"Не можем повече да бъдем неми свидетели на опитите на политици да овладеят наказателното правораздаване". Това каза прокурор Ивайло Илиев на Националното съвещание “Отстояване на независимостта на българската прокуратура с оглед предотвратяване на риска от тежко нарушение на върховенството на закона съгласно чл.7 от Договора за Европейския съюз”, провело се на 24.08.2020 г.
Публикуваме позицията и официална декларация на прокурор Ивайло Илиев по темата без редакторска намеса.
"През последния месец и половина чухме какви ли не неща по отношение на прокуратурата от някои политици – наричаха ни деморализирани, поръчкови, некомпетентни, дори и мафия. Разбира се, това предизвика моето възмущение, защото за разлика от тях, аз знам какво значи да бъдеш български прокурор, какво коства на всеки от нас – прокурорите и следователите, да сме бюстители на законността ежедневно, да посрещаме бремето на очакванията не само на обществото като цяло, но и на всеки гражданин, който се е сблъскал с проблем, и вижда неговото решение само и единствено в прокуратурата.
Знам какво е да се изправяме ежедневно срещу престъпността без право на страх и притеснения, да лишаваме семействата си от нашето присъствие и подкрепа, за да можем да изпълним важната задача да препречим пътя на хаоса и злото. Знам, че по закон ние имаме много повече задължения отколкото прокурорите в която и да е друга европейска държава, поради което трябва да работим неуморно в и извън работното време, което никога не стига. С толкова много отговорности нашата численост не само, че не е прекомерна, но на моменти е недостатъчна.
Въпреки това, използвайки трибуната на медиите, някои политици не се посвениха с лека ръка да зачеркнат години на труд и жертви, които сме дали в името на България, за да преследват лични интереси, много различни от благото на българите. Това не изненадва никой от нас, от такива хора ние не очакваме истина и справедливост, те не са им угодни.
На 3 август обаче границата беше прекрачена и не можем повече да бъдем неми свидетели на опитите на политици да овладеят наказателното правораздаване, защото без независима прокуратура няма кой да инициира наказателното производство. Между заявките за дълбока реформа един политик вече високо и ясно прокламира желанието да провежда „реподбор“ в прокуратурата. Сега мишената не е само прокуратурата като цяло, а всеки един от нас, защото недвусмислено се заяви, че основният въпрос за тези политици е кадровият въпрос. Честно казано това е доста притеснително. Политиците искат да ни поставят в рамки. Желае се, цитирам: „поставяне на българските прокурори в ясна рамка на проверки за лоялност“. Ясно е политиците за лоялност към кого искат да ни проверяват. Ясно е какво желаят – наказателното производство да бъде изцяло в тяхна полза, да ни попречат да противодействаме на престъпността, когато на тях им е угодно.
И колкото и да са напудрени изразните средства за всеки един от нас е ясно, че под „реподбор“ трябва да разбираме „лов на вещици“, а под парламентарен и демократичен контрол - политически контрол. Не случайно в изказването си, политикът, размахвайки пръст, нито веднъж не употреби думата независимост, защото целта е да ни направят зависими от тях, за да могат да си осигурят безнаказаност. Не се чу и думата справедливост, защото такава чрез зависимости не се постига, а и явно за тези политици, тя не е угодна. Странно е как правосъдието се обвързва само с бюджетността, но не и със справедливостта.
Тези политици маскират истинските си намерения с лозунга „това искат хората“, само че хората не искат зависимости, рамки на лоялности и правосъдие само при определена бюджетност. Хората искат справедливост и осъзнават, че тя не може да бъде дадена от тези политици, както и какво се цели в момента.
Когато търся оценка на работата си, не се заслушвам в изказванията на политиците, а в този на обикновените граждани, които макар да не са запознати с дълбините на юридическата професия, знаят какво е справедливост. Скоро човек извън правните среди, заслужил уважение с това, което прави в сферата на културата, ми каза: „Щом политиците толкова много ви атакуват, значи се притесняват, че си вършите работата!“. Именно това мнение на хора, лишени от лични амбиции, ме мотивира да мисля, че сме на прав път.
Въпреки това считам, че не следва да оставяме опитите за подчиняване на прокуратурата без внимание, защото от колеги в други държави, сблъскали се с подобни проблеми, знам, че нещата така започват, а свършват с потъпкване на справедливостта, която само разделението на властите може да осигури. А там, където прокуратурата е извън съдебната система, справедливостта отстъпва място на интересите. Нашата работа е мисия и ние следва да я отстояваме, защото ако загубим възможността да сме справедливи, тя би била изпразнена от съдържание и би била лишена от смисъл. Следва да я отстояваме заедно."
Публикуваме позицията и официална декларация на прокурор Ивайло Илиев по темата без редакторска намеса.
"През последния месец и половина чухме какви ли не неща по отношение на прокуратурата от някои политици – наричаха ни деморализирани, поръчкови, некомпетентни, дори и мафия. Разбира се, това предизвика моето възмущение, защото за разлика от тях, аз знам какво значи да бъдеш български прокурор, какво коства на всеки от нас – прокурорите и следователите, да сме бюстители на законността ежедневно, да посрещаме бремето на очакванията не само на обществото като цяло, но и на всеки гражданин, който се е сблъскал с проблем, и вижда неговото решение само и единствено в прокуратурата.
Знам какво е да се изправяме ежедневно срещу престъпността без право на страх и притеснения, да лишаваме семействата си от нашето присъствие и подкрепа, за да можем да изпълним важната задача да препречим пътя на хаоса и злото. Знам, че по закон ние имаме много повече задължения отколкото прокурорите в която и да е друга европейска държава, поради което трябва да работим неуморно в и извън работното време, което никога не стига. С толкова много отговорности нашата численост не само, че не е прекомерна, но на моменти е недостатъчна.
Въпреки това, използвайки трибуната на медиите, някои политици не се посвениха с лека ръка да зачеркнат години на труд и жертви, които сме дали в името на България, за да преследват лични интереси, много различни от благото на българите. Това не изненадва никой от нас, от такива хора ние не очакваме истина и справедливост, те не са им угодни.
На 3 август обаче границата беше прекрачена и не можем повече да бъдем неми свидетели на опитите на политици да овладеят наказателното правораздаване, защото без независима прокуратура няма кой да инициира наказателното производство. Между заявките за дълбока реформа един политик вече високо и ясно прокламира желанието да провежда „реподбор“ в прокуратурата. Сега мишената не е само прокуратурата като цяло, а всеки един от нас, защото недвусмислено се заяви, че основният въпрос за тези политици е кадровият въпрос. Честно казано това е доста притеснително. Политиците искат да ни поставят в рамки. Желае се, цитирам: „поставяне на българските прокурори в ясна рамка на проверки за лоялност“. Ясно е политиците за лоялност към кого искат да ни проверяват. Ясно е какво желаят – наказателното производство да бъде изцяло в тяхна полза, да ни попречат да противодействаме на престъпността, когато на тях им е угодно.
И колкото и да са напудрени изразните средства за всеки един от нас е ясно, че под „реподбор“ трябва да разбираме „лов на вещици“, а под парламентарен и демократичен контрол - политически контрол. Не случайно в изказването си, политикът, размахвайки пръст, нито веднъж не употреби думата независимост, защото целта е да ни направят зависими от тях, за да могат да си осигурят безнаказаност. Не се чу и думата справедливост, защото такава чрез зависимости не се постига, а и явно за тези политици, тя не е угодна. Странно е как правосъдието се обвързва само с бюджетността, но не и със справедливостта.
Тези политици маскират истинските си намерения с лозунга „това искат хората“, само че хората не искат зависимости, рамки на лоялности и правосъдие само при определена бюджетност. Хората искат справедливост и осъзнават, че тя не може да бъде дадена от тези политици, както и какво се цели в момента.
Когато търся оценка на работата си, не се заслушвам в изказванията на политиците, а в този на обикновените граждани, които макар да не са запознати с дълбините на юридическата професия, знаят какво е справедливост. Скоро човек извън правните среди, заслужил уважение с това, което прави в сферата на културата, ми каза: „Щом политиците толкова много ви атакуват, значи се притесняват, че си вършите работата!“. Именно това мнение на хора, лишени от лични амбиции, ме мотивира да мисля, че сме на прав път.
Въпреки това считам, че не следва да оставяме опитите за подчиняване на прокуратурата без внимание, защото от колеги в други държави, сблъскали се с подобни проблеми, знам, че нещата така започват, а свършват с потъпкване на справедливостта, която само разделението на властите може да осигури. А там, където прокуратурата е извън съдебната система, справедливостта отстъпва място на интересите. Нашата работа е мисия и ние следва да я отстояваме, защото ако загубим възможността да сме справедливи, тя би била изпразнена от съдържание и би била лишена от смисъл. Следва да я отстояваме заедно."
