Голям рок концерт по случай 30-годишнината на група "Сигнал" обещават тази вечер в Зала 1 на НДК членовете на рок бандата. В интервю за Таня Стефанова от БТА фронтменът на групата разказва за първите години на "Сигнал" и единственото желание на членовете тогава - "Искахме да свирим и само да свирим!".
За сценичното дълголетие, за песните, които устояват на времето, за предстоящия албум, за "военната дисциплина" в групата, за младите колеги и за любовта на публиката – още от Йордан Караджов. Само любовта към музиката ли е била движещата сила през тези 30 години да излизате на сцената и да правите качествена музика? Това има обратен адрес - любовта на публиката към съответния изпълнител или група. Публиката е единственият критерий, заради който един артист би имал такова сценично дълголетие. Ако я няма публиката, ако няма кой да те следва толкова години, си оставаш вкъщи - свириш си на китарите и си спомняш какво е било преди много, много години. Така че при нас се получи това нещо и за голяма радост продължаваме да вярваме, че онова, с което сме се захванали всъщност не е било напразно. Рутината и опитът с годините притъпиха ли вълнението, преди да светнат прожекторите и да се срещнете с публиката? Точно при нас рутината и опитът, според мен, са едва ли не на последно място, защото тръпката и емоцията, и онзи сценичен страх и треска, която ни тресе преди всяко едно излизане, не са ни напуснали. Благодарни сме на съдбата, че сме хора, родени с хъс и желание да правим това, което правим толкова години. Ако някога сме си помисляли да се облегнем на рутината и опита - които не бих нарекъл качества, те биха ни изиграли много лоша шега - на изпълнителите, които излизат на сцената, за да забавляват публиката, дошла да ги оцени. И ако след толкова много години - визирам пак тази наша 30-годишнина, ако хората не намираха нищо, което да вземат за себе си, не биха посетили концерта тази вечер. Защо музиката, която се прави днес, въпреки възможностите на техниката, не е така въздействаща и сякаш "бледнее" на фона на чувствата "изпети" в песните на вашето поколение? Тези неща не могат да се върнат, защото преди 30-40 години, когато рокендролът беше в началото си, емоцията беше различна. Тогава материалното нямаше връх над всичко. А сега нещата са много криворазбрани - техниката и всичко останало, което е в плюс на музиката, създавана в момента. Но да се обърнем към световния опит, за да видим, че в момента млади изпълнители и групи, които излизат на попрището, правят кавъри на стари парчета, които са се доказали. С това се дава и нов живот на съответната песен, пък и тези, които правят кавърите стъпват на друга плоскост и не разчитат само на собствената си музика. Дали това е успешно или не - един Господ знае. Защото публиката прави хитовете, а не музикантите. Музикантите "произвеждат" песни, пишат текстове, но публиката, ако не си ги хареса, ако не си ги "вкара" в подсъзнанието, песента няма да живее дълго. Едно време, когато почвахме, не се лепяха по 10-11 хиляди афиша, както в момента. Но едно време се слагаха едно или две малки плакатчета, написани на ръка, че еди-коя си група ще свири в някое читалище и тогава цяла София отиваше там. Тези времена няма да се върнат, защото се измениха ценностите на хората. Цялото интервю можете да прочетете ТУК.
