Започна се с Вальо Топлото. Скандалът с него се завихри и разгоря през горещото лято на 2006 година. После и около баба Цеца стана горещо. И заваляха информации за все повече откраднати пари, за все повече банкови сметки по света и у нас. Заваляха, но не потушиха пожара, даже напротив. Подпалиха се и заместниците на Вальо Топлото и ги прибраха на топло.
През това време – 500км на изток, в пределите на България, една вече немска компания, заела се да се грижи за тока на Варненци, започна да има сериозни проблеми с не чак толкова глупавите варненци. 139 села дадоха на съд Е.он за калпав ток. През есента зачестиха авариите в електропреносната мрежа. На няколко пъти много варненци останаха без ток за неопределено време. И се разгневиха. Започнаха протестите. От шуменско и търновско не останаха назад – и те започнаха да се жалват от лош ток или направо от липсата му. А от Е.он започнаха да дават бизнесзакуски за журналистите и малко по малко да излизат от информационното затъмнение. Разсекретиха приватизационния си договор – толкова време стоял на тъмно. А преди това се оказа, че са инвестирали в пъти по-малко в електропреносната мрежавъв Варненско, отколкото са обещавали на държавата България.
Настъпи декември 2006 – един доста топъл зимен месец. Учените прогнозираха най-топлата година, а на Електроразпределение Варна изпуши софтуера. Може би от изненадващо топлото време. Стотици хиляди домакинства се объркаха за сметките си, а хиляди варненци се редяха на опашки пред касите.
После дойде непривично топлият 31 декември 2006. Брюксел настоя да спрем 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ “Козлодуй”. Унесени в Еврочленска еуфория и доволни, че заради топлото пестим пари, като че ли не обърнахме подобаващо внимание на този факт.
И на Румен Овчаров би следвало да му е все по-притеснено. От главен износител на електроенергия на Балканите, България се превърна в държава, която разполага с два изправни, но неработещи реактора. В следствие на което албанците получават едва между четири или осем часа електричество на ден. Това стана ясно вчера – на среща на Станишев с албанския премиер Сали Бериша, който призова ЕС да преразгледа възможностите за повторно пускане на реакторите.
Вчера излезе и още една енергийна новина. Която беше основна за всички новинарски емисии, а днес е на първа страница на всички вестници. Прецедент: Осъдиха Енергото във Варна за 143 280 лв. О тях почти 112 000 ще получи семейство Аронови от варненското село Осеново, чиято къща изгоря на 23 ноември 2005 година.
Пак вчера се разнесе един еретичен призив: Не плащайте за топхлото, ако мислите, че ви лъжат! Високите сметки за парно станаха причина за още протести и ще докарат още съдебни искове.
Положението на фирмите, които продават топло и светло е все по-разклатено, а да осъдиш Енерго или Топлофикация се превръща в печеливш бизнес в България. Съдилищата стават все по-благосклонни, исканите суми – все по-внушителни, адвокатите – все по-търсени. Да покажеш парите в прозрачна урна на всички медии се оказва също печеливш PR ход. Покажи му на българина пари накуп и апетитът се изостря. От достоверен източник Дарик радио научи какъв е хонорарът на адвоката на сем Аронови – Иван Кръстев. 20 000 лв. Няма лошо. Важното е, че Аронови получиха възмездие.
Предстоят още дела. И още възмездие. Както и пари в прозрачни урни. А 2007 ще е една гореща година. Колкото по-топло, толкова по-трудно за компаниите, пък и за държавите, които продават топло и светло.
Жега е зад ъгъла. А да изчезне за 10 секунди може само герой от някой касов холивудски екшън. А ние сме в сценария на евтина балканска трагикомедия, макар и копродукция с Европа. За съжаление.
