Християните празнуват Благовещение, денят на Благата вест, която Архангел Гавраил съобщава на Дева Мария, че ще стане майка на Божия син - Спасител на света.
Благата вест дава и името на празника - Благовещение. В българската традиция денят се свързва с идващата пролет и е известен като Благовец или половин Великден. Според поверието, в този ден долитат кукувицата и лястовицата и носят благата вест, че зимата си е отишла. Смята се, че на Благовец трябва за пръв път да се хапне нещо зелено-коприва, киселец или лапад, за да потече в тялото на човека нова кръв.
Поверието разказва, че на този ден долита кукувицата за да извести, че зимата си е отишла и настъпва лятото, мечката се събужда от зимния си сън, а змиите и гущерите излизат от леговищата си, невидимите самодиви – господарки на горите, поляните и изворите, се завръщат във владенията си.
На Благовец се спазват редица забрани с предпазващо значение. Момите и младите булки не излизат рано за вода, за да не срещнат самодивите. Всички вярват, че от техния поглед младите могат да погрознеят, да се разболеят или да умрат. През целия ден жените не докосват игли, куки и конци, за да избегнат ухапвания от змии през лятото.
Именници на този ден са Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Евангелина, Bангел.
