Световната икономика ще плати „висока цена“ за войната в Украйна, включваща по-слаб растеж, по-силна инфлация и потенциално дълготрайни щети по веригите за доставки, обявиха от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в последния си доклад, предава Bloomberg.
Организацията намали предвижданията си за глобален растеж тази година до 3% от 4,5%, които прогнозира през декември, и удвои прогнозата си за инфлация до близо 9% за своите 38 страни членки, според прогнозите, публикувани в сряда в Париж. През 2023 г. ОИСР очаква растежът да се забави до 2,8%.
Цената на войната може да бъде „още по-висока“, предупреждават от Организацията, описвайки дълъг списък от рискове, вариращи от рязко спиране на руските доставки в Европа до уязвимости на финансовите пазари от високия дълг и повишените цени на активите.
„Имаше няколко значителни промени в глобалната икономическа среда през последните месеци, включително световното разпространение на варианта на Covid Omicron и по-голямото от очакваното продължаване на инфлационния натиск“, се казва в икономическата прогноза. „Най-голямата промяна обаче е икономическото въздействие на войната в Украйна“.
Мрачната оценка, която повтаря подобно предупреждение от Световната банка, показва по-дълбоки и по-широки икономически последици от руската инвазия, които ще затруднят определянето на правилната фискална и монетарна политика. Това е първият подробен доклад от ОИСР, която не издаде пълни прогнози през април поради преобладаващата несигурност.
Ранните ефекти от покачването на цените вече принудиха централните банки да затегнат паричната политика, като Федералният резерв на САЩ например току-що повиши лихвените проценти с ускорен темп от 50 базисни пункта миналия месец. Междувременно правителствата преосмислят плановете за разходи, докато се опитват да компенсират домакинствата.
Въпреки че от ОИСР заявяват, че е оправдано всички парични власти да ограничат стимулите, от там призоват за предпазливост, особено в еврозоната, където нарастващите цени отразяват основно натиска на предлагането.
„Централните банки ще трябва да извършат деликатен баланс между държането на инфлацията под контрол и поддържането на икономическото възстановяване след пандемията, особено когато възстановяването все още не е завършено“, каза организацията.
Организацията намали предвижданията си за глобален растеж тази година до 3% от 4,5%, които прогнозира през декември, и удвои прогнозата си за инфлация до близо 9% за своите 38 страни членки, според прогнозите, публикувани в сряда в Париж. През 2023 г. ОИСР очаква растежът да се забави до 2,8%.
Цената на войната може да бъде „още по-висока“, предупреждават от Организацията, описвайки дълъг списък от рискове, вариращи от рязко спиране на руските доставки в Европа до уязвимости на финансовите пазари от високия дълг и повишените цени на активите.
„Имаше няколко значителни промени в глобалната икономическа среда през последните месеци, включително световното разпространение на варианта на Covid Omicron и по-голямото от очакваното продължаване на инфлационния натиск“, се казва в икономическата прогноза. „Най-голямата промяна обаче е икономическото въздействие на войната в Украйна“.
Мрачната оценка, която повтаря подобно предупреждение от Световната банка, показва по-дълбоки и по-широки икономически последици от руската инвазия, които ще затруднят определянето на правилната фискална и монетарна политика. Това е първият подробен доклад от ОИСР, която не издаде пълни прогнози през април поради преобладаващата несигурност.
Ранните ефекти от покачването на цените вече принудиха централните банки да затегнат паричната политика, като Федералният резерв на САЩ например току-що повиши лихвените проценти с ускорен темп от 50 базисни пункта миналия месец. Междувременно правителствата преосмислят плановете за разходи, докато се опитват да компенсират домакинствата.
Въпреки че от ОИСР заявяват, че е оправдано всички парични власти да ограничат стимулите, от там призоват за предпазливост, особено в еврозоната, където нарастващите цени отразяват основно натиска на предлагането.
„Централните банки ще трябва да извършат деликатен баланс между държането на инфлацията под контрол и поддържането на икономическото възстановяване след пандемията, особено когато възстановяването все още не е завършено“, каза организацията.
