В деня на Свети Трифон няма как да не обърнем внимание и на виното. Вероятно повечето от нас няма да се замислят на въпроса „какво вино обичаш?", а отговорите ще варират – червено или бяло, някакъв конкретен сорт, българско и какво ли още не. Вероятно и част от хората биха отговорили „плодово", но уви – след приемането на новия закон за виното, у нас плодово вино вече няма да може да съществува. Какво вино пият българите, как го избират и какво ще правят любителите на плодово вино?
Повечето от нас ще изпият чаша вино в деня на Свети Трифон – и за да почетат светеца, и просто ей така – за да се стоплят и отпуснат след тежкия работен ден. Какво вино обаче ще изберем – българско или вносно, определен любим сорт или най-евтиното в кварталния магазин.
Според Йордан Панайотов, изпълнителен директор на „Черноморско злато", Поморие, българинът все още няма изградена култура на консумация на вино. Масово се обръща внимание повече на цената, отколкото на качеството.
„Когато е ниска цената, това води до компромиси с качествата", категоричен е експертът. По думите му „масово българинът пие некачествени вина". Според Панайотов тази тенденция се е утвърдила с навлизането на големите търговски вериги, които работят с големи отстъпки и търсят ниски цени. „Те наводниха българския пазар с испански, италиански, френски вина, също и вина от новия свят – чилийски, австралийски", допълни експертът. Той обаче бе категоричен, че ако виното на рафта в магазина е по-евтино от 5 лева, то не е качествено.
Качественото вино – в бутилка с коркова тапа
Евтините вносни вина наложиха и модата на вино с капачка на винт, допълни Йордан Панайотов. По думите му обаче българският потребител не е свикнал с подобен вид на затваряне на виното и не го харесва. И това е правилно, защото специалистите са категорични, че ако търсим качество, дори и не най-доброто, не трябва да се отказваме от бутилката с коркова тапа.
И още – ценителите пият вино от бутилка, а пиячите – от големите опаковки по три и пет литра. „И при нас се увеличават продажбите на големите разфасовки „торба в кутия", но истинските ценители, които за щастие също се увеличават, избират вино в бутилка", допълни експертът.
Наливно вино, но не домашно ...
Други пък предпочитат наливното вино, защото е по-евтино и поне се налива като домашно, макар и да няма същия вкус, разказва Бранимира, която от 5 години продава вино в един от известните магазини в столицата.
По думите й наливното вино е по-евтино, защото търговците получават отстъпки заради големите количества, които купуват. Във винопродавницата, в която работи Бранимира, се предлагат само български вина. Цената им е доста под тази на бутилираните или в картонените опаковки от три и пет литра, а по празници клиентите се тълпят най-вече вечер.
Вечният въпрос: червено или бяло вино?
Докато преди две години съотношението беше 70 процента към 30 процента в полза на червеното към бялото вино, сега се наблюдава увеличаване на интереса към бялото вино. Според Панайотов вече съотношението е 60 на сто към 40 на сто, като червеното има превес. Все повече потребители избират по-редки и не толкова известни сортове, което е световна тенденция.
Биовино – вкусно, полезно и без главоболие на другия ден
И още едно предложение – биовино. Търговският директор на компанията, чиято запазане марка е то, Петя Ангелова коментира, че повечето потребители се влияят от съветите на приятели. Ако дадена марка им е препоръчана от техни близки, те я опитват. Ако пък имат конкретно предпочитание към сорта или вида на виното, то те се доверяват само на себе си.
„Ако трябва да бъдем откровени, българинът още се плаши от биовиното", допълни Ангелова. По думите й причина за това е нагласата, че биопродуктите, били те вино или други продукти, са традиционно по-скъпи. В същото време биовината са на средна цена между 6 и 20 лева, което ги нарежда наравно с качествените вина, които не са произведени чрез биотехнология.
За българина изключително важен е регионът, в който е направено виното, допълни Ангелова. Важна е и марката на виното.
Вино ли е плодовото вино?
Още една оферта от пазара – вино с плодове. С новия закон за виното се забраняват плодовите вина, каквито се произвеждат, макар и в малки количества и у нас, това твърди Милко Моллов, който търгува с вино от арония. „В Западна Европа може да се каже „плодово вино", а в България – не може. Нещо нон сенс излиза", категоричен е Моллов.
По думите му плодовите вина не могат да бъдат конкуренти на вината от грозде. Производителите правят по 2000 – 3000 бутилки на година, като повече се купуват от любители или от хора, които искат да направят интересен подарък. „Продават се и на хора със здравни проблеми. Има един банкер от Велико Търново, мисля, който просто не може да пие нормално червено вино, но вино от арония пие. В Кранево живеят няколко руснака, които са прекарали тежки операции. Те могат да пият също само вино от арония", допълни експертът.
На пазара вино от арония може да се намери за около 10 лева. Моллов е решил да произвежда напитката, след като соковете от плода не са вървели особено. „Но аз не мога да разбера защо трябва да има такъв рестриктивен закон. Йок и край – няма да се произвежда плодово вино", коментира производителят на вино от арония.
По думите му вкусът на неговото вино е като на кабарне и може спокойно неекспертът да го сбърка.
У нас не може да има вино от еди-какво си, категоричен е от своя страна шефът на Агенцията по лозята и виното Красимир Коев. По думите му има много напитки, на които пише „с вкус на мавруд". „Е, как виното може да е с вкус на мавруд. То или е мавруд или не е", допълни Коев.
В момента новият закон е в парламента и още не е разгледан в пленарната зала на първо четене. Коев бе категоричен, че ако между първо и второ четене не настъпят някакви промени, производството на плодови вина ще бъде забранено у нас.
Чаша греяно вино в студа....
И все пак - изборът на вино остава индивидуален. А в тези студени дни, не е толкова лоша идея и да сгреем виното. Ето и любимата рецепта на експерта Йордан Панайотов:
„Червено вино, разбира се. То трябва да е тежко. Слага се малко черен пипер, може и други подправки. Слага се и ябълка, може и дюля. Прави се на бавен огън. Лека – полека. То се вижда как се изпарява. Тогава е готово".
