Преди 15 години получава оферта да замени морската столица на България с най-зелената столица на Азия – Куала Лумпур. „Беше лятото на 2003 г., поканиха ме да работя в Малайзия – уж беше за кратко, а останах 15 години – откъдето и да го погледнеш, това са си цели три олимпийски цикъла”, връща лентата на спомените най-успелият българин в Малайзия Стефан Стефанов.
През това време варненският треньор по вдигане на тежести, който е ненадминат авторитет и се ползва с невероятно доверие и уважение в местната федерация, не си губи времето. Назначават го за главен треньор на националния отбор на Малайзия. Успява да направи революционен пробив в азиатската тежка атлетика и да изгради една дузина суперталанти, трима от които вземат визи за олимпийски игри.
„Класирах за олимпиади трима щангисти – на игрите в Гърция през 2004 г., в Пекин през 2008 г., където мой възпитаник стана осми в света, и в Рио през 2016 г.”, отчита Стефанов.
В момента е в кратък отпуск в родната Варна. Признава, че съвсем скоро предстои да се завърне в България окончателно. Взел е решение да напусне Куала Лумпур, въпреки че има железен договор с местната федерация до 2020 г.
Признава, че първата му среща в Малайзия далеч не е с блясъка на бленуваната от милиони туристи дестинация. Адската жега, убийствената влага и носталгията закриват като с плътно було от мъгла модерните небостъргачи, които се извисяват до чудатите древни храмове.
„През деня живакът скача до 40, влагата те скапва, а като прибавим и мисълта, че съпругата ми и двете ми дъщери бяха на 23 часа път над океана, усещането е ужасно”, спомня си спецът,под чието ръководство щангите в Малайзия печелят стотици медали и придобиват съвсем различен облик. В Куала Лумпур няма българско посолство, нито консулство. Най-близкото посолство е това в Джакарта, на три часа път със самолет. Българска общност не е изградена.
Преди години, когато Стефанов отива в Малайзия, в битката с живота си правят компания наши сънародници, които се броят на пръстите на едната ръка – няколко треньора и двама цигулари. „Сега е различно – вече има петдесетина българи – ай ти специалисти, бизнесмени...”, открехва треньорът.
Стефан разказва, че бившата британска колония е млада държава, ражда се на 31 август, 1957 г.„Невероятно красива страна - съчетава магическа природа, модерни небостъргачи и уникална култура. Само половината от населението й е съставено от малайзийци. Останалите 50% са от най-различни националности.
В джунглата можеш да зърнеш ходещи дървета - корените им се движат бавно под земята, докато търсят вода.Неслучайно наричат Куала Лумпур най-зелената столица на Азия. Всички улици и булеварди са засипани с гъста зеленина и чудати, уханни цветя”, описва красотата на азиатската перла варененецът.
В монархията, която се управлява не от един, а от цели девет султана, да накараш жена да се съблече по трико, си е равносилно на революция. Камо ли да я направиш шампионка по вдигане на тежести. Но... Всяко правило има изключения. Стефан Стефанов успява да се пребори с религиозните канони и основава първата в Малайзия школа по вдигане на тежести за жени. Успехите не закъсняват.
„Не беше леко – в началото срещнах несломима съпротива. Казваха ми, че е пълен абсурд да накараме мюсюлманка да се съблече по трико и да се отдаде на щангите. Но след дълги преговори нещата потръгнаха и то доста добре”, разказва наставникът.
Първите няколко години той работи на клубно ниво, а по-късно го канят да върти кормилото на националния отбор по вдигане на тежести на азиатската държава. Откакто го прави, в национала няма допинг скандали. Местната антидопингова агенция АДАМАС следи под лупа спортистите и на три месеца редовно ги тества. "Допингът" на възпитаниците на Стефанов е великански порции риба, ориз, манго и жълта диня.
„Работата ми в Малайзия ми дава изключително много. Щастлив съм, че успяхме да приобщим вдигането на тежести и в местните спортни училища. Малайзия отделя много средства за спорт. Целогодишно се правят лагери - повечето преди големи първенства. Най-много се държи на участието на олимпиада. Бюджетът, който местната федерация отделя за националния отбор по вдигане на тежести, е колосален”, споделя успелият треньор. Той внедрява българските похвати в местната тежка атлетика, като налага и китайската школа.
След като се завърне в България, постът на Стефанов в националния по всяка вероятност ще бъде зает от китайски треньор. Горд е, че оставя почерка на българскиге щанги там.
Любопитен детайл е, че в Малайзия не концентрират усилия и средства приоритетно в спортове, от които могат да спечелят много медали, а залагат на масов спорт.
„Най-хубавото е, че се отделят средства за спорт, дори и за непопулярни спортове. Един от тях е такро – това е игра с плетена футболна топка, която е много почитана сред местните. Донякъде има проблеми с храната и добавките на състезателите – липсват калций и някои други съставки. Щастлив съм, че за първи път отворих женска школа по вдигане на тежести в Куала Лумпур. Да изведеш мюсюлманки на подиума си е цяло чудо! Много трудно вървяха нещата, трудно постигахме резултати. Но това е олимпийски спорт, трябваше да тръгнем, да проходим и го направихме”, горд е специалистът.
Все още се замисля какво ще му липсва от Малайзия, но е убеден, че човек все някога трябва да пристъпи към промяна: „Варна е хубав град, тук имам много прители, постигнал съм добри резултати като треньор. Рано или късно човек трябва да направи промяна.
Аз малко закъснях, но може да е за добро…15 г. застояване в една страна мисля, че е много – това са три олимпийски цикъла… Поддържам добри отношения с федерацията в България по вдигане на тежести, с колегите в Спортно училище, където работих до 2003 г ”.
Преди окончателно да се върне в България обаче го очаква още много работа. Защото предстои да направи селекция от 7 щангиста, от които трябва да избере само един. Щастливецът ще вдига за Малайзия на олимпиадата в Токио през 2020 г.
„Започват квалификациите за игрите и трябва да се работи усилено. Да се селектират 7 щангиста с потенциал за трупане на точки – от тях само един има късмет и се класира за олимпиадата. Това е този, който събере оптимален брой точки от предстоящите форуми – световно първенство и Азиатски спортни игри в Джакарта през септември, където се завръщат силните отбори на Китай, Иран и домакините.
Стефан Стефанов е обнадежден, че ще изпълни мисията си да класира щангист за Токио. Правейки равносметка за годините живот и работа в Малайзия, изпитва чувство на гордост и задоволство, че ръководителите на щангите и колегите му са доволни от него и го боготворят. И обмисля отново да се отдаде на любимия спорт и да кове таланти във Варна.
През това време варненският треньор по вдигане на тежести, който е ненадминат авторитет и се ползва с невероятно доверие и уважение в местната федерация, не си губи времето. Назначават го за главен треньор на националния отбор на Малайзия. Успява да направи революционен пробив в азиатската тежка атлетика и да изгради една дузина суперталанти, трима от които вземат визи за олимпийски игри.
„Класирах за олимпиади трима щангисти – на игрите в Гърция през 2004 г., в Пекин през 2008 г., където мой възпитаник стана осми в света, и в Рио през 2016 г.”, отчита Стефанов.
В момента е в кратък отпуск в родната Варна. Признава, че съвсем скоро предстои да се завърне в България окончателно. Взел е решение да напусне Куала Лумпур, въпреки че има железен договор с местната федерация до 2020 г.
Признава, че първата му среща в Малайзия далеч не е с блясъка на бленуваната от милиони туристи дестинация. Адската жега, убийствената влага и носталгията закриват като с плътно було от мъгла модерните небостъргачи, които се извисяват до чудатите древни храмове.
„През деня живакът скача до 40, влагата те скапва, а като прибавим и мисълта, че съпругата ми и двете ми дъщери бяха на 23 часа път над океана, усещането е ужасно”, спомня си спецът,под чието ръководство щангите в Малайзия печелят стотици медали и придобиват съвсем различен облик. В Куала Лумпур няма българско посолство, нито консулство. Най-близкото посолство е това в Джакарта, на три часа път със самолет. Българска общност не е изградена.
Преди години, когато Стефанов отива в Малайзия, в битката с живота си правят компания наши сънародници, които се броят на пръстите на едната ръка – няколко треньора и двама цигулари. „Сега е различно – вече има петдесетина българи – ай ти специалисти, бизнесмени...”, открехва треньорът.
Стефан разказва, че бившата британска колония е млада държава, ражда се на 31 август, 1957 г.„Невероятно красива страна - съчетава магическа природа, модерни небостъргачи и уникална култура. Само половината от населението й е съставено от малайзийци. Останалите 50% са от най-различни националности.
В джунглата можеш да зърнеш ходещи дървета - корените им се движат бавно под земята, докато търсят вода.Неслучайно наричат Куала Лумпур най-зелената столица на Азия. Всички улици и булеварди са засипани с гъста зеленина и чудати, уханни цветя”, описва красотата на азиатската перла варененецът.
В монархията, която се управлява не от един, а от цели девет султана, да накараш жена да се съблече по трико, си е равносилно на революция. Камо ли да я направиш шампионка по вдигане на тежести. Но... Всяко правило има изключения. Стефан Стефанов успява да се пребори с религиозните канони и основава първата в Малайзия школа по вдигане на тежести за жени. Успехите не закъсняват.
„Не беше леко – в началото срещнах несломима съпротива. Казваха ми, че е пълен абсурд да накараме мюсюлманка да се съблече по трико и да се отдаде на щангите. Но след дълги преговори нещата потръгнаха и то доста добре”, разказва наставникът.
Първите няколко години той работи на клубно ниво, а по-късно го канят да върти кормилото на националния отбор по вдигане на тежести на азиатската държава. Откакто го прави, в национала няма допинг скандали. Местната антидопингова агенция АДАМАС следи под лупа спортистите и на три месеца редовно ги тества. "Допингът" на възпитаниците на Стефанов е великански порции риба, ориз, манго и жълта диня.
„Работата ми в Малайзия ми дава изключително много. Щастлив съм, че успяхме да приобщим вдигането на тежести и в местните спортни училища. Малайзия отделя много средства за спорт. Целогодишно се правят лагери - повечето преди големи първенства. Най-много се държи на участието на олимпиада. Бюджетът, който местната федерация отделя за националния отбор по вдигане на тежести, е колосален”, споделя успелият треньор. Той внедрява българските похвати в местната тежка атлетика, като налага и китайската школа.
След като се завърне в България, постът на Стефанов в националния по всяка вероятност ще бъде зает от китайски треньор. Горд е, че оставя почерка на българскиге щанги там.
Любопитен детайл е, че в Малайзия не концентрират усилия и средства приоритетно в спортове, от които могат да спечелят много медали, а залагат на масов спорт.
„Най-хубавото е, че се отделят средства за спорт, дори и за непопулярни спортове. Един от тях е такро – това е игра с плетена футболна топка, която е много почитана сред местните. Донякъде има проблеми с храната и добавките на състезателите – липсват калций и някои други съставки. Щастлив съм, че за първи път отворих женска школа по вдигане на тежести в Куала Лумпур. Да изведеш мюсюлманки на подиума си е цяло чудо! Много трудно вървяха нещата, трудно постигахме резултати. Но това е олимпийски спорт, трябваше да тръгнем, да проходим и го направихме”, горд е специалистът.
Все още се замисля какво ще му липсва от Малайзия, но е убеден, че човек все някога трябва да пристъпи към промяна: „Варна е хубав град, тук имам много прители, постигнал съм добри резултати като треньор. Рано или късно човек трябва да направи промяна.
Аз малко закъснях, но може да е за добро…15 г. застояване в една страна мисля, че е много – това са три олимпийски цикъла… Поддържам добри отношения с федерацията в България по вдигане на тежести, с колегите в Спортно училище, където работих до 2003 г ”.
Преди окончателно да се върне в България обаче го очаква още много работа. Защото предстои да направи селекция от 7 щангиста, от които трябва да избере само един. Щастливецът ще вдига за Малайзия на олимпиадата в Токио през 2020 г.
„Започват квалификациите за игрите и трябва да се работи усилено. Да се селектират 7 щангиста с потенциал за трупане на точки – от тях само един има късмет и се класира за олимпиадата. Това е този, който събере оптимален брой точки от предстоящите форуми – световно първенство и Азиатски спортни игри в Джакарта през септември, където се завръщат силните отбори на Китай, Иран и домакините.
Стефан Стефанов е обнадежден, че ще изпълни мисията си да класира щангист за Токио. Правейки равносметка за годините живот и работа в Малайзия, изпитва чувство на гордост и задоволство, че ръководителите на щангите и колегите му са доволни от него и го боготворят. И обмисля отново да се отдаде на любимия спорт и да кове таланти във Варна.
