Писателят и литературен критик Николай Петев е починал на 62-годишна възраст след дълго боледуване, съобщиха за Дарик от Съюза на българските писатели. Петев бе председател на Съюза от 2003 г. насам. Той бе и депутат от „Коалиция за България” в сегашния парламент, избран от гражданската квота в Ямбол.
Николай Петев е роден на 10 август 1951 г. в с. Дреновец, област Монтана. През 1975 г. завършва журналистика в Лвов, СССР. От 1982 г. до 1985 г. работи като главен редактор на сп. "Родна реч", след което до 1991 г. е директор на издателство "Народна младеж". От 1991 г. до 1996 г. е собственик и директор на издателства "Петекс" и "Петекстон". От 10 юли 1996 г. е директор на издателска къща "Христо Ботев", като на тази длъжност е до 2003 г. В периода от 10 юли 2002 г. до 18 октомври 2003 г. е главен секретар на Съюза на българските писатели, а след това е избран за негов председател, по-късно преизбран. От ноември 2005 г. е председател на агенция "София прес", а от 21 май 2013 г. е депутат в 42-ото Народно събрание.
Николай Петев е автор на многобройни публикации в литературния и периодичен печат, както и на книгите: "Тук във времето" (1983), "Поезия и позиция" (1986; преведена на руски език и издадена от издателство "Молодая гвардия" - 1987), "Фарът и неговият пазач" (1989), "Зад завесата на политическия театър" (1997), "Фарът, пазачът и вятърът" (2006), на сборника с есета и публицистика "Не ме ли помниш" (2011), "17 есета против този свят" (2013). Негови творби са издадени и в Русия, Македония, Сърбия, Азербайджан, Украйна, Италия и Албания. Първата му книга - сборникът с литературно-критически статии "Тук във времето", е отличена с наградата "Южна пролет" за най-добър дебют през 1983 г. Носител е на ордените "70 години Съюз на съветските писатели" от Международното съобщество на писателските съюзи /седалище в Москва/ (2006) и "Михаил Ломоносов" за заслуги и за голям личен принос в укрепването на приятелството и културното сътрудничество между Русия и България (2006). Петев е първият чужденец, удостоен с високото отличие "Михаил Ломоносов". Отличен е и с Националната Ботевска награда (2006), руската награда "Имперска култура" (2007) за книгата си "Фарът, пазачът и вятърът", издадена на руски език през 2006 г., сръбската награда "Арка" за най-добра чуждестранна книга за 2007 г. и с македонската литературна награда "Книжен Дедал". Призът "Имперска култура" му е даден за "вярност към единството на славянските народи". На 8 юни 2011 г. е издаден указ за награждаването му с орден "Св.Св.Кирил и Методий" втора степен за големите му заслуги в областта на културата и изкуството.
