Нито политиците, нито протестиращите знаят докъде ще се стигне. Докато първите все още не са наясно, че няма да се размине само с извънредни парламентарни избори, хората пък искат по-богат живот веднага и повече роля в управлението сега, но не знаят как да го постигнат.
Може би има само един път - нов рестарт на българската политическа система. Това означава нов обществен договор и нова Конституция.
Партиите все още не осъзнават, че след като се роди новият парламент, той няма да може да изкара мандата си. Този нов парламент, най-вероятно ще бъде принуден да насрочи избори за Велико Народно събрание. Няма как да стане по-рано и затова следващото НС може да се окаже преходно към избирането на Велико народно събрание.
Най-вероятно така ще стане, но все още политическата класа само подозира това. Политиците на прехода почват да разбират, че светът е различен, хората са различни и България е различна. Обективно демокрацията вече функционира по различни правила и Конституцията ни трябва да е в хармония с тях.
Рано или късно хората от улицата ще стигнат до верния извод - че само с протести и натиск няма как да се роди нещо смислено и ще е необходим диалог с всички легитимни представители на българските граждани: партии, синдикати, граждански движения, неправителствени организации, бизнеса, университетски преподаватели, дори Църквата.
Рано или късно хората от протестите ще разберат, че няма кака да станат по-богати още днес, ще трябва да работят за това години наред в една добре организирана правова държава.
Може всичко това да е за добро. Много се надявам, защото има и друг път, който може да отприщи върху главите ни доста демони.
Ето защо още от сега лидерите на политическите сили, представителите на гражданското общество, всички ние, впрочем, трябва да започнем диалог за изработването на нова българска Конституция. Общ диалог, за да се обединим около идеята каква точно да бъде философията на новия български основен закон.
Нова българска конституция не е панацея, Великото народно събрание е само средство за формирането на нови обществени правила, които да са насочени към просперитета на отделния човек.
Според мен говорим за две неща - отговорност и просперитет.
Работещият и образован българин трябва да живее добре, да се чувства добре в собствената си страна, да отглежда децата си и да бъде отворен към света. Трябва да чувства просперитета. Това трябва да бъде една от основните цели на новия обществен договор.
Втората цел трябва да бъде отговорността на всички нива. И най-вече отговорността на политическата класа.
Ето защо е необходима пътна карта на промяната.
Тя може да изглежда така:
1. Излъчване на представители на протестиращите граждани, които да влязат в диалог с политическата класа, лидерите на партии, бизнеса, синдикати, интелектуалци и президента;
2. Президентът става домакин и гарант за разговорите и дискусиите за промяна в конституцията;
3. Конституционната процедура продължава нормалния си ход, избира се ново народно събрание. Политическите сили подписват общо споразумение и заявяват, че новото народно събрание, освен текущата работа има за основна цел, подготовката на избори за Велико народно събрание
4. След подготовка се предлага вариант на нова българска Конституция, провежда се обществено обсъждане и се стига до окончателния вариант на новата Конституция /проект/;
5 НС насрочва избори за Велико народно събрание;
6. ВНС приема новата Конситуцията и се разпуска, провеждат се избори за обикновено НС, което излъчва правителство;
И още нещо. Демокрацията не може без партии, хубаво е да си го кажем ясно, защото всичко останало води до диктатура, бедност и разруха. Общият модел е ясен, трябва да работим по неговото съдържание.
