Добрич отбелязва три исторически годишнини. По повод 127 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия пред паметника на Захари Стоянов ще бъдат положени венци и цветя от община Добрич, Областна управа, културни институции, НПО и граждани.
На 7 септември Добрич ще почете и подписването на Крайовския договор от 1940 година, възвърнал Южна Добруджа към България, както и 96- годишнината от Добричката епопея с полагане на цветя във Военно гробище - музей, на Кръст-паметника, както и на паметните плочи на цар Борис ІІІ, ген. Иван-Колев, ген. Тодор Кантарджиев и полк. Борис Дрангов. 6 и 7 септември са обявени за Дни на отворените врати във Военното гробище. Посетителите ще се приемат от 9 до 16. 00 часа.
Историкът и уредник на Военното гробище -музей в Добрич Радослав Симеонов припомня, че Добричката епопея (5-7 септември, 1916 г.) е една от победите на Българската армия по време на Първата световна война. Освобождението на Добрич и тридневните боеве за неговата отбрана са важна съставна част от Добруджанската операция на Трета българска армия. Най-критичните и решаващи боеве за отбраната на Добрич се разиграват на 7 септември 1916 година. Генерал Иван Колев взема решение да насочи своята дивизия към града. Това е много рискован ход, но обстановката го налага. Талантливият военачалник правилно преценява, че загубата на Добрич би открила пътя на противника към Варна, а това би имало фатални последици за изхода от боевете на Добруджанския фронт.
С успешното приключване на боевете от Добричката епопея е провален планът на румънското командване за пренасяне на бойните действия на българска територия и настъпление към Варна. Същевременно сраженията край Добрич ангажират многократно превъзхождащ по численост противник - обстоятелство, което безспорно облекчава действията на българските войски при Тутракан. Успехът при Добрич и овладяването на силно укрепената тутраканска крепост позволяват на частите на Трета армия без бой да превземат Силистра на 9 септември 1916 г. и да достигнат безпрепятствено до старата българо-румънска граница от 1913 г. Следователно за малко повече от седмица е освободена цяла Южна Добруджа.
"Сраженията край Добрич, независимо от опитите в близкото минало да бъдат заличени от нашата национална памет, остават в историята като една от многото победи, които българският войник сътвори във войните за национално обединение. Тази величава битка бе наречена още от съвременниците „епопея" не само защото има важно военно-стратегическо значение, но и защото защитниците на Добрич показват безпримерна храброст, висок боен дух и жертвоготовност в името на родината. В същото време, в онези страшни и размирни години, в разгара на Първата световна война, полагайки един до друг всички загинали, без разлика на религиозна и национална принадлежност, нашите предци дават на идните поколения достоен урок по човеколюбие и толерантност. И нека днес, независимо от грижите на ежедневието, намерим време да преклоним глава пред подвига на тези, които „са знаели да мрат за своето Отечество"”, посочва Радослав Симеонов.
