В първата събота на Великия пост, наречена Тодорова събота или Тодоровден, православна църква почита паметта на Великомъченик Теодор Тирон.
Св. Теодор Тирон е небесният покровител на Стара Загора, а всяка година на Тодоровден старозагорци и гости на града посещават храма, който се намира в парк Аязмото.
Първият камък за изграждането му полага Старозагорският митрополит Методий Кусев на 2 май 1895 година.
Датата не е избрана случайно, защото това е денят, когато се почита паметта на Свети цар Борис I. Тук, според преданието, Борис I на три пъти се среща с тогавашния партиарх Фотий, уговаряйки покръстването на българския народ. Не случайно от южната страна на храма е изографисано покръстването на царя, което символизира и покръстването на целия български народ.
В периода 1942-1944 година храмът е изографисан от художниците Николай Ростовцев и Владимир Егер с уникалната иконопис, наподобяваща византийски тип мозайка.
Днес до параклиса лежи голям мраморен блок – квадра, останал от античното предхристиянско светилище. В подземието под пода на параклиса е разположена скалата, от която продължава да извира светената вода на Аязмото.
Названието “аязмо” идва от гръцката дума “агиязмо” – “свещен извор” и свидетелства за наличието на древен лечебен извор в района. През турско време хълмът все още е носел името “Аязмото на Св. Теодор”. Според историческите данни “Аязмото на св. Тодор” е бил наричан един голям, вдлъбнат камък на върха на рътлината, от чиято пукнатина е изтичала цяла река с лековита вода. В турско време този извор е бил считан за свещен и лековит от българското население, което продължавало да му отдава почит на Тодоровден, денят на св. Теодор Тирон.
След Освобождението, всяка година на Тодоровден е имало голям пролетен панаир, провеждан на улица “Железни врата”, една от средновековните улици на Боруй. Съгласно българската традиция, това всъщност е бил най-големият празник на града.
През 1894 г. старозагорският митрополит Методи Кусев си поставя задачата да възстанови значението и светостта на Аязмото за българите. Той учредява благотворителен комитет “Св. Йоан Милостивий” с чиято помощ и с подкрепата на общината се възстановява гората, а на мястото на стария главен манастир на града е изграден параклис, носещ името на същия светец Теодор Тирон.
През 1949 г. обаче комитетът “Св. Йоан Милостивий” е ликвидиран, гората на върха е национализирана и наименувана Парк за култура и отдих “Владимир Илич Ленин”.
Манастирът-дом на Методий Кусев на върха е взривен и на негово място е построен ресторант. Общоградският празник в деня на Св. Теодор Тирон, покровителя на главния храм и на града е отменен.
Тодоров ден се нарича още Тудорица или Конски Великден. Отбелязва се с тържествено почитане на коня, с бурни кушии (надбягване с коне).
Преданията разказват, че на този ден светецът обличал девет кожуха и отивал при Бога да проси за лято.
На Тодоровден празнуват: Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора.
Св. Теодор Тирон е небесният покровител на Стара Загора, а всяка година на Тодоровден старозагорци и гости на града посещават храма, който се намира в парк Аязмото.
Първият камък за изграждането му полага Старозагорският митрополит Методий Кусев на 2 май 1895 година.
Датата не е избрана случайно, защото това е денят, когато се почита паметта на Свети цар Борис I. Тук, според преданието, Борис I на три пъти се среща с тогавашния партиарх Фотий, уговаряйки покръстването на българския народ. Не случайно от южната страна на храма е изографисано покръстването на царя, което символизира и покръстването на целия български народ.
В периода 1942-1944 година храмът е изографисан от художниците Николай Ростовцев и Владимир Егер с уникалната иконопис, наподобяваща византийски тип мозайка.
Днес до параклиса лежи голям мраморен блок – квадра, останал от античното предхристиянско светилище. В подземието под пода на параклиса е разположена скалата, от която продължава да извира светената вода на Аязмото.
Названието “аязмо” идва от гръцката дума “агиязмо” – “свещен извор” и свидетелства за наличието на древен лечебен извор в района. През турско време хълмът все още е носел името “Аязмото на Св. Теодор”. Според историческите данни “Аязмото на св. Тодор” е бил наричан един голям, вдлъбнат камък на върха на рътлината, от чиято пукнатина е изтичала цяла река с лековита вода. В турско време този извор е бил считан за свещен и лековит от българското население, което продължавало да му отдава почит на Тодоровден, денят на св. Теодор Тирон.
След Освобождението, всяка година на Тодоровден е имало голям пролетен панаир, провеждан на улица “Железни врата”, една от средновековните улици на Боруй. Съгласно българската традиция, това всъщност е бил най-големият празник на града.
През 1894 г. старозагорският митрополит Методи Кусев си поставя задачата да възстанови значението и светостта на Аязмото за българите. Той учредява благотворителен комитет “Св. Йоан Милостивий” с чиято помощ и с подкрепата на общината се възстановява гората, а на мястото на стария главен манастир на града е изграден параклис, носещ името на същия светец Теодор Тирон.
През 1949 г. обаче комитетът “Св. Йоан Милостивий” е ликвидиран, гората на върха е национализирана и наименувана Парк за култура и отдих “Владимир Илич Ленин”.
Манастирът-дом на Методий Кусев на върха е взривен и на негово място е построен ресторант. Общоградският празник в деня на Св. Теодор Тирон, покровителя на главния храм и на града е отменен.
Тодоров ден се нарича още Тудорица или Конски Великден. Отбелязва се с тържествено почитане на коня, с бурни кушии (надбягване с коне).
Преданията разказват, че на този ден светецът обличал девет кожуха и отивал при Бога да проси за лято.
На Тодоровден празнуват: Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора.
