Екип от университета в Хонг Конг се опита да посъветва вратарите, как да повишат успеваемостта си при дузпите.
Поговорката твърди, че дузпа не може да се хване, а само лошо да се бие. Но учените с помощта на модерна техника продължават да търсят някаква закономерност в играта на нерви, която често решава решителни мачове. Известна е теорията от Британските острови, че стрелецът се издава по положението на хълбоците спрямо топката малко преди да изпълни удара.
Психолозите от Хонг Конг гледат иначе на лотарията, наречена дузпа. Те се опитват да установят, дали може по някакъв начин да се принуди играча да изпрати топката там, където иска вратарят. След щателен анализ на почти 200 изпълнения от бялата точка в по-важните мачове от Световни първенства, от Европа или от Шампионската лига, те стигнаха до извода, че изпълнителите на наказателния удар наистина се ориентират и според разположението на вратаря, но те не знаят това, съобщиха от БГНЕС.
Екипът, ръководен от Рич Мастърс, доказа, че вратарите в 96 процента от изследваните случаи не стоят точно по средата на вратата, а по-близо до едната или другата греда с примерна разлика до средата 9,95 сантиметра. С това те създават за изпълнителя по голяма площ от едната страна и играчите в 60 процента от случаите наистина стрелят там, където виждат повече място. Вратарите сякаш не знаят за това, защото в 94 от 190 дузпи се хвърлят там, където са стояли.
Изводът на хонконгските учени за хората между гредите как да повишат осемнайсет процентната успешност при наказателните удари звучи така: Вкарайте съперника в капана с това, че от едната страна му оставите повече място и после се хвърлете там.
