Стоян Иванов е четвърто поколение майстор на народни инструменти от Камено. Той е изработил кавала, на който свири Теодосий Спасов. Негови клиенти са известните кавалджии Владимир Величков от орк. „Канари", Недялко Недялков от БНР и Темелко Иванов от ансамбъл „Тракия".
Поговорих с него за занаята му, за живота му и за известния му дядо Слави, един от най - големите майстори на кавали и гайди в България. Когато музикантите попадали на негов инструмент, който е вече на 30 - 40 години, казвали - това е „страдивариуса" на народните инструменти, нарича ли го „славивариус". В памет на този човек внука му организира събор, който ще се проведе на 2-3 юни в Камено. На него ще присъстват известни музиканти на народна музика.
-Разкажете ни нещо повече за себе си?
- Аз съм млад човек, на 39 години. Може да се каже, че съм майстор, обучен от баща си и дядо си, но занаята е много по-стар в нашия род, още прадядо ми е правил инструменти. По напред във времето не мога да ви кажа, тъй като те са преселници от Беломорска Тракия, но предполага се, че традицията при нас е преди около 200 години.
- Вашият дядо Слави Иванов е бил много известен майстор на народни инструменти. Разкажете ни нещо повече за него!
- Всички го наричаха бай Слави, той беше „майстор на майсторите". От него тръгва абсолютно всичко, което се прави в момента в България. Той е фундамента на майсторството при правенето на народните инструменти - гайда и кавал. За първи път той слага в строй тези инструменти, за да звучат правилно и в синхрон с другите народни инструменти.
- Той ли ви научи да правите кавали и гайди?
- Да, от него съм закърмен със занаята, още от малък. При него съм стоял с часове, да го гледам как работи. От него имам основни понятия за изработката и подготовката на материала, звученето. Всичко най - важно от него съм взел, а баща ми ме е шлифовал като майстор.
- На колко години направихте първия си инструмент и какъв беше той?
- Първо направих кавал, бях на 14 години, а на 17 вече помагах в направата на гайда!
- Кой от тези два инструмента се прави по - трудно?
- Трудно може да се определи, те са специфични и всеки има определени трудности в изработката. Ако има желание обаче, може да се направи майсторски инструмент. При всеки се започва като от обикновено дърво и завършва като звук, който целиш да постигнеш.
- Разкажете ни какъв е процеса на направата!
- Първо, трябва да се намери подходящ материал. Ходи се в гората и се подбира определен вид дрян, тъй като ние работим с това дърво, най - здравото в България! Сече се, после се суши минимум 2 години, но за по - важни майсторски инструменти не трябва да е по малко от 5 години. След като е подготвен материала, той се насича на ръка и се издялва на ръка. Оставя се да съхне отново, после от тези дървета, които останат здрави, само от тях, се изработват инструменти. Всичко е ръчно, тъй като дървото не трябва да получи напрежение, пукнатини вследствие на обработката.
- А трябва ли майсторът на инструменти да бъде и добър музикант?
- Задържително майсторът трябва да познава инструмента като звучене, включително октави, ноти, които може да постигне и се стреми да постигне максимална точност на инструмента и много добър, чист и ясен звук. Това е много важно!
- А вие водите ли си статистика, колко кавали и гайди сте направили до момента?
- Статистика никога не съм водил, но мога да предположа. На година се изработват качествени около 60, 70 инструмента. Предполагам, че 300 - 400 съм направил до момента само аз, но с баща ми, през времето през което работихме предполагам, че са много повече, тъй като през целия ми живот съм бил обучаван в занаята и съм следял как се работи от големи майстори, включително дядо ми Слави и баща ми Георги.
- А кое е най - важното, което трябва да знае един майстор на народни инструменти?
- Най - важното е да уважава колегите си, тъй като ние взаимно се учим. Всеки влага нещо от себе си, развива се. А истинските майстори сме малко и сме на изчезване, ние взаимно се познаваме и се уважаваме като колеги.
- Колко струва инструмент направен от вас?
- Различно, зависи от материала, който е вложен, времето за обработка, дали е изписан със шарки, дали са вложени рога. Влагат се само естествени материали и много по трудна и бавна е обработката. Цените са като за България, прилични. Грубо може да се каже, за един обикновен инструмент те са 200 - 300 лв., ако искат допълнителни неща с украса, може би цената ще е двойна.
- А кой е инструмента, с който се гордеете и никога няма да забравите?
- Имам няколко много добри инструмента, които се доближават до съвършени, но най - голямо усилие положих и получих удовлетворение при направата на инструмента на Владимир Величков, който е от органично стъкло. Той наистина е много красив, притежава много добър звук и е за голям майстор. Инструментът е изработен тази година, самата обработка ми отне 2 месеца, а подготовката още един месец, бавно ставаше, но си заслужаваше труда!
- В момента върху какво работите?
- Аз непрекъснато работя, никога не спирам, както се казва да не губя тренинг. В момента правя кавал за едно младо момче от София. Той може да е млад, но е добър музикант, може да се каже, че вече е почти майстор. Младите хора винаги търсят най - доброто и аз винаги се стремя да им го предложа, защото те го заслужават.
- А искате ли да предадете занаята си на някого, имате ли кого да обучите?
- Да, имам син, той се казва Георги, кръстен е на баща ми. Традицията е важно да се продължи, защото благодарение и на българския фолклор народът ни е оцелял. Аз много се радвам, че съм имал възможността да се науча да правя народни инструменти, за да се радват хората на народната музика, която е голямо богатсво!
интервюто може да чуете в звуковия файл:
