Според генералния секретар на Гръцката сърдечна фондация (ELIKAR) Димитрис Рихтер с течение на времето се наблюдава голямо увеличение на сърдечните пристъпи през първите четири дни след голямо земетресение.
В разговор с информационната агенция FM Рихтер заяви, че острият стрес е свързан с вероятността от сърдечен удар.
"При земетресенията най-добрите данни, с които разполагаме, са както от земетресението в Гърция през 1981 г. (публикувани в The Lancet от професор Д. Трихопулос), така и от земетресението в Лос Анджелис през 1994 г. (New England Journal of Medicine), при което се наблюдава много голямо увеличение на инфарктите през следващите два до четири дни.
Това са две важни публикации, които са отправна точка за всеки, който пише за стреса и сърцето, отбелязва той, като обяснява, че психологическият стрес влияе на хормоните.
"Когато изпълним тялото си с адреналин, има вероятност да се спука атеросклеротична плака. В същото време има спазъм на кръвоносния съд, така че отделяме поток от хормони... така че колкото по-уязвим или нещастен е някой, толкова по-големи са шансовете да получи инфаркт", подчерта той.
В разговор с информационната агенция FM Рихтер заяви, че острият стрес е свързан с вероятността от сърдечен удар.
"При земетресенията най-добрите данни, с които разполагаме, са както от земетресението в Гърция през 1981 г. (публикувани в The Lancet от професор Д. Трихопулос), така и от земетресението в Лос Анджелис през 1994 г. (New England Journal of Medicine), при което се наблюдава много голямо увеличение на инфарктите през следващите два до четири дни.
Това са две важни публикации, които са отправна точка за всеки, който пише за стреса и сърцето, отбелязва той, като обяснява, че психологическият стрес влияе на хормоните.
"Когато изпълним тялото си с адреналин, има вероятност да се спука атеросклеротична плака. В същото време има спазъм на кръвоносния съд, така че отделяме поток от хормони... така че колкото по-уязвим или нещастен е някой, толкова по-големи са шансовете да получи инфаркт", подчерта той.
