Едва ли има добричлия, който да не е забелязал подредената на открито между Художествената галерия и Центъра за бизнес и култура изложба на архитектурни проекти. Тя бе поводът да поканя на разговор арх. Емилия Добрева, която я откри през миналата седмица. Експозицията идва от Варна, ще остане в Добрич до 29 ноември, след което ще отпътува за Бургас. Архитекти от тези три градове представят свои разработки. Покрай архитектурните проекти, с Емилия Добрева си поговорихме за много неща - презастрояването по Черноморието, кризата в бранша, която естествено ще изчисти нелоялните и несполучливи идеи и техните автори, за Закона за устройство на територията, който трябва да бъде променен, за да станат по-красиви градовете ни.
Доколко е престижна тази архитектурна изложба и каква част и какъв ранг български архитекти представя тя?
Доколко е престижна не зная. Опитът ни е да представим трите колегии - Варна, Добрич и Бургас. Мисля, че основно добре са представени варненските колеги. В колегията в Бургас явно организацията е била по-слаба, както впрочем и в нашия град и нашата област, от гледна точка на участие като брой колеги, иначе що се отнася до начина на представяне, до обектите, считам че изложбата представя наистина добре архитектите от тези три колегии. Новото, различното е, че тя се излага на открито, което виждам, че е сполучливо, и гражданите проявяват интерес, какъвто едва ли биха, ако трябваше да влязат в зала, за да я видят. Определено това е едно добро хрумване, което ще развиваме и в бъдеще.
Можем ли да кажем как се чувства архитектурната гилдия в съвременна България? Какво й помага и какво й пречи да работи?
Архитектурната гилдия само до преди една година работеше изключително активно предвид бума в строителството. Доколко това беше положително не знам, мисля, че не може да го оценяваме еднозначно. Знаем че и обществеността не е особено доволна от тиражирането на еднакви проекти, от това, че прекалено презастроихме и нашите населени места и нашите курорти, което е в унисон с интересите на възложителите, така както те ги разбират обаче. Както се вижда, особено комплексите, които се наситиха с курортни сгради, загубиха от своята престижност точно защото са преситени. Даже аз се шегувам, че в община Шабла почти нищо не се случваше, но пък като че ли това е най-доброто в настоящия момент, защото там не се допусна тази болест, бих казала, на последните няколко години. Така че според мен, времето на криза, което поуталожи малко интересите и на строители и на възложители, е време, което би трябвало и нашата гилдия да преосмисли това, което прави и в по-голяма степен да реагира като проектанти в унисон със средата, а не с тесните интереси на възложителите.
На какво се дължи това - че израстват грозни или не особено красиви сгради, различни неподходящи образувания, прилепени към стари сгради?
О, това е един много голям въпрос. Бих казала, че в основата, за мен, стои един недостатък в законовата уредба, която предполага преценка само по законосъобразност, но не и по целесъобразност. Като че ли от правна гледна точка са на лице онези структури и формации, като например експертен съвет за устройство на територията, които са към всяка община - звучи сериозно и си мисли човек, че този съвет влияе наистина върху устройството на територията, обаче, неговата дейност е толкова свита, предвид точно тази ограничена законодателна рамка. Ще дам един пример, за да бъда ясна. Говорите за грозни, не знам дали точно грозни, но примерно не добре вписани в средата сгради. Ако аз съм възложител, възлагам работата на един архитект, който прави сграда, която е съобразил със съответните коефициенти за плътност, за интензивност, височина, отстояние от граници и така изготвеният проект се предлага за одобряване. Главният архитект може би има съображения относно образа на сградата, относно нейната функция - не може би, а сигурно има, защото те са утвърдени наши колеги - експертният съвет също има своите съображения, но те, като са по целесъобразност, тоест харесва ми или не, не могат да формират мнение един проект да бъде отказан или да се разреши строителството му. В този смисъл, нашата професионална колегия е направила една работна група, която има доста амбициозната задача да повлияе за промяната на основния ни закон - закона за устройство на територията. По същия начин пак за тази преценка за целесъобразност бихме могли да говорим когато градоустройственото планиране се измества - общи и подробни планове, с частични изменения, при които собственикът може да си промени предназначението на имота, стига да то да не противоречи на санитарно-хигиенните и примерно противопожарни норми. Тоест ако сега Вие подадете едно заявление до кмета на общината, днес сте купили имот за жилищно строителство, но утре искате там да направите бензиностанция, Вашето искане като собственик е законосъобразно, и стига бензиностанцията да отговаря нормативно - да е отдалечена от съседните блокове, и главният архитект и кметът нямат право да Ви откажат. Звучи парадоксално, но е така. Това са едни моменти, които аз си мисля че са заложени по този начин в закона, защото са в едно противостоене на бившата тоталитарна уредба с прекалено твърдите норми и правила. Но това пък е другата крайност. Необходимо е да се намери един балансиран подход, така че обществото в края на краищата да бъде доволно от начина по който прилагаме тези закони, а не ние да се оправдаваме, че законът е лош, обществото, разбирайки или не, упреква архитектите за това и се получава едно неразбиране, което рефлектира върху образа на нашите населени места. Неведнъж съм казвала, че много други професии може да грешат, но нашите грешки остават с десетилетия и повече, така че трябва много да се мисли, когато се създават такива нормативни документи.
Това касае според мен и художествените съвети. Разговарям с различни хора в сферата на изкуството относно изграждането на паметници и други монументи, които влияят на градската среда. Там пък липсва такъв орган, който да се произнася относно да не е хубостта, но смисъла и историческата важност и значение на различни такива обекти. В експертните съвети за територията влизат предполагам експерти от общината, архитекти, специалисти?
Да, от професионалните организации, от съюза и камарата на архитектите, от съгласувателни инстанции като БТК, РИОКОЗ, ВиК, енергоснабдяване, но те нямат такъв специфичен характер, специалистите да се ангажират с преценка на качествата на това, което ще се изгражда. Мога в известна степен да го отъждествя с проблема при останалите творчески професии - това, за което говорите - кадрите, които създават особено скулптура, онези неща, които безспорно не са кавалетни и ако искаш ще си ги сложиш в дома или ще влезеш в галерията, а онези, които опират до един широк обществен достъп и съответно влияние.
Оставено е само на общинските съвети, а те са предимно политически орган, който се сменя твърде често и там нещата са по-относителни. А във вашия случай поне чрез промяна в закона, за което има воля и намерение, могат да се поправят нещата?
Да, така считам, но и много други проблеми има. Примерно законът за обществени поръчки, уви се прилага и при проектирането и при доставката примерно на гориво, абсолютно еднакво. Там състезанието е на база срок и цена. Толкова различен е единият вид - доставка, от другия - услуга. Тук наистина също законодателят трябва да помисли.
Какво е редно?
Необходимо е на конкурсна основа да се поставя проектирането на обектите до степен да се изберат няколко с еднакви качества и оттам нататък да се приложи като един елемент от оценката - хонорар и срок, но не и това да бъде единственият критерий, по който да бъде избран изпълнител.
Добре. Да се върнем малко към архитектурата като изкуство. Работят ли активно българските архитекти с алтернативни материали и източници на енергия, с оглед на това, че климатът на земята доста се променя?
Да, в момента, за разлика от близкото миналото - вече почти 20 години, има много широк набор от материали и архитектите действително трябва ежедневно да се информират, за да използват най-подходящите. Повсеместно се предприемат мерки за енергийна ефективност и те не са в никакъв случай самоцелни, а са изключително обосновани от много фактори. Материали, които същевременно да бъдат и модерни и ефектни се търсят и прилагат.
Чуйте продължението от разговора в звуковия файл - за санирането, за грижата за панелните сгради и за паметниците на културата.
