Ученичка от Добрич със смели стъпки върви към това да е първата българка в космоса. Преди година тя посещава космическия център на НАСА в Турция, а преди дни се завърна от САЩ, където участва в тренировки за космическа мисия.
16-годишната Татяна Иванова е пленена от небето от малка, а сега вече е готова да открие тайните му.
От дете Татяна се интересува какво се крие в небето. Със своите приятелки тя наблюдава нощното небе и се възхищава на всички тела на него. А преди година получава възможност да стане част от лагер на НАСА в турския град Измир.
Мама по принцип има навика да ми намира различни конкурси по литература, тъй като аз пиша стихотворения, и беше попаднала на конкурс за есе на Центъра за творческо обучение, като тя знаеше, че аз обичам Космос, знаеше, че това е една голяма възможност за мен. Написах есе, не ме одобриха за стипендия, помолих Общината за подкрепа, но тя нямаше възможност тогава. И последният ми шанс беше фондация „Лекови“. Записах 2-минутно видео, в което обяснявах защо аз съм идеалният кандидат за стипендията. И спечелих, разказва Татяна.
По време на лагера тя среща много хора от различни нации, а тренажорите и космическата обстановка там я мотивират допълнително да последва мечтата си – Космоса.
Миналата година си обещах, че тази година ще дам всичко от себе си, за да стигна до лагера в Алабама. И една година се трудих и мъчих да сбъдна мечтата си. През юни разбрах, че съм одобрена и мога да замина и фондация „Лекови“ отново ми помогна доста, обяснява тя.
Участието й в лагера обаче не идва толкова лесно. Тя усърдно се занимава с физика и астрономия.
Трябваше да предам 2 препоръки. Едната ми я написа Лекс Мичъл, който беше един от главните в космическия лагер в Турция, и Гергана Райжекова, която е координатор на космическия лагер за България. Трябваше да напиша 3 есета, да направя научен проект и мишън пач. Като след 3 месеца получих резултат бях резерва. Трябваше да се откаже един човек, за да вземат мен…и се оказа, че съм се състезавала с 420 деца, разказа Татяна.
Татяна не губи време, нейните близки я подкрепят и тя заминава за Алабама, където има център на НАСА. А там открива един нов свят – този на космоса. Времето й е напълно заето с лекции, симулатори и мисии.
Единият от тях е симулатор, който упражнява 3 пъти по силна гравитация от земната върху тялото ти. Също така ни изстреляха на 40 м височина, за да видим ракетата Сатурн 5, с която са изстреляли първите трима астронавти, стъпили на Луната. Първата мисия бях част от наземния контрол, бях навигатор, във втората бях командир на Международната космическа станция, трябваше да правя различни експерименти, да решавам различни проблеми. „Хюстън, имаме проблем“, „Готов съм, аз съм командира“. Има няколко фрази, които е задължително да употребяваме, пресъздава времето, прекарано там, Татяна.
Освен мисии, на младите астронавти са поставяни и различни задачи. Чрез резултатите си те се съревновават за Купата на командирите.
Трябваше да направим астронавтски костюм на една ябълка, като първо измерваме температурата на ябълката. След това с възможно най-малко слоеве от материали трябваше да направим този костюм. Потапят след това ябълката в минусови температури, след това в много високи и измерват радиацията. Според това колко са се променили – печелиш точки, разказва ученичката.
Сред над 500 души в лагера на НАСА Татяна е единствената българка.
Татяна Иванова се надява да стана астронавт.
Сега именно затова ходя на тези лагери, защото се подготвям, искам да вляза в престижен университет, защото за да станеш астронавт, трябва да завършиш престижен университет, казва тя.
Но не изключва възможността и да помага за мисии от земята.
Ако работя в центъра, искам да съм в наземния контрол и да съм до самите мисии и да помагам и наистина животът ми да има смисъл и да оставя следа, категорчно е момичето.
Татяна все още се двууми между НАСА и Роскосмос. Но е категорична, че ще бъде част от космическа мисия. А пред нея е само бъдещето и космоса.
16-годишната Татяна Иванова е пленена от небето от малка, а сега вече е готова да открие тайните му.
От дете Татяна се интересува какво се крие в небето. Със своите приятелки тя наблюдава нощното небе и се възхищава на всички тела на него. А преди година получава възможност да стане част от лагер на НАСА в турския град Измир.
Мама по принцип има навика да ми намира различни конкурси по литература, тъй като аз пиша стихотворения, и беше попаднала на конкурс за есе на Центъра за творческо обучение, като тя знаеше, че аз обичам Космос, знаеше, че това е една голяма възможност за мен. Написах есе, не ме одобриха за стипендия, помолих Общината за подкрепа, но тя нямаше възможност тогава. И последният ми шанс беше фондация „Лекови“. Записах 2-минутно видео, в което обяснявах защо аз съм идеалният кандидат за стипендията. И спечелих, разказва Татяна.
По време на лагера тя среща много хора от различни нации, а тренажорите и космическата обстановка там я мотивират допълнително да последва мечтата си – Космоса.
Миналата година си обещах, че тази година ще дам всичко от себе си, за да стигна до лагера в Алабама. И една година се трудих и мъчих да сбъдна мечтата си. През юни разбрах, че съм одобрена и мога да замина и фондация „Лекови“ отново ми помогна доста, обяснява тя.
Участието й в лагера обаче не идва толкова лесно. Тя усърдно се занимава с физика и астрономия.
Трябваше да предам 2 препоръки. Едната ми я написа Лекс Мичъл, който беше един от главните в космическия лагер в Турция, и Гергана Райжекова, която е координатор на космическия лагер за България. Трябваше да напиша 3 есета, да направя научен проект и мишън пач. Като след 3 месеца получих резултат бях резерва. Трябваше да се откаже един човек, за да вземат мен…и се оказа, че съм се състезавала с 420 деца, разказа Татяна.
И така една сутрин в имейла си намира одобрение на кандидатурата.
Имаше състезание по роботика и чакахме момчетата да се приготвят. Госпожата ми говореше, понеже проектът бе на тема Марс. И аз влизам и си гледам телефона и направо изпищях, тъй като това ми бе мечата. Една година чаках и си проверявах. Това беше някакво…вълшебство, спомня си момичето.Татяна не губи време, нейните близки я подкрепят и тя заминава за Алабама, където има център на НАСА. А там открива един нов свят – този на космоса. Времето й е напълно заето с лекции, симулатори и мисии.
Единият от тях е симулатор, който упражнява 3 пъти по силна гравитация от земната върху тялото ти. Също така ни изстреляха на 40 м височина, за да видим ракетата Сатурн 5, с която са изстреляли първите трима астронавти, стъпили на Луната. Първата мисия бях част от наземния контрол, бях навигатор, във втората бях командир на Международната космическа станция, трябваше да правя различни експерименти, да решавам различни проблеми. „Хюстън, имаме проблем“, „Готов съм, аз съм командира“. Има няколко фрази, които е задължително да употребяваме, пресъздава времето, прекарано там, Татяна.
Освен мисии, на младите астронавти са поставяни и различни задачи. Чрез резултатите си те се съревновават за Купата на командирите.
Трябваше да направим астронавтски костюм на една ябълка, като първо измерваме температурата на ябълката. След това с възможно най-малко слоеве от материали трябваше да направим този костюм. Потапят след това ябълката в минусови температури, след това в много високи и измерват радиацията. Според това колко са се променили – печелиш точки, разказва ученичката.
Сред над 500 души в лагера на НАСА Татяна е единствената българка.
Татяна Иванова се надява да стана астронавт.
Сега именно затова ходя на тези лагери, защото се подготвям, искам да вляза в престижен университет, защото за да станеш астронавт, трябва да завършиш престижен университет, казва тя.
Но не изключва възможността и да помага за мисии от земята.
Ако работя в центъра, искам да съм в наземния контрол и да съм до самите мисии и да помагам и наистина животът ми да има смисъл и да оставя следа, категорчно е момичето.
Татяна все още се двууми между НАСА и Роскосмос. Но е категорична, че ще бъде част от космическа мисия. А пред нея е само бъдещето и космоса.
