95269
Константина Петкова получи отличие Златна лира, номинирана е за Златен век
Оперната прима Константина Петкова получи наградата „Златна лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци. Тя й бе връчена навръх 80-ия й рожден ден, който бе отбелязан в залата на Куклен театър - Добрич с изискано тържество, подготвено от почитатели на Маестрата.
На него поднесоха концерт Дамска хорова формация „Мистика“ и певецът Атанас Атанасов – ученик на Петкова. Драматизация по Стефан Цвайг изнесоха Емилия Радева и Любомир Бъчваров. Те отправиха поздрави към примата от цялата трупа на „Артисти със сребро в косите“, която няколко пъти е гостувала в къщата й в село Пчеларово, където се провеждат редовно културни събития.
Те благодариха на Константина Петкова за това, че им дава възможност да срещат зрителите с театралното изкуство. Двамата големи актьори дадоха урок по стил, майсторство и артистизъм на всички свои по-млади колеги и вдигнаха публиката на крака със своята кратка постановка „Падение и изкупление“ по новелата на Стефан Цвайг "24 часа от живота на една жена“.
На рождения ден стана ясно още, че инициативният комитет, подготвил и тържеството за годишнината, предлага Константина Петкова за награда „Златен век“ – най-високото отличие, което се връчва от Министерството на културата. В мотивите за номинацията е написано, че оперната певица заслужава приза за изключителните си артистични успехи и за огромния си принос за развитие на българската култура и изкуство.
Константина Петкова бе отрупана с цветя и благопожелания. Кметът на Добрич бе също гост на тържеството. Той отбеляза, че това, което прави Маестрата, е принос не само за Добрич и Добруджа, а за цяла България и света, и няма да остане без признание в идните поколения.
Петкова е родена в село Пчеларово, където под влиянието на дядо си Петко – самоук интелектуалец, тя поема големи дози литература и култура. Учи средно образование в Добрич, но певческата й дарба бързо е забелязана и започва уроци във Варна. На 18 години е приета в Русенската опера, където пее пет сезона. Имала е изпълнения под диригентската палка на Дмитрий Шостакович. Печели конкурс и заминава за Италия.
Завършва Музикалната академия „Санта Чечилия“ в Рим – пеене и оперна режисура. Дебютира през 1977 г. със спектакъл „Мадригалито“ от Клаудио Монтеверди. Става солист на оркестър „Виртуозите на Рим“, с който гастролира из Европа. Участва в музикални филми (вкл. с Робертино Лорети).
Приятел е с филмовите режисьори Федерико Фелини и Микеланджело Антониони, както и с Марио Веролино, Джулиано Василико; Игор и Олег Маркевич, Франко Ферара. Пише статия за музикалния живот на Италия през 1977 година. Същата година е поканена да изнесе концерт с премиерни изпълнения на съвременни произведения в Радио Париж.
Заминава за САЩ. В Ню Йорк организира трупа от 23-ма певци и артисти. Дебютира със спектакъл „Самодиви, самовили“ на български език, осъществен с подкрепата на писателя Емилиян Станев, който помага в издирването на текстовете. Петкова е седем сезона в Сохо в Ню Йорк – режисира концерти и спектакли. Връща се в Европа със съпруга си Бернар Брюнер и се настаняват в Женева, където тя живее три години и води свой клас. След това се прибира в България и от 30-ина години е в село Пчеларово, където построява специална сграда за певческа школа. Нейни ученици пеят в Япония, Европа и САЩ.
Регулярно организира театрални, поетични и музикални спектакли в обора на къщата на дядо си, пригоден за концертна зала, както и в чудната градина и двора. Тези срещи между артистите и публиката, между творчеството на големите и слушателите, я правят щастлива, споделя тя.
Последните й събития бяха джаз концерт в памет на Телониъс Монк и литературно матине за Жак Превер. Догодина предстоят още срещи в Пчеларово – ще гостуват отново Любомир Бъчваров – с „Амок“ по Стефан Цвайг, заедно с Йоана Буковска. Ще заложа и на литературни представяния с участието на авторите, споделя намеренията си Петкова. А публиката пътува от Добрич, Варна и по-далеч, за да присъства на уникалните срещи с изкуството…
Чуйте в аудиофайла интервю с Маестра Константина Петкова по Дарик за последните събития в Пчеларово и бъдещите й планове.
На него поднесоха концерт Дамска хорова формация „Мистика“ и певецът Атанас Атанасов – ученик на Петкова. Драматизация по Стефан Цвайг изнесоха Емилия Радева и Любомир Бъчваров. Те отправиха поздрави към примата от цялата трупа на „Артисти със сребро в косите“, която няколко пъти е гостувала в къщата й в село Пчеларово, където се провеждат редовно културни събития.
Те благодариха на Константина Петкова за това, че им дава възможност да срещат зрителите с театралното изкуство. Двамата големи актьори дадоха урок по стил, майсторство и артистизъм на всички свои по-млади колеги и вдигнаха публиката на крака със своята кратка постановка „Падение и изкупление“ по новелата на Стефан Цвайг "24 часа от живота на една жена“.
На рождения ден стана ясно още, че инициативният комитет, подготвил и тържеството за годишнината, предлага Константина Петкова за награда „Златен век“ – най-високото отличие, което се връчва от Министерството на културата. В мотивите за номинацията е написано, че оперната певица заслужава приза за изключителните си артистични успехи и за огромния си принос за развитие на българската култура и изкуство.
Константина Петкова бе отрупана с цветя и благопожелания. Кметът на Добрич бе също гост на тържеството. Той отбеляза, че това, което прави Маестрата, е принос не само за Добрич и Добруджа, а за цяла България и света, и няма да остане без признание в идните поколения.
Петкова е родена в село Пчеларово, където под влиянието на дядо си Петко – самоук интелектуалец, тя поема големи дози литература и култура. Учи средно образование в Добрич, но певческата й дарба бързо е забелязана и започва уроци във Варна. На 18 години е приета в Русенската опера, където пее пет сезона. Имала е изпълнения под диригентската палка на Дмитрий Шостакович. Печели конкурс и заминава за Италия.
Завършва Музикалната академия „Санта Чечилия“ в Рим – пеене и оперна режисура. Дебютира през 1977 г. със спектакъл „Мадригалито“ от Клаудио Монтеверди. Става солист на оркестър „Виртуозите на Рим“, с който гастролира из Европа. Участва в музикални филми (вкл. с Робертино Лорети).
Приятел е с филмовите режисьори Федерико Фелини и Микеланджело Антониони, както и с Марио Веролино, Джулиано Василико; Игор и Олег Маркевич, Франко Ферара. Пише статия за музикалния живот на Италия през 1977 година. Същата година е поканена да изнесе концерт с премиерни изпълнения на съвременни произведения в Радио Париж.
Заминава за САЩ. В Ню Йорк организира трупа от 23-ма певци и артисти. Дебютира със спектакъл „Самодиви, самовили“ на български език, осъществен с подкрепата на писателя Емилиян Станев, който помага в издирването на текстовете. Петкова е седем сезона в Сохо в Ню Йорк – режисира концерти и спектакли. Връща се в Европа със съпруга си Бернар Брюнер и се настаняват в Женева, където тя живее три години и води свой клас. След това се прибира в България и от 30-ина години е в село Пчеларово, където построява специална сграда за певческа школа. Нейни ученици пеят в Япония, Европа и САЩ.
Валентина Добринчева
Последните й събития бяха джаз концерт в памет на Телониъс Монк и литературно матине за Жак Превер. Догодина предстоят още срещи в Пчеларово – ще гостуват отново Любомир Бъчваров – с „Амок“ по Стефан Цвайг, заедно с Йоана Буковска. Ще заложа и на литературни представяния с участието на авторите, споделя намеренията си Петкова. А публиката пътува от Добрич, Варна и по-далеч, за да присъства на уникалните срещи с изкуството…
Чуйте в аудиофайла интервю с Маестра Константина Петкова по Дарик за последните събития в Пчеларово и бъдещите й планове.