Този деликатен период в живота на вашето, вече пораснало дете, може да бъде много труден период и за вас, и за него. Възможно е наистина често да се питате дали някой не е сменил детето ви.
Често тийнейджърите са прекалено емоционални, тъй като хормоните бушуват с всичка сила у тях, затова…просто ги оставяйте да се наплачат, ако възникне такава ситуация. Понякога това е най-добрият лек.
Ето няколко съвета, които могат да направят и неговия, и вашия живот по-лек, а нововъзникналите драми – по-лесно преодолими:
1. Тръшкането на врати
Измислете някаква уважителна причина, за да ги подтикнете да не го правят. Например – съседите се сърдят, тоест да ги накараме по някакъв начин да се научат да бъдат съобразителни с обръжаващата среда.
Класическа ситуация при тийнейджърите. Когато са влюбени и го чувстват истински и вие сте родителят, който не ги пуска да видят обекта на желанията си, вие се превръщате във враг. Това кара детето да обижда, да се тръшка и да обвинява родителите за това, поради липсата на достатъчно житейски опит. При едно дете е трудно да сдържи емоциите си, то няма нашия навик на възрастни хора да се владеем. Трудно е, но трябва да се опитаме да ги разбираме.
Thinkstockphotos
3. Забраните
Най-важното е „НЕ“ на категоричните забрани, тъй като с тях се постига обратен ефект. Ако забранявате нещо, то трябва да бъде по деликатен и завоалиран начин.
За него вече имате „ДА“. Определено е хубаво да поставяте условия, свързани с вечерен час. Важното е да позволите на детето да излезе, но да поставите определен час. Ако той не се спази, следващият път ще има с какво да „надградите“ забраната.
Отново „НЕ“. Спомнете си вие като сте били дете и как са ви казвали „аз на времето еди-какво-си“. Какъв сте бил вие, си е за вас. Детето е различен индивид. Вашият пример е важен, но не и да служи за назидание. Признайте на децата си сферите, в които те ви превъзхождат.
Thinkstockphotos
6. Споделяне на личен опит
Категорично „ДА“. Споделяйте на детето за първото ви напиване, първото гадже. Това ще бъде много интересно за тях, но не го префасонирайте. Хубавите примери, разказани по готин начин, дават много добри резултати.
7. Сравнението с други деца
Абсолютно „НЕ“. Не давайте никога пример с други деца. Стимулирайте афининета на детето към нещо, не го насочвайте към някаква пътека, която преди това вие сте начертали.
Thinkstockphotos
8. Градивните разговори
„ДА“ на поощрителните и градивни разговори, тези, които водят към издигане, тъй като децата имат нужда от поощрение. Възхищавайте се на нещата, които те правят и на постиженията им. Така се възпитават стимул и амбиция у децата.
Thinkstockphotos
В крайна сметка, ако се замислим, грешките на нашите деца много често отразяват нашите собствени и ако се замислим над това, ще намерим истински добрите пътища.
