АББА, Георги Тошев - историята на един фен
АББА, Георги Тошев - историята на един фен / снимки: БГНЕС
АББА, Георги Тошев - историята на един фен
20147
АББА, Георги Тошев - историята на един фен
  • АББА, Георги Тошев - историята на един фен

Има едни хора, които са част от шведската култура и на които не може да не обърнем внимание по време на „Месеца на Швеция" по Дарик. Това са Агнета, Фрида, Бени и Бьорн или АББА. Поразително е как реално тази група вече не съществува, но музиката й продължава да се слуша, албумите й се продават, продължават и офертите те да се съберат.
 
Един от най-големите фенове на АББА у нас е журналистът Георги Тошев. Преди няколко години той успя да се срещне с двама от членовете на групата и направи документален филм за тях. Сега той отново работи по темата и през есента по Би Ти Ви предстои да се излъчи „Акордеонистът", който е за Бени Андерсън.
 
Фенството на Георги Тошев минава през събиране на всички книги за АББА, всички дискове, непрекъснат контакт с фенове на шведите по света, включително пътуване до всяка една точка на света, където би могъл да види на живо любимците си. А всичко започва през 1975 година, когато той си купува първата плоча на шведската четворка от магазина на Полския културен център в София. Тогава е на 6.
 
Началото
 
Влюбих се АББА и това не знам как стана. Влюбих се в музиката, защото има мелодия, която те грабва. Това е музика, която се запомня веднага, много бързо можеш да я повториш. По това време аз не знаех английски, но дали „SOS", „Mamma Mia", „I do, I do" или „Rock me", но нещо в теб остава. Ти си пееш rock me, пък другото може и да е та-ра-ра-ра-ра. За да си събирам албумите на АББА пестях пари и с тях минавах през всички студия, където се записваха касети. Когато тръгнах да пътувам с родителите ми, започнах и да мъкна плочи. Най-много време съм прекарал на стрелбището при бившия цирк, до Немската гимназия, където имаше един чичо Жоро. Там стреляхме, имаше чернобели снимки, преснимани от списания. Там се запознах с невероятни хора, фенове на AC/DC, на Queen - те ми продаваха плакати на АББА от "Браво", "Попкорн", разменяхме си най-различни неща.
 
Музиката на АББА като част от живота
 
Аз бях сигурен, че тази музика не може да бъде забравена. Песните на АББА имат начало, развитие и край. По-късно, когато научих английски език, разбрах как текстовете на АББА са универсални. Те имат песен и текст за всяка житейска ситуация, за всичко, което може да се случи в живота на един човек. Музиката на АББА е била с мен в най-щастливите ми мигове в живота, както и в най-тъжните. Спомням си, че когато загубих баща ми аз се затворих в стаята си вкъщи и дълго време слушах една и съща песен - „Като ангел минаваш през моята стая". Това е една много лична песен, само с едно тиктакане на часовник, което Фрида и Бени записват през нощта, вече разделени, през 1981 година. И така завършва последният им диск, нищо не е случайно.
 
Отвъд музиката
 
Има нещо друго отвъд музиката. То е чисто в начина на живот на тези хора. АББА спазиха дистанция, и то не нарочно, от евтиния светски блясък. Самите АББА са едни изключително нормални хора за богатството и успеха, които имат. Аз имам честта да познавам двама от тях, да съм се срещал с двама от тях - Бени и Фрида. Бени ходи пеша или с колело до студиото си в Стокхолм, Фрида ходи пеша по пътеките на Зермат, Швейцария. Това са едни достъпни хора и в същото време едни хора, които спазват дистанция. Едни хора, които не се изкушиха, въпреки че им предложиха 1 милиард долара, за да се съберат. И тогава Бени каза нещо много хубаво: „Ние нямаме същата енергия". Музиката е въпрос на енергия. Това едни хора да бъдат заедно и да излизат заедно на сцената е въпрос на енергия.
 
И все пак ще се съберат ли?
 
Няма шанс да се съберат, поне от разговорите ми с Фрида и Бени. И аз много искам, от една страна, да се съберат, но, от друга, все повече разбирам желанието им да запазят дистанция, защото там някъде остава и магията. Дори на премиерата на филма „Mamma Mia" в Стокхолм, където бяха и четиримата, те никога не застанаха заедно за снимка. Никога. Така че нека да им благодарим за музиката и нека уважим тяхното желание АББА да остане една легенда. Тяхната музика премина по много успешен начин през 80-те, 90-те и продължава да вълнува. АББА показаха, че универсалният език на комуникация с една широка публика е това да вълнуваш.

Любопитно