80-годишният Наум Шопов е един от най-мъдрите хора в българската култура. Възможност да се увери в този факт имаше журналистът Георги Тошев, който направи документален филм за актьора. Премиерата на "Личен разговор" ще бъде на 1 октомври в Народния театър, а след това, на 3 октомври от 12:00 часа, ще бъде показан и по bTV в поредицата на Тошев "НепознатиТЕ".
В Народния театър целият октомври е посветен на юбилея на Наум Шопов. Освен прожекция на документалната лента там предстоят откриване на изложба със снимки на някои от най-значимите роли на актьора в театъра и представяне на недовършената автобиография на Наум Шопов.
Неотдавна актьорът претърпя поредната операция на сърцето, но вече е добре и по всяка вероятност ще присъства на премиерата на филма за него в петък. Цяло събитие е, че той се е съгласил да бъде направен такъв.
Георги Тошев чака своя личен разговор с Наум Шопов 14 години. Точно преди толкова, като журналист във вестник "24 часа", той моли актьора за интервю. Наум любезно му отказва, а Георги избира да чака колкото е необходимо, вместо да напише текст, скалъпен по други текстове.
Георги Тошев: Истината е, че Наум Шопов, в своята над 50-годишна кариера, е дал официално 12 интервюта. Питал съм го и той ми е казвал - 12 са. Всички други са измислени. За мен феноменът е, когато преди няколко месеца, близък на семейството ми каза, че Наум е готов да говори пред мен. Приемам този подарък от Наум като един от най-големите комплименти в моя скромен журналистически опит. Защото се оказа, че ако умееш да чакаш, ти ще дочакаш своя момент, ако си почтен в своето чакане.
В документалния филм "Личен разговор" Наум Шопов си позволява да бъде поразително откровен. Пред Георги Тошев той споделя истории, които по-късно, оказва се, дори децата му не са чували.
Георги Тошев: Във филма той признава за моментите, в които е прекалявал с чашката, за моментите, в които животът му се е струвал безсмислен. Той твърди, че неговият живот не е интересен и затова не го споделя с медиите. А неговият живот е филм. Не само защото се ражда буквално в ложата на театъра в Стара Загора, всичко, което се случва с баща му, който изчезва, връща се от Белене, Наум, който работи в мина, зачеркнатата му биография от ВИТИЗ... Той е приет на едно от първите места, след това е зачеркнат от списъка. Теб те приемат, ти си виждаш името и после те зачеркват. Наум ме допуска много навътре. Той ми признава как на 18 години взима съдбовното решение да няма приятели. И го удържа и до днес. Защото на 18 години е наранен от най-близкия си приятел.
Георги Тошев: Наум Шопов е един много спонтанен човек. Той е човек, който може да плаче и не се срамува да го прави. Това също е привилегия на избраните - да не се страхуваш от собствената си чувствителност, да не се срамуваш от собствените си грешки. Наум Шопов е един човек, който много добре си дава сметка за личните си грешки. Благодарение на този личен разговор аз разбрах, той, странникът в очите ми, колко всъщност е семпъл, обикновен, колко е емоционален и как всичко това през годините е успял да го прикрие. И да го удържи в живота си, за да не бъде нараняван и повече, и повече, и повече. Може би тази негова виталност да прощава, както и да се покайва, го прави по-жив от всякога.
