На 25 юли на сцената на Античен форум-Стара Загора ще се състои световната премиера на операта „Траян в Тракия“, написана от Андре Катели специално за да бъде изпълнена точно на това място.
Всеки от зрителите на премиерата ще получи специална брошура, издадена от Регионален исторически музей-Стара Загора с интересни исторически подробности за времето, в което се развива действието на това музикално произведение. Така зрителите ще имат не само либретото на операта, но и историческото либрето за този интересен период.
Държавна опера-Стара Загора започва да представя спектакли на Античния форум Августа Траяна от 2000 г. Инициатор е тогавашният директор на Операта Александър Марулев.
Първа тук е поставена операта „Ернани“ от Дж.Верди. Следват постановките на оперите: „Атила“ от Дж.Верди – 2001 г., „Кармен“ от Жорж Бизе – 2002 г., „Хубавата Елена“ от Жак Офенбах – 2003 година.
Особена атрактивни са постановките на „Аида“ от Дж.Верди – 2004 г. - наречена Златната „Аида“ и „Дон Жуан“ от В.А.Моцарт – 2009 г. с режисьор Стефано Пода, Италия. Той е и сценограф, костюмограф, лайт-дизайн и хореограф на спектакъла.
В края на месец юни 2015 г. на Античен форум Августа Траяна бе монтирана нова сцена. Сцената е и по идеен проект на главния художник на Операта Димо Костадинов /тогава/ и архитектурен проект на арх.Бисер Хантов. Представлява трапец с основи 22 и 14 метра и дълбочина 10 метра. Общата и площ е 280 кв.м. От двете и страни има допълнителни площадки, свързани с основната.
Античният форум в Стара Загора бе реставриран /2011-2013 г./ по проект „Превръщане на културно-исторически паметници от Античния период на Стара Загора в туристическа атракция“.финансира от Оперативна програма „Регионално развитие“ с близо 4,5 млн.лв. Дейностите обхванаха консервация и експониране на Западната порта и допълнителната външна крепостна стена, Форумния комплекс с аудиториум, площад и терми, главната антична улица Decumanus maximus, мозайка от антична сграда на ул. „Ген. Столетов“ 113, антични подови мозайки и лапидарни паметници, античен басейн, портик с колонада и римска подова мозайка в източния двор на Регионалния исторически музей.
Всеки от зрителите на премиерата ще получи специална брошура, издадена от Регионален исторически музей-Стара Загора с интересни исторически подробности за времето, в което се развива действието на това музикално произведение. Така зрителите ще имат не само либретото на операта, но и историческото либрето за този интересен период.
Държавна опера-Стара Загора започва да представя спектакли на Античния форум Августа Траяна от 2000 г. Инициатор е тогавашният директор на Операта Александър Марулев.
Първа тук е поставена операта „Ернани“ от Дж.Верди. Следват постановките на оперите: „Атила“ от Дж.Верди – 2001 г., „Кармен“ от Жорж Бизе – 2002 г., „Хубавата Елена“ от Жак Офенбах – 2003 година.
Държавна опера - Стара Загора
Особена атрактивни са постановките на „Аида“ от Дж.Верди – 2004 г. - наречена Златната „Аида“ и „Дон Жуан“ от В.А.Моцарт – 2009 г. с режисьор Стефано Пода, Италия. Той е и сценограф, костюмограф, лайт-дизайн и хореограф на спектакъла.
В края на месец юни 2015 г. на Античен форум Августа Траяна бе монтирана нова сцена. Сцената е и по идеен проект на главния художник на Операта Димо Костадинов /тогава/ и архитектурен проект на арх.Бисер Хантов. Представлява трапец с основи 22 и 14 метра и дълбочина 10 метра. Общата и площ е 280 кв.м. От двете и страни има допълнителни площадки, свързани с основната.
Античният форум в Стара Загора бе реставриран /2011-2013 г./ по проект „Превръщане на културно-исторически паметници от Античния период на Стара Загора в туристическа атракция“.финансира от Оперативна програма „Регионално развитие“ с близо 4,5 млн.лв. Дейностите обхванаха консервация и експониране на Западната порта и допълнителната външна крепостна стена, Форумния комплекс с аудиториум, площад и терми, главната антична улица Decumanus maximus, мозайка от антична сграда на ул. „Ген. Столетов“ 113, антични подови мозайки и лапидарни паметници, античен басейн, портик с колонада и римска подова мозайка в източния двор на Регионалния исторически музей.