Колкото и да се радват скиорите на обилните снеговалежи, хаосът по пътищата е факт. От няколко дни насам това важи с особена сила за България. Само мечта ли са отопляемите през зимата шосета, винаги без сняг и поледица?
В Япония, а и в няколко европейски страни, учени разработват отопления за автомагистрали. Във фокуса на вниманието са особено заплашените от поледица участъци като мостове и др. Тук замръзващият дъжд представлява голяма опасност и може за часове наред да блокира движението. Проблемът с отопляемите шосета е в необходимата енергия - приблизително 3.000 киловатчаса на кв.м, за да стигне температурата на настилката 3 градуса по Целзий, обяснява Хорст Баделт от Федералния институт по пътно строителство и поддръжка:
Солта е за препоръчване
"Не е мислено за електрическо отопление. Мислим в случая за топлината на земята, т.е. за извличането на топлинна енергия посредством топлообменници на повърхността. Има различни способи, като например с много дълбоко разположени сонди. Могат да се монтират и колектори под повърхността, например с топлинна помпа."
Според Хорст Баделт за шосетата и магистралите до момента най-доброто размразяващо средство е солта: "Солта не е така вредна за околната среда, както мнозина твърдят. Солта е най-малко вредното от всички използвани в наши дни средства. Чисто и просто защото така разходите за постигания ефект са най-ниски. Само един пример: ако дадено шосе трябва да се опесъчи с дребен чакъл, то трябва да се разпръснат най-малко по 150 грама на квадратен метър. Със солта същият ефект се постига с 5 до 40 грама на квадратен метър в зависимост от времето."
Чрез сензори на пясъкоразпръскващите коли разходът на сол може да се понижи допълнително. Тези сензори измерват солеността на настилката и съответно определят необходимите допълнителни дози. Други сензори пък, върху самата настилка, определят температурата, при която настилката ще се заледи. Но все още са твърде малко магистралните участъци, оборудвани с такива сензори. Леден дъжд се изсипва обикновено там, където няма измерващи пунктове - а това води бързо до транспортен хаос. Да се поставят обаче навсякъде сензори би било неимоверно скъпо. Райнер Леман от Института по пътно строителство и поддръжка обмисля дали не могат да се използват инструментите на автомобилите:
"Днес автомобилите са оборудвани с относително много технология. Цялата тази сензорика, намираща се в даден автомобил, ЕСП, АБС, или пък термометрите за външна температура, могат да се свързват безжично по интернет, така че да се получава мрежова информация и движението да се отклонява своевременно."
Лекарство срещу дупките в асфалта
Друга една идея е цялостното обновяване на пътните настилки, така че да включват всички необходими сензори. Тази настилка ще се полага от съответната пътно-строителна техника като килим, залепен върху носеща подложка. "Става дума за това да се разработи настилка, която да се произвежда индустриално и подобно на подовите настилки в сградите в крайна сметка да се залепва върху подложката. В тази настилка съответната сензорна техника ще е вече вградена. Голямото предимство би било, че такава настилка може да намали и шума."
Същото е в сила и за плътната, хомогенна настилка. Причината е в процеса на пътното строителство. Ако доставяният асфалт не е с подходящата температура, той не може да се свърже добре с останалата част от шосето. Последствието е, че прониква вода, която замръзва през зимата и предизвиква дупки. Кърпенето им е само палеативна мярка. Всъщност би трябвало да се поднови цялата асфалтова настилка. Ако се използва новата, оборудвана със сензорика настилка, тя ще бъде - така да се каже - имунизирана срещу дупките, които зейват на пролет.
