Днес започват ХVІ национални празници на духовите оркестри „Дико Илиев” в Монтана. В началото на тази година бе отбелязана и 120-годишнината от рождението му.
Малко известен е фактът, че този най-скъп на народа композитор е оценен от държавата власт и в музикалните среди в края на годините от живота си.
По това време Дико Илиев живее при дъщеря си в Михайловград /днешна Монтана/, наближава своите 80 години, но още работи, дирижира, създава нови оркестри в селските читалища.
Как точно бива оценен и признат Майстора, разказва Лалка Методиева. На нея през 1977 година е възложено за опише биографията и творчеството на композитора по искане на Тодор Живков. Първият в държавата съвсем не случайно разбира, че Дунавското хоро, което повежда всяка Нова година си има създател.
netinfo
Това му разказал Тодор Божинов от Вършец, на посрещането на 1977 година в резиденция „Бояна”. След тази среща колелото на признанието се задвижва бързо. През 1978 година, когато Дико Илиев навършва 80 години, става член на Съюза на българските музикални дейци, с указ на Живков получава званието заслужил деятел на културата, след това народен.
Държавният глава идва лично да се срещне с композитора в Монтана и му подарява часовник, с надпис „На Дико Илиев от Тодор Живков”. Признанието превръща юбилейното тържество в национално събитие. Маестрото лично дирижира оркестъра на сцената. Няколко години по късно получава и най-високото държавно отличие „Герой на труда”.
Разбира се най-голямата награда за Майстора идва много по-рано и това е мястото, което заема в душите на хората. Тази обич го следва във всички градове и паланки в Северозападна България.
Човешката почит, възхищение и искрена радост получава при всяка среща, при всеки първи тон на духовата музика. Те са е народният дар за всеотдайността на незабравимия Дико Илиев.
