Визитка:
Професор по история, дългогодишен преподавател по Балканска история в Софийския университет. Народен представител от гражданската квота на Коалиция за България, в 3 последователни Народни събрания. Носител на наградата „Голям Платонов Нобел на века" за 2002 година на Световната академия „Платон". Автор на около 40 книги и над 300 публикации на български, английски, руски, испански, немски език. Проф. Пантев бе гост на 13-та церемония за връчване на годишните награди „ Човек на 21 век" на сдружение „Произведено в България", където произнесе заключителната реч. Церемонията се проведе в резиденция „Бояна", в навечерието на деня на народните будители.
Казвате, че се мразим хоризонтално. Затова ли сега животът ни е такъв, или исторически просто така се стекоха обстоятелствата?
И двете. Не трябва да забравяме, че никой не ни е виновен за нашите балкански национални нещастия. Ние направихме глупостта да воюваме срещу 4 държави през 1913 година и наши съседи. Ние направихме глупостта да се съюзим с Турция, тогава беше много резонно това, но не и перспективно. Ние направихме идеята, че искаме всичко или нищо. Не знам дали ви е известен този факт, че и в парламентарни дебати, и в българската преса през 1915 година , малко преди да се включим в Първата Световна война, има фрази като: „ България не може без Солун. България не може без Одрин. България не може без Ксанти" и други. Оказа се, че може . С други думи, колкото и да са враждебни нашите съседи към нас, никой не отрича, че много сме страдали заради тях, макар че и ние сме им нанесли много по-малки, но реални страдания, то нашата глупост ни доведе до това. Както и нашата глупост да бъдем най- верните съюзници на великия Съветски съюз и сега да бъдем обявени като най- американофилската нация в Югоизточна Европа, което е еднаква глупост и отблъскваща крайност.
Има ли друг аналог в историята ни сегашната наша реалност и ситуация?
След нашето унизително поражение, при цялата ни храбра армия , след 1918 година, изведнъж България е унижена, нашите войничета са показани като българският войник, нагънал на щика си по 5 пеленачета на нож. Има изложби с български зверства. Но дори и да има нещо много малко вярно, българите са благородни. Оказа се обаче, че не банкерите, не стопанските дейци, не министрите, не генералите, а интелигенцията възвърна нашето място в Европа, в периода от 1920 до 1940 година. И това се оказа много по-важно от онова, което ни беше предписано: да нямаме армия, да нямаме авиация, да нямаме оръжия.
И къде в този ред професоре, е днешната ни интелигенция, днешните будители?
Днешните будители спят, да го кажа деликатно. Ако някога е имало будители, то те са рискували, ако не живота си, то скромния си „комфорт", при положение, че са живели в килии, скромни къщи. А днешните будители, ако има такива, то те живеят много комфортно. Твърде комфортно, бих казал. Те предпочитат да се докарват на властта, отколкото да развеят флаг, знаме, да не говорим за кама и книга. И това е драмата на съвременния ни живот. Не знам какви са днешните будители, аз не се смятам за такъв, но има голяма драма, че съвременната интелигенция, както преди 10 ноември, е много угодническа.
Тя къде е всъщност? Не е в политиката, но е с политиката.
Точно така. Безукорен израз. Кажете ми кой от великите писатели преди 10 ноември, не беше ухажван от властта? Йордан Радичков ходеше на лов с Тодор Живков. Този велик мъченик Георги Марков- също. Имаше награди, конгреси, нямаше нищо по-подмазваческо от това Тодор Живков да говори на конгреса на писателите. Аз имам малка надежда, след време, може би ще стане, но в момента те се ослушват. „Будителите" се ослушват. И вие , и аз също се ослушваме.
Защо?
Защото не знаем кой ще дойде. Знаете ли колко прекрасно беше когато дойде царят. Тогава рекохме: ето идва един неутрален човек-спасител, с извинение, майната му и прочие. Ами той назначи Нина Чилова за министър на културата.
... и за пореден път властта „приспа" интелигенцията, като й се присмя в очите?
Искам да ви кажа, че българската интелигенцията винаги е била съпричастна с тоталитарните режими. Българската интелигенция не е особено порядъчна част.
А здравословно ли е за държавата ни тя да става част от управлението й?
Досега така беше и ето докъде ни докара това. Не искам да споменавам имена, нито творчество, но имаше членове на ЦК, министри и какви ли не сладки длъжности за интелигенцията.
Тогава имаме ли нужда от такива „духовни" будители?
Не, нямаме. Защото тези „духовни" будители нямат същия авторитет. Нека да напомня, че „о, неразумний юроде", означава „о, неразумний малоумнико , плюс- минус". А това да го кажеш макар и в Хилендарския манастир, трябва храброст. А днешната храброст я няма. Всичките ни писатели, колкото и да са, се съобразяват с конюктурата. Както и преди.
На какво прилича сега България?
На противно докарвачество, каквото е било в България след 1947 година, коогато изведнъж всички стават съветофили, русофили. Един пример ще ви кажа: Елин Пелин, Александър Балабанов, безспорно талантливи хора, които обаче са получавали непрекъснато храна от царската кухня, така да се каже, по домовете си. След 2 месеца същите тръгват с един камион по улиците, на който пише: „България - за Република!". Хайде да се подсетим, колко познавачи и проповедници на комунизма, от катедра по „Научен комунизъм" и от АОНСУ, сега станаха антикомунисти. 80на сто! И получават доста щедри субсидии от чужбина. Просто се чудя защо американците им дават толкова пари, след като те и без друго щяха да се издокарат!
От нов Ивайло ли имаме нужда днес или от нов Симеон Велики?
От нов българин! Не знам дали Симеон Велики или Ивайло, или Стамболов, Бенковски. Имам усещането, че ще умрем като роби или ще живеем по-бедно, като достойни хора. Как да ви го кажа по-деликатно. Аз съм песимист. Тогава, когато простаци раждат простаци и възпитават простаци, които се докарват на турци, цигани, американци , руснаци и прочие, тогава не знам какво ще стане с нас.
