На 25 септември град Добрич празнува Възвръщането си към майка България след години румънска окупация. След Междусъюзническата война Южна Добруджа попада под румънска власт. Освободена е през 1916 г., но след 1919 г. с Ньойския договор отново е предадена на съседната държава. Окончателното Възвръщане на Южна Добруджа към България става през 1940 г. вследствие подписването на Крайовския договор на 7 септември. Българските войски влизат в региона между 21 септември и 1 октомври, а в Добрич на 25 септември. Денят се чества като Празник на града от 1990 година, когато официално бе отбелязана 50-годишнината от присъединяване на Южна Добруджа към България и с Указ на президента бе възстановено старото му име - Добрич. Предложението е направено от краеведа Любен Бешков.
Крайовският договор е една от връхните точки в политиката на мирно преразглеждане на Ньойския диктат от 1919 г. При това България си възвръща Южна Добруджа от Румъния по пътя на двустранните преговори в момент, когато Европа вече е обхваната от пламъците на Втората световна война. Благодарение на дипломатическия талант на цар Борис III тази териториална промяна е одобрена не само от Хитлер и Сталин, които тогава са все още съ(озници, но и от Великобритания, воюваща на живот и смърт срещу националсоциалистическа Германия. В Народното събрание дори се изказват благодарности по адрес на Обединеното кралство, което предизвиква кисели гримаси в Берлин. По този начин България увеличава територията си от 103146 на 110911 кв.км.
От страниците на брой 6384 на в. „Зора" от 22 септември 1940 г., който не е допуснат да се разпространява в поробената добруджанска земя до Освобождението през 1940 г., четем: „Велик и паметен ден на народно единение, което намери своя върховен израз във вчерашното тържествено заседание на Народното събрание. Всенародната радост за Добруджа заличи различия и вражди не само по мегданите в селата, а и в залата на най-високия законодателен институт в България. Единодушните и възторжени овации и народните химни, които кънтяха вчера в заседателната зала на Народното събрание, предизвикаха в сърцата на всички българи умиление и надежда.... Българският народ от всички български краища свърза тоя ден с най-хубавите си надежди. Денят на Добруджа е ден на осъществен блян, ден на изпълнена надежда... Светли и велики дни на народно единение!".
Крайовският договор е една от връхните точки в политиката на мирно преразглеждане на Ньойския диктат от 1919 г. При това България си възвръща Южна Добруджа от Румъния по пътя на двустранните преговори в момент, когато Европа вече е обхваната от пламъците на Втората световна война. Благодарение на дипломатическия талант на цар Борис III тази териториална промяна е одобрена не само от Хитлер и Сталин, които тогава са все още съ(озници, но и от Великобритания, воюваща на живот и смърт срещу националсоциалистическа Германия. В Народното събрание дори се изказват благодарности по адрес на Обединеното кралство, което предизвиква кисели гримаси в Берлин. По този начин България увеличава територията си от 103146 на 110911 кв.км.
От страниците на брой 6384 на в. „Зора" от 22 септември 1940 г., който не е допуснат да се разпространява в поробената добруджанска земя до Освобождението през 1940 г., четем: „Велик и паметен ден на народно единение, което намери своя върховен израз във вчерашното тържествено заседание на Народното събрание. Всенародната радост за Добруджа заличи различия и вражди не само по мегданите в селата, а и в залата на най-високия законодателен институт в България. Единодушните и възторжени овации и народните химни, които кънтяха вчера в заседателната зала на Народното събрание, предизвикаха в сърцата на всички българи умиление и надежда.... Българският народ от всички български краища свърза тоя ден с най-хубавите си надежди. Денят на Добруджа е ден на осъществен блян, ден на изпълнена надежда... Светли и велики дни на народно единение!".
