Показаха къс от Тунгуския метеорит
Показаха къс от Тунгуския метеорит / снимка: Sofia Photo Agency, Юлиана Николовa

Ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски” проф. Иван Илчев предостави на Музея по минералогия, петрология и полезни изкопаеми към Геолого-географския факултет на СУ къс от Тунгуския метеорит, дарен от ректора на
университета в Красноярск при посещението му във висшето училище през миналата седмица.

Доц. Филип Мачев
- зам.-декан на Геолого-географския факултет на СУ, каза за БТА, че двете научни теории, по които се спори, са дали космическото тяло, известно като Тунгуския метеорит, е астероид или комета, тъй като това не е метеорит, въпреки че така е наречен. Метеорит имаме тогава, когато при сблъсък със Земята се образува метеоритен кратер. На мястото на катастрофата от 1908 г. няма кратер, но има езеро с размери 600 на 300 метра, обясни заместник-деканът. Той добави, че група от изследователи от Италия работи на мястото на катастрофата и смятала, че езерото се е образувало от кратер. Италианските учени изследват дали на дъното му няма частици от метеорита, отбеляза доц. Мачев.

По думите му има подкрепа и за другата научна теория, според която Тунгуският метеорит може би е бил комета, тъй като кометите имат „глава” от замръзнала вода - лед, и от други частици, както и много дълга опашка - като дълъг шлейф. Дни след катастрофата, почти над цялото северно кълбо, са наблюдавани през нощта неестествени явления - оптични ефекти, които биха могли да бъдат предизвикани от опашката на кометата, обясни доц. Филип Мачев.

Той сподели, че има и други хипотези за Тунгуския метеорит. Според една от тях „в момента на взрива от същото място се е издигнал извънземен кораб, а според друга - извънземен кораб е изиграл ролята на камикадзе и съзнателно се е сблъскал с астероида, за да предпази хората на Земята”. 

Музеят по минералогия, петрология и полезни изкопаеми към Геолого-географския факултет на Софийския университет на 22 май навърши 120 години. В него има над 120 000 експоната, като метеоритната ни колекция е от 36-38 образци, четири от тях са български. Това са метеорити, паднали по българските земи, обясни зам.-деканът.