Коледарско надиграване в Ямбол
Коледарско надиграване в Ямбол / община Ямбол

 

Близо 40 коледарски групи се включиха в Националния коледарски празник – Ямбол 2012. В претворяването на обичая „Коледуване” участваха представители на пет области. Уникалният по рода си коледарски буенек представят 19 групи.

Ямболски коледари са единствените в страната, които танцуват. Традицията идва от началото на ХХ век, когато в града е дислоциран солиден военен гарнизон, в това число и конен полк. Предполага се, че идеята за изпълняване на танца буенек е взета от танца на лазарките. Адаптирането на този типично женски танц в мъжко изпълнение е било допълнено от характерното тогава облекло на конната войска – високи кожени ботуши с шпори и войнишки панталони (бричове). Днешният коледарски празник претворява тази почти вековна традиция.

«Няма ямболлия, който да не трепне при звъна на шпорите и ритмичния танц на коледарите. Това е част от нас, жива искрица от нашата самобитност, която ни дава гордост и самочувствие като общност», изтъкна по време на церемонията по откриването на празника кметът на Ямбол Георги Славов. Празничната атмосфера допълни присъствието на Негово Високопреосвещенско Сливенският митрополит Иоаникий, който отслужи молебен за здраве.

Тричленно жури ще определи

най-добрите групи, претворили обичая „Коледуване”. В състава му влизат доц. д-р Антон Андонов, хореограф в ансамбъл „Тракия” и преподавател в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив, н. с. І ст. Николай Ников, главен асистент в Софийски университет „Св. Климент Охридски” и Пламен Дуков - концерт майстор в ансамбъл „Тунджа” и преподавател в Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев” - Котел

Освен, че ще отличи най-добри куди в четирите основни категории,  авторитетното жури ще присъди и специални награди за персонажи – станиник, баш, куирукчия, котка. Присъжда се приз и за най-автентичен обреден хляб.

Организатори на традиционния Национален коледарски празник са община Ямбол, РЕКИЦ - Ямбол и народните читалища „Пробуда – 1909” и „Зора – 1945”.