Ракетни удари поразиха днес градове в цяла Украйна, като потопиха в тъмнина седем милиона домове само няколко дни след унизителното руско отстъпление, което предизвика отговор от страна на президента Володимир Зеленски.
Седем милиона домове са останали без ток след последните атаки, съобщиха от президентството. Това помрачи радостта от отвоюването на град Херсон в момент, когато световните лидери се събират на срещата на върха на Г-20, от която се очаква да се справи с насилието, обхванало Украйна.
Властите съобщиха, че във вторник са били атакувани и Лвов в западната част на страната и Харков в източната, като кметът на Лвов съобщи, че 80 % от града е без ток.
Зеленски заяви във видеообръщение, че Русия е изстреляла 85 ракети по енергийни съоръжения в цялата страна.
"Работим, ще възстановим всичко", каза той, докато райони в цяла Украйна съобщаваха за прекъсвания в електроснабдяването, включително западната Тернополска област, която съобщи, че 90% от потребителите са без ток.
Военната администрация на Днепропетровска област пък съобщи, че е ударено енергийно съоръжение в Кривой Рог, което създава "сложна" ситуация за мрежата.
Молдова, която граничи с Украйна, съобщи за прекъсвания на електрозахранването заради изстреляните по съседката ѝ ракети и призова Москва да "спре разрушениятяа".
Кметът на Киев Виталий Кличко заяви, че поне половината от жителите на града са останали без ток, две жилищни сгради са били поразени и "няколко ракети са били свалени... от системите за противовъздушна отбрана".
Заместник-ръководителят на канцеларията на президента Кирило Тимошенко заяви, че ракетите са изстреляни от руските сили и нарече ситуацията в енергетиката "критична".
Тимошенко сподели кадри от пожара в пететажна жилищна сграда от съветската епоха, ударена от ракетните залпове.
"Опасността не е преминала. Останете в укритията", допълва той в изявлението си в интернет.
Нападенията бяха извършени, след като назначените от Русия служители в Нова Каховка заявиха, че напускат важния южен град, обвинявайки за това артилерийския обстрел от страна на киевските сили, които си върнаха обширни южни територии, след като Русия напусна Херсон.
В град Херсон 41-годишната Олга Генкулова заяви, че "вече пет дни няма вода и една седмица няма електричество".
"Знаех, че това може да се случи, затова се запасих с вода", каза тя, опаковайки бутилки, пълнени от река Днепър.
Според губернатора украинските удари са убили двама души в руски регион на границата с Украйна.
Зеленски заяви във видеоклип, че "е ясно какво иска врагът. Той няма да постигне целта си".
В понеделник той направи изненадващо посещение в град Херсон, обявявайки, че превземането на областната столица бележи "началото на края на войната".
По време на срещата на върха на Г-20 в Бали във вторник Зеленски заяви, че "сега е моментът" да се сложи край на войната, докато според Вашингтон, ударите ще "задълбочат загрижеността сред Г-20 относно дестабилизиращото въздействие на войната на Путин".
Съветникът на Белия дом по националната сигурност Джейк Съливан заяви, че Русия отново се опитва да унищожи украинската критична инфраструктура.
От септември насам украинските сили навлизат все по-дълбоко в южната част на страната.
Миналата седмица Русия обяви пълно изтегляне от регионалната столица на южната Херсонска област, което позволи на Украйна да влезе отново.
Установените от Москва власти в Нова Каховка съобщиха в Телеграм, че държавните и общинските служители са преместени на безопасно място.
Подкрепяните от Русия официални лица заявиха, че след изтеглянето на Москва от град Херсон Нова Каховка е била подложена на "безразборен огън" и "животът в града е опасен".
Те заявиха също, че "хиляди жители" са последвали препоръката им да напуснат, за да се "спасят", опасявайки се, че силите на Киев ще търсят "отмъщение от колаборационистите".
Нова Каховка се намира на източния бряг на река Днепър, която сега е естествена разделителна линия между силите на Украйна, които си върнаха град Херсон на западния бряг, и силите на Русия на отсрещния бряг.
Там се намира и хидроенергийният язовир Каховка, който е превзет в началото на инвазията поради стратегическото му значение за снабдяването на анексирания от Москва Кримски полуостров.
Контролираният от Русия язовир сега е в центъра на вниманието, след като Зеленски обвини руските войски, че планират да го взривят, за да предизвикат опустошително наводнение.
Всякакви дефекти в язовира биха предизвикали проблеми с водоснабдяването на Крим, който е под руски контрол от 2014 г. и който Украйна се надява да си върне.
Миналата седмица руските сили заявиха, че украински удар е повредил язовира.
Назначеният от Русия ръководител на окупираната част на Херсонска област Владимир Салдо заяви във вторник, че язовирът вече не работи.
"Ситуацията е по-опасна - не с производството на електроенергия, а със самия язовир, който в случай на експлозия би наводнил доста голяма територия", каза той по държавния телевизионен канал "Россия-24".
Загубата на Херсон е последният от поредицата неуспехи за Кремъл, който нахлу в Украйна на 24 февруари с надеждата за светкавично превземане на властта, което да свали правителството за броени дни.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг все пак предупреди, че на Украйна й предстоят трудни месеци и заяви, че военният потенциал на Русия не бива да се подценява.
Седем милиона домове са останали без ток след последните атаки, съобщиха от президентството. Това помрачи радостта от отвоюването на град Херсон в момент, когато световните лидери се събират на срещата на върха на Г-20, от която се очаква да се справи с насилието, обхванало Украйна.
Властите съобщиха, че във вторник са били атакувани и Лвов в западната част на страната и Харков в източната, като кметът на Лвов съобщи, че 80 % от града е без ток.
Зеленски заяви във видеообръщение, че Русия е изстреляла 85 ракети по енергийни съоръжения в цялата страна.
"Работим, ще възстановим всичко", каза той, докато райони в цяла Украйна съобщаваха за прекъсвания в електроснабдяването, включително западната Тернополска област, която съобщи, че 90% от потребителите са без ток.
Военната администрация на Днепропетровска област пък съобщи, че е ударено енергийно съоръжение в Кривой Рог, което създава "сложна" ситуация за мрежата.
Молдова, която граничи с Украйна, съобщи за прекъсвания на електрозахранването заради изстреляните по съседката ѝ ракети и призова Москва да "спре разрушениятяа".
Кметът на Киев Виталий Кличко заяви, че поне половината от жителите на града са останали без ток, две жилищни сгради са били поразени и "няколко ракети са били свалени... от системите за противовъздушна отбрана".
Заместник-ръководителят на канцеларията на президента Кирило Тимошенко заяви, че ракетите са изстреляни от руските сили и нарече ситуацията в енергетиката "критична".
Тимошенко сподели кадри от пожара в пететажна жилищна сграда от съветската епоха, ударена от ракетните залпове.
"Опасността не е преминала. Останете в укритията", допълва той в изявлението си в интернет.
Нападенията бяха извършени, след като назначените от Русия служители в Нова Каховка заявиха, че напускат важния южен град, обвинявайки за това артилерийския обстрел от страна на киевските сили, които си върнаха обширни южни територии, след като Русия напусна Херсон.
В град Херсон 41-годишната Олга Генкулова заяви, че "вече пет дни няма вода и една седмица няма електричество".
"Знаех, че това може да се случи, затова се запасих с вода", каза тя, опаковайки бутилки, пълнени от река Днепър.
Според губернатора украинските удари са убили двама души в руски регион на границата с Украйна.
Зеленски заяви във видеоклип, че "е ясно какво иска врагът. Той няма да постигне целта си".
В понеделник той направи изненадващо посещение в град Херсон, обявявайки, че превземането на областната столица бележи "началото на края на войната".
По време на срещата на върха на Г-20 в Бали във вторник Зеленски заяви, че "сега е моментът" да се сложи край на войната, докато според Вашингтон, ударите ще "задълбочат загрижеността сред Г-20 относно дестабилизиращото въздействие на войната на Путин".
Съветникът на Белия дом по националната сигурност Джейк Съливан заяви, че Русия отново се опитва да унищожи украинската критична инфраструктура.
От септември насам украинските сили навлизат все по-дълбоко в южната част на страната.
Миналата седмица Русия обяви пълно изтегляне от регионалната столица на южната Херсонска област, което позволи на Украйна да влезе отново.
Установените от Москва власти в Нова Каховка съобщиха в Телеграм, че държавните и общинските служители са преместени на безопасно място.
Подкрепяните от Русия официални лица заявиха, че след изтеглянето на Москва от град Херсон Нова Каховка е била подложена на "безразборен огън" и "животът в града е опасен".
Те заявиха също, че "хиляди жители" са последвали препоръката им да напуснат, за да се "спасят", опасявайки се, че силите на Киев ще търсят "отмъщение от колаборационистите".
Нова Каховка се намира на източния бряг на река Днепър, която сега е естествена разделителна линия между силите на Украйна, които си върнаха град Херсон на западния бряг, и силите на Русия на отсрещния бряг.
Там се намира и хидроенергийният язовир Каховка, който е превзет в началото на инвазията поради стратегическото му значение за снабдяването на анексирания от Москва Кримски полуостров.
Контролираният от Русия язовир сега е в центъра на вниманието, след като Зеленски обвини руските войски, че планират да го взривят, за да предизвикат опустошително наводнение.
Всякакви дефекти в язовира биха предизвикали проблеми с водоснабдяването на Крим, който е под руски контрол от 2014 г. и който Украйна се надява да си върне.
Миналата седмица руските сили заявиха, че украински удар е повредил язовира.
Назначеният от Русия ръководител на окупираната част на Херсонска област Владимир Салдо заяви във вторник, че язовирът вече не работи.
"Ситуацията е по-опасна - не с производството на електроенергия, а със самия язовир, който в случай на експлозия би наводнил доста голяма територия", каза той по държавния телевизионен канал "Россия-24".
Загубата на Херсон е последният от поредицата неуспехи за Кремъл, който нахлу в Украйна на 24 февруари с надеждата за светкавично превземане на властта, което да свали правителството за броени дни.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг все пак предупреди, че на Украйна й предстоят трудни месеци и заяви, че военният потенциал на Русия не бива да се подценява.
