Ангел Ангелов
Ангел Ангелов / Влади Владимиров, Дарик- Кюстендил, архив
Адвокатска колегия - Кюстендил търси с допитване адвокати, които на доброволни начала да я представляват пред Върховния административен съд, при бъдещо дело срещу Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с Постановление на Министерски съвет от 6 януари 2006 г.
Общото събрание на Адвокатска колегия- Кюстендил, подкрепи с 57 гласа от 59 присъствали, предложението на адвокат Ангел Ангелов, да бъде обжалвана Наредбата, по която се изплащат служебните защити.
 
“Председателят Румен Антимов вече повече от три месеца на практика блокира обжалването, понеже Адвокатският съвет не ме е определил за представител, въпреки че съгласно закона за адвокатурата, жалбата вече трябва да е изготвена и депозирана във Върховния административен съд от председателя на колегията”, коментира пред Дарик адвокат Ангел Ангелов. Според него, заинтересовани страни, освен АК - Кюстендил и МС, трябва да са и останалите 26 адвокатски колегии, Висшият адвокатски съвет и Националното бюро за правна помощ.
 
“Колегата Ангел Ангелов е изразил пред мен готовността си да е един от адвокатите, които да представляват колегията по делото, но иска с него да се явяват още 2 колеги. За тази цел вече месец провеждаме допитване в колегията, но до момента няма други желаещи”, каза пред Дарик председателят на Адвокатска колегия- Кюстендил Румен Антимов. Той бе категоричен, че колегията не разполага с бюджет, с който да покрие разходите за такси и разноски по делото, и адвокатски хонорари.
 
“Решението на общото събрание на адвокатската колегия в Кюстендил за обжалване на наредбата е най-вече продиктувано от бездействието по проблема на Висшия адвокатски съвет (през последните 10 години)”, каза още за Дарик адвокат Ангел Ангелов.
Ето и неговите мотиви:
 
1. Наредбата е издадена от некомпетентен орган по материята, а именно приета е с постановление на Министерския съвет. При пазарната икономика е недопустимо орган на изпълнителната власт да определя цени на услуги, в случая на адвокатски услуги. При това с финансов таван за тези услуги. След като държавата сама се е задължила в определени случаи да заплаща определени адвокатски услуги, вместо социално слаби свои граждани, то това може да се случва единствено на договорен принцип, по примера с Националния рамков договор по закона за здравното осигуряване. За разлика от здравеопазването обаче, държавата не може в лицето на свой орган /Националното бюро за правна помощ/ да осъществява контрол върху свободната, независима и самоуправляваща се адвокатура по Конституция.
2. Наредбата е приета без предхождащо я обществено обсъждане и съгласуване като проект на нормативен акт - с адвокатската колегия. В този смисъл е натрапена на адвокатите, още повече че с нея се вменяват контролни функции на орган на изпълнителната власт.
 
3. Наредбата в цялост е в противоречие с принципите зададени с чл. 2, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Освен това е в семантично несъответствие с чл. 3 от Закона за правната помощ, понеже неравностойно третира финансовото заплащане на една и съща адвокатска услуга, в зависимост от платеца. Освен това чл. 10, ал. 1 от Закона за нормативните актове не допуска наредбата за заплащането на правната помощ.
 
 
Дарик- Кюстендил