

За ролята на ключова страна в транспортирането на каспийските ресурси претендира и Румъния, която активно настоява за построяването на петролопровод Констанца-Панчево-Омишали, който трябва да осигури петрол за заводите в Румъния, Сърбия и

Хърватия и транспортирането му към европейските страни. Освен към този проект Румъния има интерес и към създаването на петролопровод Констанца-Триест с пропускателна способност до 40 млн. тона петрол годишно, чийто строеж трябва да започне през 2009 г. Ако тези проекти бъдат осъществени, значението на Румъния като износител на петрол от Каспийския регион за европейския пазар също ще нарасне.

Засега оптимизмът на черноморските държави, предвкусващи огромни печалби от транспортирането на бъдещите ресурси и от построяването на съпътстваща инфраструктура, се базира на декларациите на ръководителите на прикаспийските държави, които дават уверения за наличието на огромни и лесни за добиване запаси от петрол и газ.

Същевременно сегашните добивани количества поставят под съмнение пълното натоварване на мощностите на вече съществуващите тръбопроводи, да не говорим за онези, които може да влязат в експлоатация след 5-7 години. През последните години

Азербайджан добива около 30 млн. тона, от които се изнасят 22 милиона тона. При това работят: нефтопроводът Баку-Супса с мощност 10 млн. тона годишно, Баку-Новоросийск с мощност 5 млн. тона и Баку-Тбилиси-Джейхан с проектна мощност 50 млн. тона петрол годишно. Така максималният експортен потенциал на Азербайджан възлиза на 65 млн. тона годишно.

Според най-оптимистичните прогнози през 2010 г. Азербайджанската международна компания ще може да добива 45 млн тона петрол годишно, което не е достатъчно за пълно натоварване дори на тръбопровода Баку-Джейхан. Така че за да бъде проектът рентабилен, само азерският петрол няма да бъде достатъчен. Затова надеждата на азерите е в казахския петрол.

До 2006 г. Казахстан е добивал повече от 60 млн тона петрол годишно, като е транспортирал 52,3 млн. тона, от тях 42 млн тона през Русия. Прогнозите сочат, че през 2012 г. добивът на петрол в Казахстан може да стигне 170-180 млн. тона годишно. Според по-предпазливи оценки към 2015 г. Казахстан ще увеличи добива само до 150 млн. тона годишно. Допълнителни количества суровина ще бъдат пуснати по контролирания от Русия тръбопровод Бургас-Александруполис, който ще стане продължение на Каспийския тръбопроводен консорциум, пренасящ предимно петрол от Казахстан.

Сега в Казахстан няма свободни обеми и от газ. До 2006 г. страната добиваше около 26 млрд. куб. м газ, до 2015 г. това число може да стигне до 45 млрд. куб. метра. Това количество не е достатъчно, за да запълни новите тръбопроводи. Остава Туркменистан, чиито запаси от газ се оценяват на 2,8 до 3 билиона куб. м.

И така, всички проекти за новите газо- и петролопроводи се разработват на базата на декларациите на прикаспийските страни за възможностите за увеличаване на добива на енергийните ресурси. Но засега това са виртуални запаси и не е изключено прогнозите да бъдат сериозно коригирани в посока към намаляване на количествата.

Във връзка с това е интересен въпросът как ще се развива ситуацията в Черноморско-Каспийския регион, ако се получи несъответствие между производството на нужните количества суровина и построяването на новите тръбопроводи. А подобен сценарий не може да се изключи.

Добивът на петрол и газ се влияе както от политически, така и от икономически фактори. Примерът с украинския петролопровод Одеса-Броди е твърде показателен. Основната грешка на украинските власти, които взеха решението за построяването на тръбопровода в началото на 90-те години беше, че се повлияха от еуфорията, която цареше в новите прикаспийски държави, предвкусващи бърз петролен рай. Тогава не беше направен и задълбочен анализ на потенциалните доставчици на петрола от Каспийския регион, а да не говорим за сключването на договори с тях.

В резултат поради геополитическа игра, както и поради сериозни пропуски в сметките тръбопроводът Одеса-Броди не влезе в действие. Основната причина беше липсата на свободни обеми каспийски петрол. Роля изигра и политическата нестабилност в Украйна, чиито партньори я изключиха от стратегическите си планове. Прокарването на тръбопровода значително изпревари темповете на добив на каспийски петрол.

Друг пример е несъответствието между количеството на доставките и разчетените обеми за потребление, което стана при газопровода "Синият поток" от Русия за Турция по дъното на Черно море. Той и до днес не работи с пълен капацитет, тъй като потреблението на газ в Турция се оказа надценено.

Сегашните планове на черноморските страни за транспортиране на енергийни ресурси от Каспийския регион значително изпреварват възможностите на прикаспийските страни за техния добив, поради което е изключително важно те рязко да го увеличат. Липсата на енергийни ресурси, които могат да натоварят всички съществуващи и планирани маршрути на тръбопроводите, може да изостри ситуацията в Черноморско-Каспийския регион и да стане сериозен фактор за засилване на разногласията между страните от Черноморския регион. Още повече, че всяка от тях разчита да затвърди геополитическите си позиции в региона и да получи нови печалби от транспортирането на допълнителни количества петрол и газ от каспийските находища.

Само след две-три години ще стане ясно доколко верни са прогнозите за бързо увеличаване на добива на петрол и природен газ в Азербайджан, Туркменистан и Казахстан. Ако те се оправдаят, страните от Черноморския регион ще могат да затвърдят политическото си влияние и да решат, поне отчасти, социално-икономическите си проблеми. Но ако се окажат поредната манипулация, борбата за суровина за новите и за вече функциониращите тръбопроводи ще се разгори с нова сила и ще превърне Черноморския регион в арена на съперничество. (БТА)