97481
Министерството и БАН в задочен спор за задача от матурата по български
Спор между БАН и Министерството на образованието за една от задачите на матура по български език и литература за зрелостниците, която се проведе вчера. Двете институции виждат по различен начин граматическите правила в 7-ма задача от държавния изпит.
МОН опроверга да има грешка в задача от матурата по български език
Според БАН тя няма верен отговор, според МОН – има. В посочения за верен отговор „Б“ също е допусната граматична грешка, каза пред Дарик доц. Татяна Александрова от Института за български език към БАН. От Министерството на образованието твърдят, че грешка няма, защото не е нарушено граматично правило. Според доц. Александрова обаче има правила, които не са изрично записани в граматиката, а се усвояват по естествен начин, какъвто е и конкретният случай.
Ето въпроса и възможните отговори:
В кое от изреченията НЕ е допусната граматична грешка?
А) Гласуваните поправки в новия закон ще засегнат пряко въздушния и сухопътен транспорт в страната.
Б) Убедително написаното мотивационно писмо на младия и амбициозен кандидат впечатли комисия.
В) Още утре г-н Каменов, адвоката на братовчедка ми, ще те потърси, за да подготвиш необходимите документи.
Г) По Искърско дефиле, което е с дължина около 100 км, са разположени множество интересни обекти.
„Убедително написаното мотивационно писмо на младия и амбициозен кандидат впечатли комисия“ - в това изречение граматична грешка няма, твърди държавният експерт по български език и литература от ведомството Александър Трингов. "Категорично няма нарушена граматична норма, няма нарушено граматично правило. Затова нашето твърдение е, че в подточка Б не е допусната граматична грешка. В словосъчетанието "впечатли комисия" не е допусната граматична грешка, защото няма правило, което да изисква членуване на допълнение, което е употребено след глаголна форма в минало свършено време", както е в случая.
Вижте отговорите на матурите за 7 и 12 клас
В Института по български език към БАН са анализирали 7-ма задача и според учените, в нея верен отговор няма, обясни Дарик доц. Татяна Александрова от Института за български език към БАН
"В сочения като верен отговор Б също има допусната граматична грешка. Изречението предава една конкретна ситуация, в която обектът, който е засегнат от действието, изразен в случая с думата комисия, е напълно конкретен, определен, обособен от всички останали обекти, които носят същите характеристики. Това не е коя да е комисия, а една конкретна, точно определена комисия", каза Александрова.
Спорът е дали думата комисия трябва да бъде членувана. "Няма задължителен характер членуването на въпросната дума", категоричен е Александър Трингов. "Това е един-единствен обект и тази дума не може да остане нечленувана", каза доц. Александрова.
Тя даде още аргументи в полза на твърденията си. "Нека отбележим, че в случая е членуван подлогът - "убедително написаното мотивационно писмо", членувано е и непрякото допълнение - "на младия и амбициозен кандидат", тоест цялата ситуация изразява нещо конкретно. За всеки, който е българин, носител на българския език, така формулирано изречението звучи неестествено", каза доц. Александрова.
Според нея има правила, които не са изрично записани в граматиката, а се усвояват по естествен начин, какъвто е и конкретният случай. И даде следния пример: "Имаме такова изречение: "Аз поздравих Иван. Ако заместим Иван с местоимението "го", местоимението ще дойде преди сказуемото, тоест "Аз го поздравих", а не "Аз поздравих го". Никой българин няма да каже "Аз поздравих го". Това правило не е записано никъде в граматиките, то се усвоява по естествен начин. И това правило за адекватната употреба на членувани форми принадлежи именно към тези правила, които се усвояват по естествен път, те не се записват в граматиките".
МОН опроверга да има грешка в задача от матурата по български език
Според БАН тя няма верен отговор, според МОН – има. В посочения за верен отговор „Б“ също е допусната граматична грешка, каза пред Дарик доц. Татяна Александрова от Института за български език към БАН. От Министерството на образованието твърдят, че грешка няма, защото не е нарушено граматично правило. Според доц. Александрова обаче има правила, които не са изрично записани в граматиката, а се усвояват по естествен начин, какъвто е и конкретният случай.
Ето въпроса и възможните отговори:
В кое от изреченията НЕ е допусната граматична грешка?
А) Гласуваните поправки в новия закон ще засегнат пряко въздушния и сухопътен транспорт в страната.
Б) Убедително написаното мотивационно писмо на младия и амбициозен кандидат впечатли комисия.
В) Още утре г-н Каменов, адвоката на братовчедка ми, ще те потърси, за да подготвиш необходимите документи.
Г) По Искърско дефиле, което е с дължина около 100 км, са разположени множество интересни обекти.
„Убедително написаното мотивационно писмо на младия и амбициозен кандидат впечатли комисия“ - в това изречение граматична грешка няма, твърди държавният експерт по български език и литература от ведомството Александър Трингов. "Категорично няма нарушена граматична норма, няма нарушено граматично правило. Затова нашето твърдение е, че в подточка Б не е допусната граматична грешка. В словосъчетанието "впечатли комисия" не е допусната граматична грешка, защото няма правило, което да изисква членуване на допълнение, което е употребено след глаголна форма в минало свършено време", както е в случая.
Вижте отговорите на матурите за 7 и 12 клас
В Института по български език към БАН са анализирали 7-ма задача и според учените, в нея верен отговор няма, обясни Дарик доц. Татяна Александрова от Института за български език към БАН
"В сочения като верен отговор Б също има допусната граматична грешка. Изречението предава една конкретна ситуация, в която обектът, който е засегнат от действието, изразен в случая с думата комисия, е напълно конкретен, определен, обособен от всички останали обекти, които носят същите характеристики. Това не е коя да е комисия, а една конкретна, точно определена комисия", каза Александрова.
Спорът е дали думата комисия трябва да бъде членувана. "Няма задължителен характер членуването на въпросната дума", категоричен е Александър Трингов. "Това е един-единствен обект и тази дума не може да остане нечленувана", каза доц. Александрова.
Тя даде още аргументи в полза на твърденията си. "Нека отбележим, че в случая е членуван подлогът - "убедително написаното мотивационно писмо", членувано е и непрякото допълнение - "на младия и амбициозен кандидат", тоест цялата ситуация изразява нещо конкретно. За всеки, който е българин, носител на българския език, така формулирано изречението звучи неестествено", каза доц. Александрова.
Според нея има правила, които не са изрично записани в граматиката, а се усвояват по естествен начин, какъвто е и конкретният случай. И даде следния пример: "Имаме такова изречение: "Аз поздравих Иван. Ако заместим Иван с местоимението "го", местоимението ще дойде преди сказуемото, тоест "Аз го поздравих", а не "Аз поздравих го". Никой българин няма да каже "Аз поздравих го". Това правило не е записано никъде в граматиките, то се усвоява по естествен начин. И това правило за адекватната употреба на членувани форми принадлежи именно към тези правила, които се усвояват по естествен път, те не се записват в граматиките".